Когато се срещаш с някой, който е убил вече шест души, определено не очакваш да видиш дребна, изнервена млада жена с бебе на ръце.
„Първата ми поръчка беше преди две години близо до Манила. Бях много изплашена и изнервена, защото ми беше за първи път".
Мария, (това не е истинското й име) изпълнява убийства по поръчка на властите в откритата война с наркопласьорите във Филипините. Тя е част от ударен отряд, съставен от три жени, специално обучени за убийци. Жените могат безпрепятствено да се приближат до мишените си, без да предизвикат подозрения, за разлика от мъжете.
Войната с наркотиците на президента Дутерте
Настоящият президент на Филипините Дутерте призова гражданите и полицията да убиват наркопласьорите, които властите не успяват да заловят.
Откакто той е на власт, Мария е убила шест души с изстрел в главата.
Всички убийства са по заповед на нейния шеф, началник в полицията. В следобеда, в който се срещаме, тя и съпругът й са разбрали, че техният доскоро безопасен дом вече не е такъв. Затова се местят по най-бързия начин.
Противоречивата война срещу наркодилърите е донесла повече работа за Мария, но това означава и по-голям риск.
Всичко започва, когато съпругът й получава поръчка да убие длъжник на дилърите от полицай, който също е наркодилър. „На мъжа ми му беше наредено да убива хора, които имат дългове" - разказва Мария. Той получава редовни поръчки, но ситуацията се променя.
„Един път имаха нужда от жена и мъжът ми ме взе да свърша работата. Когато видях човека, който трябваше да убия, аз се приближих до него и го гръмнах" - си спомня филипинката.
Мария и мъжът й произхождат от беден квартал в покрайнините на Манила. Преди да станат наемни убийци те не са имали постоянни доходи.
За един удар те печелят по 20 хиляди филипински песос, близо 430 долара. Това е цяло състояние за бедните филипинци. Но да напуснеш тази работа изглежда невъзможно.
Наемните убийци не са новина във Филипините. Но ударните отряди никога не са били толкова заети, колкото сега.
Посланието на президента Дутерте е безкрайно ясно. Преди да бъде избран, той обеща, че ще убие 100 хиляди престъпника през първите шест месеца от управлението си и предупреди наркодилърите: „Спрете да унищожавате страната ми, защото ще ви убия".
Миналият уикенд той отново повтори позицията си, която защитава убийствата на закоравели престъпници. „Какво значение има животът на десет такива престъпника? Ако аз трябва да понеса цялата тази скръб, дали животът на стотина идиота има значение за мен?"
Безмилостната война на президента е вследствие на масовото разпространение на бялото кристално хапче метаамфетамин, известно като „шабу".
Какво е шабу?
Шабу е евтино, лесно се прави и към него се пристрастяваш много бързо. То предлага бягство от сивия и труден живот в бедните квартали. Хапчето е истински хит сред работниците, особено при тираджиите, които са на волана по цял ден.
Шабу струва около хиляда филипински песо за грам или 22 долара. Може да се пуши, да се инжектира, да се смърка или да се разтваря във вода.
Във Филипините има огромни лаборатории, които произвеждат тонове от тази дрога. След това тя се разпространява в цяла Азия.
Според филипинския президент в страната му има истинска епидемия от шабу, засегнати са милиони души. Освен това хапчето е и доста печелившо. Той изброява 150 висши държавни служители, военни и съдии, свързани с търговията с наркотици.
На върха на пирамидата са петима генерали от полицията. Но мишените на смъртоносните отряди са на ниските нива.
Близо 2000 души са убитите в сблъсъци, свързани с наркотици, откакто Дутерте встъпи в длъжност на 30 юни. 756 от тях са застреляни от полицията, защото са се съпротивлявали, докато са искали да ги арестуват, твърдят властите. Смъртта на останалите жертви според официалната версия се разследва.
В действителност повечето от тези случаи ще останат неизяснени. Всяка вечер в предградията на Манила се откриват окървавени тела. В 90% от случаите това са бедни хора - шофьори, наемни работници, безработни.
Често близо до труповете има надписи, които предупреждават другите да не се замесват с наркотиците.
Тази война се води предимно в най-бедните части на страната. А хора като Мария се ползват за агенти.
Днес, тя иска да се откаже, но не знае как.
„Чувствам се виновна и това ми коства твърде много нерви. Не искам близките на тези, които съм убила, да ме преследват" - споделя тя.
Жената се притеснява за това какво ще си помислят децата й. „Не искам да дойдат при нас и да кажат, че има какво да ядат, защото ние убиваме за пари". Най-големият й син вече задава въпроси защо тя и съпругът й печелят толкова много.
Мария трябва да извърши още едно убийство, има още една поръчка и би искала тя да е последната. Но шефът й е заплашил, че ще убие всеки, който напусне отряда.
Тя се чувства като хваната в капан. Мария моли свещеника за опрощение, когато се изповядва в църквата, но не се осмелява да му каже какво е направила.
