Путин май постигна това, което искаше. Устиска и задуши войната в Украйна, докато в Белия дом най-накрая дойде човекът, с когото могат да говорят на един език.
Всъщност дори не е сигурно, че ще говорят на един език, ще се разбират или ще имат някакви сходни виждания. Доналд Тръмп е абсолютно непредвидим и винаги може да се обърне на 180 градуса.
Поне за момента обаче неговият интерес съвпада с този на Путин.
Големият успех за руския президент не е толкова в това, че най-вероятно ще получи някаква международна легитимация на заграбените украински територии, колкото в това, че пред очите му се случва безпрецедентно разделение в рамките на НАТО.
И в случая дори не трябва да прави кой знае какво - Тръмп върши тази работа вместо него.
••• Тук може да видите за какво се разбраха Русия и САЩ по време на срещата в Саудитска Арабия:
Американският президент никога не е бил доволен от баланса в отношенията между САЩ и Европа по отношение на европейската сигурност. И с немалка доза право, разбира се.
Европа твърде дълго бе оставила някой друг да носи основната отговорност за нейната собствена сигурност и бе изпаднала в спирала от непрекъснати дребнави вътрешни спорове и илюзията на относителния комфорт и рутина, докато на Изток от дълго време се готвеха за реванш със Запада.
Сега със своята типична елегантност на слон в стъкларски магазин Тръмп идва, за да преразгледа основополагащия принцип за солидарност в НАТО и изобщо да преобърне с главата надолу отношенията с Европа.
По време на Мюнхенската конференция стана категорично ясно, че САЩ ще действат на своя глава, без да се съобразяват с каквито и да е съюзници или с отношения с десетилетна история. Макар и да казаха някои истини (наред с доста лъжи и полуистини), подходът на вицепрезидентът Джей Ди Ванс и секретарят по отбраната Пийт Хегсет бе агресивен, сякаш умишлено целяха да се изпокарат с европейските партньори.
Върхът на всичко пък бяха 6-те въпроса към всички европейски държави дали биха изпратили мироопазващ контингент в Украйна, ако се постигне съгласие за мир. Въпроси, които изглеждат сякаш са анкета в стил "Попитахме 100 човека..." и която показва тотално профанизиране на отношенията с европейците.
Сериозно, с какъв акъл пращаш подобно нещо на над 20 европейски външни министерства при положение, че: 1) знаеш, че ще се появи публично; 2) знаеш, че такава тема не се комуникира и не се обсъжда по подобен начин.
••• Тук може да видите и въпросите на Вашингтон към всички членове на НАТО:
Защо въобще се повдига въпросът за миротворчески сили в Украйна с ясното съзнание, че е твърде рано да се говори за това - мирът между Киев и Москва изглежда далечен, а самата тема неизбежно ще предизвика остри спорове из цяла Европа?
Путин харесва това. Неговите представители в Рияд също.
След Мюнхенската конференция и двустранната среща между Русия и САЩ в Саудитска Арабия руският президент получи един куп отстъпки:
- гаранция, че Украйна няма да влиза в НАТО, каквато впрочем още Байдън, Макрон и Шолц са давали и то още преди началото на войната;
- гаранция, че ще си задържи окупираните територии;
- възстановяване на официалните дипломатически контакти с Вашингтон, може би дори падане на санкции;
- отказ на САЩ да участват в гарантиране на условията по мира;
- изолиране на Европа и Украйна от преговорния процес.
Последните две общо взето означават, че Тръмп ще договаря условия за мир, както сам намери за добре и според неговите разбирания, а пък тяхното налагане ще бъде нечия друга работа. Наша работа.
Като допълнителна бонус точка за Путин се явява и изострящият се конфликт между САЩ и Европа.
А какво предлага всъщност руският президент в замяна? Някакви жестове, някакви знаци за намаляване на напрежението с Киев? Нищо. Даже през нощта преди срещата в Рияд имаше обичайна масирана въздушна атака срещу Украйна.
Защо му е да прави каквото и да е? Тръмп сам идва при него.
Защо? Защото си въобразява, че играе 4-измерен шах, в който си мисли, че изтъргуването на безценица на Украйна ще извади Русия от сферата на влияние на Китай? Или че с Путин по-лесно ще си поделят природните ресурси на Украйна?
Всъщност американският лидер вече се опита да направи "сделка" за тях с украинският президент Володимир Зеленски.
В седмицата преди Мюнхенската конференция стана ясно, че в Киев е постъпило американско искане за получаване на 50% от приходите от добив на природни ресурси и ценни метали, наред с 50% от стойността на "всички нови лицензи, издадени на трети страни", докато американски компании получават преференциални условия.
Още миналата година Зеленски предложи идеята за достъп с преференции до богатата на природни ресурси Украйна, виждайки това като начин да привлече търговеца Тръмп. Украинският държавен глава сигурно си е мислел, че президент, който не иска да защитава украинския суверенитет, ще е склонен да се намеси, ако са застрашени търговските интереси на САЩ.
Американското искане обаче отива твърде далеч и е абсурдно високо. Неслучайно е отхвърлено в Киев, тъй като би поставило икономиката и инфраструктурата на страната в де факто колониална зависимост.
••• Така разбира американският президент правенето на политика:
Трудно е да се каже дали Тръмп действително си мисли, че може да получи "Да" на подобно искане, или просто търси отказ, за да го използва като повод да се договаря с Путин. Или използва преговорите с Русия като начин да притисне Украйна и все пак да получи "Да".
Може би всичко накуп, което е още по-лошото.
Все пак говорим за човек, който се изявява като главен изпълнителен директор на Америка ЕООД, а не политически лидер. Смята, че може да третира Ивицата Газа като частен имот. Защо да не мисли така и за Украйна?
Приказките му за спиране на войната, на убийствата и насилието са само за пред хората. Сделките са важни за него. След като не се договоря с единия, ще го прави с другия, докато затрива отношенията с най-близките американски партньори от над столетие.
Може да притиска Зеленски и Европа и да си мисли, че поставя условия от позицията на силата, докато реалността е, че сам поставя себе си, че и нас, в позиция партер.
