"Твърде много се говори за обединяване на Беларус и Русия в наши дни... Намирам тези намеци за много глупави и преувеличени, за да подлежат на обсъждане в нашето общество".
С тези думи Александър Лукашенко предупреди Москва преди дни, че рискува да изгуби единствения си съюзник по западната граница, ако не сложи край на дългия спор за енергийните доставки. За сливане на Беларус с Русия не може да става и дума - поне докато Лукашенко е на власт.
Досега отношенията от типа "петрол срещу целувки" бяха изгодни за двете страни - Русия предоставяше на Минск щедри енергийни субсидии, по-специално евтин бензин и горива, за да поддържа анемичната икономика на Беларус. От своя страна, Беларус служеше като лоялен буфер между Русия и Европа от столетия.
Споровете около цените на енергийния износ от Русия не са нещо ново, но този рунд се оказа особено горчив, тъй като промените в облагането на горивата от Москва може да струва на Беларус между 8 и 12 млрд. долара до 2024 г.
През декември 2018 г. Александър Лукашенко обвини съседите си в прилагането на умишлен натиск върху беларуската икономика с цел да я омаломощи и да я доведе до принудително присъединяване към Русия.
"Знам какво означават всички тези намеци: Ще получите бензина, но ще разпаднете страната си и тя ще стане част от Русия", каза Лукашенко на пресконференция преди няколко седмици. Междувременно, спекулациите около кризата се увеличиха с още едно предположение - Беларус може да даде повод на Владимир Путин да удължи политическата си кариера. Последният мандат на руския президент изтича през 2024 г., ако съдим по конституционно-зададените ограничения.
Какво ще се случи след това? - този въпрос стои в центъра на притесненията на руския политически елит.
Но едно 20-годишно споразумение с Беларус може да даде "решение" на проблема - ако се използва като предлог за запазването на ръководната роля върху двете държави в ръцете на Путин и да му даде потенциален шанс да продължи да управлява, като едновременно с това да спазва конституцията на Русия.
Лидерите в Кремъл изведнъж се започнаха да обръщат по-голямо внимание на т.нар. Договор за създаване на съюзна държава между Русия и Беларус през 1999 г. Неговата цел беше да създаде конфедерация, в която страните да запазят суверенитета си, но да споделят общо законодателство и единна валута. Най-важното: да имат един държавен ръководител.
Отвъд въпросите за свободното движение на работната ръка и отворените граници - няма по-задълбочено развитие по този конфедеративен проект през последните 2 десетилетия.
Сега обаче Москва поднови интереса си към съюзяване с Беларус.
Премиерът Дмитрий Медведев коментира през декември, че страната му е готова да задълбочи връзките си с Минск по силата на договора от 1999 г. Малко преди Нова година той създаде работна група по беларуско-руската интеграция, оглавявана от министъра на икономическото развитие Максим Орешкин. През юли 2018 Русия назначи бившия служител на КГБ Михаил Бабич за посланик в Беларус, което предизвика притеснения относно намеренията на Москва.
Лукашенко се опитва да ликвидира в зародиш всички опити за дискусия по темата за пълноправен съюз с Русия
"Ако някой иска да раздели Беларус на региони и да ни принуди да станем част от Русия, това няма да стане никога", коментира той пред руски журналисти.
Двете страни имат исторически силни връзки. Разпалването на гражданската война в съседна Украйна обаче създаде сериозни грижи на несменяемото държавно ръководство в Минск. От 2014 г. насам Беларус прави опити за постепенно стопяване на ледовете със Запада и търси по-близки икономически отношения с Китай. Наскоро "Foreign Policy" съобщи, че Беларус ще вдигне ограничението за броя на американските дипломати, които имат право да работят в страната.
В момента в Минск има твърдо убеждение, че ако не успеят да заздравят отношенията си с няколко световни сили - включително с ЕС и САЩ - руснаците могат да се възползват от периода на политически сътресения и да лишат страната от суверенитет, казва Яухени Прейхерман от сдружението "Мински диалог".
Самата мисъл за евентуално руско посегателство върху самостоятелността на Беларус провокира негодувание в страна, чиято независимост е един от редките примери за политически консенсус.
Единственият начин да се стигне до сценарий на разпад на държавността е употребата на външна сила, заплахата за употреба на сила или оркестрирането на държавен преврат. След анексирането на Крим вече няма гаранции, че подобен сценарий може да се избегне.
И все пак той остава твърде слабо вероятен - подобна демонстрация на сила от страна на Русия би била изключително скъпа и ще доведе до много по-рязка реакция от страна на Запада.
През последното десетилетие Москва се въвлече в няколко доста смели посегателства срещу територии на чужди страни. Руската армия практически държи контрола върху 20% от Грузия; продължава да води война "под прикритие" в Източна Украйна; присъедини Кримския полуостров след референдум под военно положение преди близо 5 години.
Слабият икономически Беларус, който няма излаз на море, няма същата геостратегическа привлекателност за Русия. Евентуалното му анексиране е доста по-нереалистичен вариант, особено заради очакваната намеса на Запада. Самото присъединяване на Беларус няма да има същия ефект за рейтинга на Владимир Путин както връщането на Крим под контрола на Москва. За масовото население в страната - Беларус не просто не е Крим, но и е бедна страна, която ще трябва да се изхранва и охранява от Русия.
Според Прейхерман - подновените дебати за "съюзната държава" са свързани много повече с трудните отношения между Русия и Запада, отколкото с въпроса за бъдещото управление на Путин. Колкото повече се задълбочава конфронтацията с Европа и САЩ, толкова по-непредсказуемо ще бъде поведението на Русия спрямо непосредствените й съюзници. А за Беларус това е твърде лоша новина.
