Генерал Салвадор Сиенфуегос, председател на щаба на мексиканската армия, седи в официалната си униформа на кожен стол, стъпил с двата крака на пода, а ръцете му са върху коленете.
Той е застанал пред камерата леко под ъгъл, светлината е топла, стаята е с мебелировка в стил Луи XIV, стената зад него е с лек пъпешов оттенък. Вижда се ретро библиотека, пълна с книги с твърди корици отдясно, а знамето на Мексиканската република е отляво.
Генералът е без фуражка, а микрофон е закрепен за ревера на дрехата му.
Това интервю в началото на октомври, както ни казва водещият на предаването, е нещо много рядко за висш мексикански военен.
Но ситуацията е такава, че се налага да се дават сериозни обяснения.
След последните разследвания на ужасния инцидент през септември миналата година, когато 43 колежани от школата за учители Raul Isidro Burgos бяха обкръжени в Игуала и после изчезнаха безследно - брутален скандал, който продължава да предизвиква трусове в мексиканското общество - ролята на мексиканската армия започва да изглежда особено проблематична.
На 27 януари тази година главният прокурор Хесус Мурило Карам официално обяви 43-мата млади мъже за мъртви - отвлечени от общинската полиция по нареждане на кмета на Игуала и убити от местен наркокартел.
Според тази официална версия, убийците са изгорили телата на жертвите си в сметище в Кокула и са се отървали от праха им в Рио Сан Хуан.
Огънят в сметището е начинът, по който правителството обяснява как единствените следи от изчезналите ученици до момента са остатъци от кости, изгорени почти до степен, не позволяваща провеждането на ДНК-тест.
Накрая разследващите от университета в Инсбрук успяха да идентифицират останките като принадлежащи на 19-годишния Александър Мора и на 20-годишния Джосивани Гереро дела Круз.
На 6 септември тази година Интерамериканската комисия за правата на човека разпространи 560-страничен доклад за изчезналите ученици.
Комисията констатира, че "липсват каквито и да е доказателства", подкрепящи твърденията на правителството, че телата на учениците са били били кремирани в сметището в Кокула.
Тази ситуация е решаваща за тезата на властите, въпреки че акредитирани учени я опровергаха. Така наречените признания, на които тя беше базирана започнаха да звучат неадекватно.
Цялото разследване стигна до задънена улица.
Новият мексикански главен прокурор възобнови издирването, стартира наново разследването и удължи срока му, така че екипът от експерти от комисията остава в Мексико.
Експертите на свой ред представиха пред правителството на Пеня Нието списък с имената на войниците от мексиканската армия, чиито свидетелства под клетва от първото разследване на инцидента в Айотзинапа, според тях, са непълни или лъжливи.
Експертите пожелаха да разпитат войниците, чиито имена присъстват в списъка.
Което ни връща към появата на генерал Сиенфуегос в предаването "Новините с Хоакин Лопез-Дорига".
Несъмненият извод от интервюто е, че комисията ще разпита мексиканските войници само през трупа на генерала.
Двама мексикански опозиционери отправиха същото искане към генерала и бяха посрещнати с подобно отношение. Той им забрани да разпитват войниците, освен ако това не се прави в присъствието на по-висш офицер - за да бъдат предпазени те от "сплашване".
В телевизионното интервю той заявява, че ще забрани изобщо на комисията да разпитва войниците.
"Споразумението, което правителството на републиката е постигнало с Интерамериканската комисия - и конкретно с нейните експерти, е, че те са тук да допълват разследването на нашите власти", заяви генералът.
"Никъде не се казва, че те могат да провеждат разпити. Това е невъзможно. Законът не го позволява".
Коментарите на генерала предизвикаха смайване у членове на комисията, както и сред водещи представители на комисията във Вашингтон.
Емилио Алварес Икаса, главен секретар на Интерамериканската комисия, запита с какви правомощия генералът отказва искането на комисията.
"Така, както разбирам нещата", коментира Алварес, "гражданските власти са тези, които вземат решенията в Мексико".
Алварес визира начина, по който твърдата позиция на генерала се откланя от ангажиментите, поети пред комисията, изпратена от президента Пеня Нието и неговия нов главен прокурор Арели Гомес да се включат сведенията от доклада в техните собствени разследвания.
Част от тези сведения са свързани с пропуските, които комисията е открила в дадените под клетва показания на войниците, които са действали в Игуала в нощта на изчезването на учениците.
Клаудия Пас и Пас, бивш съдия и главен прокурор в Гватемала, покрепи тезата на комисията и изискa да присъства и участва в новите разпити на войниците.
"За нас е очевидно, че мексиканската армия е присъствала в различни моменти и е имала различна ангажираност в ситуацията и поради това изпитваме съмнения относно нейното съучасничество. Необходимо е да присъстваме на разпита на войниците и да зададем допълнителни въпроси в зависимост от техните отговори, които биха помогнали да получим яснота относно новата информация, която имаме".
Обратно на онова, което твърди главната прокуратура до този момент, показанията на членове на 27-ми пехотен батальон на армията разкриват, че войниците са присъствали и са наблюдавали нападението срещу учениците в Игуала - и не са се намесили, за да го предотвратят.
Войниците всъщност са следяли учениците от момента, в който те са напуснали училището в Айотзинапа същия следобед.
Склонността на учениците да действат активно не е била тайна за армията, както и за генерал Сиенфуегос.
По телевизията той отбелязва колко разпространена практика е за армията да следи учениците от Айотзинапа, когато те пътуват извън кампуса на училището, както са го направили на 26 септември.
Генералът споменава, че те са поели контрола над будка за тол-такси на входа на игуала и са събирали дарения от шофьорите.
Той споменава също, че учениците са поели контрола над три междуградски автобуса от терминала в Игуала и заявява, че в предни случаи са крали чипс и газирани напитки от камионите за доставки.
"Във всеки един от тези случаи знаехме, че те са излизали и знаехме какво са правили и не сме се намесвали. Защо да се намесваме този път?"
Очевидната причина е, че този път учениците са били атакувани и в продължение на доста време са участвали в престрелка в натоварена зона в центъра на Игуала.
Абел Хернандес, виден мексикански разследващ журналист и писател, прослушва аудиозаписите, правени в нощта, когато са се извършени нападенията.
Хернандес пише за изданието Proceso и понастоящем е в програмата за разследваща журналистика към Калифорнийския университет в Бъркли. Тя описва шума в един от записите като 10-минутен постоянен шумен обстрел срещу невъоръжените ученици.
Стив Фишър е съавтор на Хернандес в няколко задълбочени разследвания на случая в Айотзинапа.
Подобно на нея, Фишър също е в програмата за разследваща журналистика в Бъркли.
Двамата с Хернандес изучават много от документите, до които и комисията е имала достъп за доклада си.
"Войниците в показанията си признават, че са присъствали във всеки един момент от нападенията, случили се през онази нощ", казва Фишър.
Той също така констатира, че гилзи от 7.62-калиброви куршуми - калибър, използван от армията - са открити на мястото на престрелката.
Никой не е питал войниците дали те са стреляли по учениците или са изиграли роля в изчезването им, коментира Фишър. Не са правени балистични и криминологични тестове, за да се провери дали войниците са стреляли с оръжията си във въпросната нощ.
Това е един от многото пропуски на разследващите, които са се набили на очи на Фишър, докато е чел показанията на войниците.
Правителството на президента Енрике Пеня Нието формално подкрепя доклада на комисията, но не признава, че армията е знаела за нападението срещу учениците, докато то се е случило.
Запитан защо 27 пехотен батальон не се е намесил, генерал Сиенфуегос казва, че командирът на батальона е приел на доверие уверенията от общинския директор по обществена безопасност в Игуала, че "нищо не се случва, няма конфронтация със учениците, няма арести, не се е стреляло".
Армията не е могла да се намеси без гражданските власти официално да поискат нейната намеса, твърди той.
Карлос Беристайн, член на експертната комисия, коментира, че степента на насилие в нападенията и съобщенията за жертви във въпросната нощ надделяват над споровете дали и до каква степен армията може да действа без съгласието на общинските или държавните власти.
По-сериозен е проблемът, че губернаторът на щата Гереро към момента на масовото убийство - Ангел Агуире, и неговият главен прокурор Инаки Бланко наскоро направиха изявления, които абсолютно противоречат на думите на генерал Сиенфуегос.
Пред група депутати, поставили си за цел да установят истината, Агуире разкри, че в нощта на изчезването на учениците, той е поискал съдействие от най-високопоставения командир на армията в Гереро по това време.
Бланко казва, че е поискал да се намеси точно 27 пехотен батальон - на което е получил отказ.
Коментарите на Сиенфуегос показват, че правителството на Пеня Нието изглежда решено да брани свидетелите-войници в Игуала от следващия етап на разследването на Интерамериканската комисия.
Генералът обвини експертите в отчаяни опити да опетнят имиджа на армията.
"Те искат да ги разпитват и постфактум да представят нещата така, сякаш те са били някак замесени в този инцидент, вместо да ги подкрепят и защитават", казва той.
"Не мога да позволя моите войници да бъдат третирани като престъпници", заключва генералът.
