Пробвайте да кажете на хората около вас на вечеря, че сте спрели да консумирате глутен. Или месо. Или млечни продукти. И изчакайте отговорите: "Това какво е, някаква нова мода?", "Искаш да отслабнеш ли?", "Добре ли си?".
Отказът да споделяте храната на другите често провокира всякакви видове коментари и в различна степен неприятна критика, дори дебат.
Откакто е станала вегетарианец преди четири години, Лора Антонакис многократно се е сблъсквала с това. Сред коментарите, които тя често чува, когато започне да говори за хранене, са "Но какво ще ядем?", "Хората са яли месо от праисторически времена!", "Това, което правиш, е безсмислено, то няма да промени нищо", "И морковите страдат" и пр. 31-годишната библиотекарка от Париж споделя, че е била наричана "киноаяд" и "глупав хипстър".
Подобно на много други хора, Лора се опитва да избягва тази деликатна тема, особено когато е сред нова група от познати. Никога не се опитва да убеждава никого. Когато обаче излиза в Париж и приятелите й си купят някакви колбаси, нейният отказ да ги консумира понякога предизвиква "враждебно поведение".
Също така получава критики от вегани, които от своя страна я обвиняват, че не отива достатъчно далеч. Проблемът им е с това, че Лора не консумира животинска плът, но същевременно "няма нищо против да носи вълнен пуловер, произведен в Бангладеш".
Както самата Лора посочва - "в крайна сметка не можеш да угодиш на всички". За хората, които спазват рестриктивна диета, е трудно да преценят какво поведение е най-добро за ситуацията.
48-годишната Полин Ранде, също французойка, е спряла да консумира глутен преди три години, след като е била диагностицирана с автоимунното заболяване тироидит на Хашимото. Разказва, че когато я канят някъде, е трудно да реши кой е най-добрият подход - дали е по-добре да каже на хората там за болестта, да не им казва, да си занесе собствена храна и пр.
Традиционен момент за общуване
Във Франция храната не е шега работа. Французите са известни с любовта си към големи празнични ястия, при които гостите се наслаждават на изкуството да се "храниш добре" и да "пиеш добре".
През ноември 2010 г. междуправителствен комитет на ЮНЕСКО дори реши да добави "Гастрономическите ястия на французите" към списъка с невеществено културно наследство на човечеството.
Клод Фишлер, социолог и директор по изследвания на храненето във Френския национален център за научни изследвания (CNRS), коментира, че ястието "във френски стил" трябва да покрива определени критерии като "време, график, локация, място — хранене на масата например — и структура на хранене: с предястие, основно ястие и десерт". По-важното обаче е, че храната трябва да се споделя с други хора.
Според френските традиции, храненето е момент на удоволствие и общуване, по време на който хората се наслаждават на ястията през дълъг период от време. Изследване от 2018 г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показва, че Франция е страната, където хората се хранят най-дълго – средно 2 часа и 13 минути на ден. Общото средно време за другите страни-членки е около 1 час и 31 минути.
За разлика от протестантската традиция, в която храната не е нещо свещено, Франция е повлияна от католицизма, където храната е форма на причастие. "Това е моето тяло, това е моята кръв… Не можете да бъдете селективни и да питате дали е без глутен", обяснява религиозната логика Фишлер. Допълва, че тъй като храната е споделяне, причастие, ако покажете, че не искате да участвате в нея, вие "буквално се самоотлъчвате".
Професорът по диетология Ерик Бирлуез обяснява, че тъй като южноевропейските държави като цяло предпочитат "колективното хранене, или сетивното удоволствие от храненето и приятното прекарване на време заедно", не е проява на добър вкус да се отказва храна. Нещо повече - едно от първите неща, които децата научават, е да пробват нещо, преди да казват "Не ми харесва".
Така преди две години Жюлиет Лиежоа, 13-годишна ученичка от Ница, е решила да спре месото, защото я е "отвращавало". Най-неприятните й спомени? Моментът, в който е била поканена да обядва в дома на съсед, а домакините са отказали да й дадат друго ястие с аргумента "Това е твой избор, носи си последствията!". В крайна сметка ученичката тогава е решила да не яде нищо в дома на съседите.
При друг подобен случай служител в училищен стол й е казал просто да извади бекона от ориза, тъй като "няма нищо друго". Жюлиет отново е останала с празен стомах.
Половината от французите са променили диетата си
Въпреки всичко, има рязък скок в броя на французите, които избират да се хранят по различен начин. През 2017 г. Обсерваторията за общество и потребление (Obsoco) е публикувала изследване на диетичното поведение на френските граждани. Според това изследване, 21% от тях спазват специфична и постоянна диета.
Сред тях най-многобройни (8%) са флекситарианците — онези, които ограничават консумацията си на месо, без да са ексклузивно вегетарианци; следват ги тези, които са спрели захарта (4%); тези, които консумират само органични храни (1%), и веганите (0,4%).
Изследването също така разкрива, че половината от французите казват, че са променили диетата си в последните години.
Въпреки че подобни диети се толерират, когато са част от медицинско лечение, приемането им е по-трудно, когато те са базирани на мотиви от типа на физическо и психическо благосъстояние.
Според Ерик Бирлуез трябва да се прави разграничение между диети, при които се елиминира конкретна токсична храна, и такива, които са "част от актуална тенденция". По думите му много хора са се хвърлили в безглутеновия тренд – в това число знаменитости, лица от модата, медиите... Сред тях един ден на мода е каша от баобаб, на следващия е кокосов сок.
"Това позволява на хората да изпъкват в социален план, да отстояват идентичността си. ‘Не съм единствен, има реална или виртуална общност около това'", посочва диетологът.
Според него също важно е да се разграничават диетите, които поставят акцента върху околната среда и благосъстоянието на животните.
От колбаси до коледни омари, агнешко в неделя и регионални специалитети, започването на рестриктивна диета за французите означава и да се лишат от националните традиции.
27-годишната Марте Паризе - вегетарианка от четири години - вече е убедена, че това е така. Обяснява, че храната е свързана с френската история, с общите спомени на детството. Така, когато я откажете, реакцията на хората често е "много емоционална, защото им напомня за техните собствени противоречия: никой не обича да гледа видеа от кланици, но всички обичат да похапнат парче наденица", обяснява Паризе.
От две години тя живее в Мюнхен и по нейни думи Франция в това отношение изостава спрямо Германия. Отбелязва, че дори в Бавария, родината на надениците и колбасите, "винаги има по някое вегетарианско предложение в менюто".
На самата Марте Паризе са й били нужни няколко месеца, за да стане пълна вегетарианка, заради силния "социален натиск" от семейството, приятелите и дори в ресторантите. Но въпреки това е успяла. Нещо повече – последният й голям успех в тази насока е да убеди семейството си за вегетарианска коледна вечеря.
Нещо, което занапред ще се случва всяка втора Коледа на фамилията.
