Хилъри Клинтън обича да изтъква, че евентуалното й влизане в Белия дом ще е историческо, защото ще е първата жена на абсолютния политически връх.
Кандидатурата й обаче има още една безпрецедентна особеност.
Тя е подкрепяна от финансова и политическа машина, която в днешния свят няма равна на себе си.
Не става дума за някой т.нар. SuperPAC, донорска организация събираща неограничени суми в името на кандидата и подлежаща на минимален държавен контрол. Още по-малко за Демократическата партия, в момента в предкризисно състояние.
Въпросната машина е "Фондация Бил, Хилъри и Челси Клинтън" и нейните два милиарда долара, събрани от създаването й през 2001 г. насам.
Организацията подкрепя инициативи като борбата със СПИН, глобалните климатични промени, бедността, образованието на момичета в Третия свят и т.н. Това, което я отличава от всички подобните благотворителни организации, е, че глобалният бизнес не чака да го молят, а ентусиазирано й дарява.
CEO-та, които иначе са все заети, мечтаят да бъдат поканени на най-важното годишно събитие "Глобална Инициатива Клинтън" (Clinton Global Initiative).
Фондацията първа се свърза с много от донорите, днес подкрепящи кампанията на Хилъри Клинтън. Оттук дойдоха и голяма част от кадрите, работещи в предизборните щабове. Събитията на организацията допълнително засилват медийното и политическо присъствие на кандидат-президента.
Богатите също плащат
Досега милиардерите, отегчени от самотното занимание да правят пари, се заемаха с това да променят света.
Къде скрито, къде съвсем открито - чрез своите фондации те се опитваха да прокарат идеите си, смятайки, че традиционната политика все не може да ги реализира. В този клуб влизат Бил Гейтс, Джордж Сорос, братята Чарлз и Дейвид Коук и отскоро Марк Зукърбърг.
И обратното - след оттеглянето си от висока позиция, политиците обикновено се насочваха към бизнеса, за да компенсират десетилетията усилно - и обикновено лошо платено - катерене на йерархията (световният пример е Герхард Шрьодер в Газпром).
Други се отдаваха на спокоен живот, с някое и друго благотворително мероприятие. След напускането на Белия дом американските президенти обикновено избираха кауза в Третия свят - както Джими Картър, например.
По правило обаче избягваха да се намесват открито във вътрешната политика и възможността, не дай си Боже, да породят съмнения, че се опитват отново да упражняват власт.
Така беше досега.
Новото с "Фондация Клинтън" е, че някогашният политик Бил Клинтън използва харизмата и връзките си с правителството открито, за да създаде фондация с банкова сметка, равняваща се на благотворителните проекти на Гейтс и Сорос.
После Клинтън използва фондацията, за да запази безпрецедентна роля върху ежедневната политика на национално и глобално ниво. Като своеобразно признание за огромното влияние, концентрирано във "Фондация Клинтън", може да служи факта, че конкурентната организация на Бил Гейтс е един от големите му донори.
Явно има неща, които стоят извън досега дори на един от най-богатите хора в света.
Топлата връзка с властта
Очевидно позицията на Хилъри Клинтън като държавен секретар през 2009-2012 г. и сегашната й кандидатура за президент привлича много донори. Когато пишат чекове, те вярват, че във Вашингтон ще ги чуят евентуално някой ден.
Друго възможно тълкувание, разбира се, е, че рядко някой отказва, когато Бил звънне за пари, при положение че Хилъри скоро може да седне в Овалния кабинет.
Въпреки многобройните разследвания, досега няма сериозни и тежки доказателства, че като държавен секретар Клинтън е облагодетелствала някой от донорите на съпруга си. Това не пречи на милиардери с повече пари, отколкото могат да изхарчат за един живот, да продължават да пишат чекове.
Връзката с властта обаче върви по-още много и по-малко видими канали. "Фондация Клинтън" е мястото, приютило някогашни членове на администрацията на Бил Клинтън в очакване на следващия мандат в Белия дом. Също така през годините откри и разви десетки нови таланти, които днес работят за кампанията на Хилaри Клинтън.
Понякога линията между това кой докладва на единия Клинтън и кой на другия е силно размита.
Когато администрацията на Обама блокира назначението на Сидни Блументал като старши съветник на Хилъри Клинтън в Държавния департамент, той просто отиде да работи във фондацията. Покрай "Сървъргейт", скандалът за частния сървър, през който е преминавали и съхранявана кореспонденцията на Хилъри през 2009-2012 г., бе разкрито, че Блументал е продължавал да й изпраща доклади и мнения по темата Либия.
Ако всичко това ви звучи познато, то е защото наподобява структура, добре позната в историята.
Политическата партия като семеен бизнес
Доскоро партиите събираха чекове от донори с обещания да осигурят някой ден достъп до властта. Те и подопечните им тинк-танкове също бяха платформата, върху която идеолози, донори, лобисти и граждани сблъскваха идеите си как да бъде променен света.
Партиите създаваха мрежа от експерти и функционери, служещи като персонална банка за следващата администрация. Постовете във вътрешнопартийната йерархия бяха удобен начин да бъдат запазени най-талантливите кадри и да им бъде осигурен поминък, докато дойдат следващите избори.
Сега Бил и Хилъри Клинтън успяха да репликират системата и да създадат организация, която ужасно много прилича на партия.
По всичко личи, че успешният модел на "Фондация Клинтън" тепърва ще бъде копиран и доразвиван. Сегашният президент Барак Обама също дава сигнали, че започва да събира пари и разработва собствена платформа, с която да влияе върху американската и световна политика десетилетия напред. Мишел няма планове да се бори за политически пост.
Важно е да си дадем сметка какво разкрива този нов модел за времето и света, в който живеем.
През 21 век политиката и икономиката все по-ясно се прехвърлят върху по-глобално поле, което отслабва или направо разкъсва традиционните връзки.
Информационната революция и социалните мрежи създадоха милиони възможности да бъдат достигани избирателите извън обичайната партийна структура. Вижте какво постигна Доналд Тръмп в предизборната кампания в САЩ без класически многобройни щабове по места, но с перфектно владеене на езика на Twitter и експлоатацията на слабостите на традиционните медии.
Изпаднали в шок и с намаляващо влияние, партиите не успяват да канализират енергията и стремежите на електората. Още по-малко - интересите на донорите, много от които също благодарение на глобализацията станаха по-богати и от най-смелите си мечти.
Facebook-ът на Клинтън
"Фондация Клинтън" има своите критици и техните гласове стават все по-силни, колкото повече напредва президентската кампания.
Събирането на толкова много пари и власт на едно място пораждат съмнения. Не случайно много избрателите в течащите в момента вътрешнопартийни избори дават най-ниска оценка на Клинтън по показателя "достоверност".
Няма нищо лошо, ако в замяна на няколко снимки с Бил, CEO-та на глобални концерни даряват милиони за училища в Африка или борбата с малария. За избирателите и пресата в САЩ обаче идеята, че чужди правителства и организации имат директен достъп до местната политика, естествено, е дълбоко неудобна.
Въпреки това дори критиците често не могат да устоят на притегателната сила на Бил и Хилъри. Синдикатите не одобряват по никакъв начин близките отношения на двойката с Уол стрийт - и въпреки това, те продължават да даряват пари за кампанията на Хилъри.
Тайната се крие в невероятната система от връзки и приятелства, изградена от семейството.
В днешно време уж всеки има достъп до информация, и всеки може да отиде където си пожелае. Истината обаче е, че да се стигне до истински важните хора, си остава трудно начинание.
Бил и Хилъри познават всички, могат да представят всеки на всекиго, могат да доведа когото и да е на каквото и да е събитие. Както коментира консервативното издание National Interest, мрежата на Клинтън е толкова могъща, защото също като "Фейсбук" всички са в нея.
Може би най-важният извод е, че властта си остава наркотик, несравним с никой друг.
Защо иначе след два мандата пълни със скандали и безкрайни битки Бил Клинтън така и не може да се откаже от възможността пак да играе важна роля в нея?
Същото важи и за сегашния президент Барак Обама, чиито години в Белия дом могат да бъдат описани като всичко друго, но не и безбрежни. Въпреки това - и той планира да остане в играта.
Кой може сериозно да ги вини, особено щом сега, както никога преди, ги чакат толкова много възможности на глобалната сцена, и то без досадните ограничения на традиционната партийна система.
