През юни 2014-а Великият аятолах Али ал-Систани, един от водещите духовни водачи на шиитите по света, призова всички боеспособни иракчани да защитят страната си от "Ислямска държава".
Въоръжените сили на Ирак, обучени от САЩ, вече бяха сломени и отстъпваха, докато ИД настъпваше все по-навътре в страната, завладявайки Мосул и голяма част от Северен Ирак.
Издадената от Систани фатва доведе до мобилизацията на 100-хилядна бойна сила, позната като „Хашд ал Шааби“ (Hashd al-Shaabi), или Народни мобилизационни сили (НМС, англ. Popular Mobilization Forces). НМС, повечето от чиито бойци са шиити, имат основна заслуга за борбата срещу ИД в Ирак.
"Хашд ал Шааби"/НМС е изградена от няколко шиитски милиции, които са създадени след 2014-а под формата на доброволчески отряди, нарамили оръжие в отговор на фатвата на Систани. Те запълниха дупката, останала след колапсa на иракската армия. Голяма част от тези отряди са свързани с иракската държава и получават заповеди от иракското правителство.
Но в Народните мобилизационни сили има и групи, свързани с Иран, които се превърнаха в най-силните милиции на "Хашд ал Шааби". Макар технически те да са под командването на Багдад от 2016-а насам, в действителност те слушат своите спонсори в Техеран.
Тези групи преди това дълго време се възползваха от конфликта и липсата на ред в Ирак след свалянето на режима на Саддам Хюсеин, като същевременно разширяват иранското влияние в страната. Те бяха обвинявани в зверства на религиозна основа, които спомогнаха за поставянето на основите на групи като ИД и изиграха съществена роля в кървавата война между арабските сунити и шиити от 2006-а.
От надигането на ИД и фатвата на Систани насам, тези групи се възползват от вакуума в сигурността и отслабването на конвенционалните въоръжени сили в Ирак, за да консолидират своята власт. Сега те изглежда са на път да превърнат военновременната си популярност в политически актив на предстоящите избори през май. Те ще участват във вота под името al-Fateh (или „Завоевание“).
При условие, че ИД беше победен, а силите за сигурност на Ирак реорганизирани благодарение на американско обучение и подкрепа, някои очакваха, че Систани ще оттегли своята фатва и ще разформирова Народните мобилизационни сили още през декември.
Но Систани не може просто да разпусне "Хашд ал Шааби" – институция, която осигурява препитание и престиж на своите бойци. Ако го направи, той ще срещне обществен отпор и ще подкопае позициите на иракските шиити. Той също така не може да се конфронтира и само с иранските посредници (проксита) сред тях, тъй като те, и шиитските милиции като цяло, са се доказали като важни действащи лица (САЩ опитаха това с повече от 100 хиляди войници по време на окупацията и се провалиха).
Но ако бъдат оставени намира, иранските проксита ще продължат да изострят религиозното напрежение, което може да доведе до повторното надигане на сунитски джихадитски групировки като "Ислямска държава".
Систани рано или късно ще трябва да се изправи срещу тях – но не сам и не по начина, който мнозина очакват.
Основен фактор за оцеляването на шиитските милиции през годините е тяхното умение да се адаптират спрямо политическите и законови ограничения, които им се налагат. Те или се прикрепят към отдавна съществуващи партии или се ребрандират като социокултурни движения, които осигуряват социални услуги на местните, често бедстващи общности.
Групи като "Асаиб Ахл ал-Хак", която е била съучастник в нападения над американски и иракски военен персонал и цивилни, бяха създадени от Иран след 2003-а и от тогава насам се превърнаха в могъщи въоръжени групировки, които се радват на достъп до държавните институции и ресурси, като същевременно продължават да функционират автономно.
Верните на Иран милиции в общи линии се утвърдиха като иракската версия на ливанската „Хизбула“: социокултурни движения със собствени военни части и крило, осигуряващо социални помощи, които действат независимо от държавата.
"Асаиб ал-Хак" не е единствената подобна шиитска милиция в Ирак, която се облагодетелства от ресурсите на Багдад, без дори да приеме държавен контрол или да допусне цивилeн надзор.
Друг пример е бригадата "Бадр" – организация, създадена от Иран по време на войната между Иран и Ирак през 80-те. Макар да започва съществуването си като милиция, от 2003-а насам тя контролира вътрешното министерството на Ирак, а днес командва държавните полицейски сили, които се равняват на общо 37 000 души.
Доброволец от бригадата "Бадр". Снимка: Getty
Вътрешното министерство на Ирак не отговаря пред министър-председателя, а на ръководителите в Бадр, най-висшестоящ сред които е Хади ал-Амери. Той се е бил редом с ирански войски по време на войната между Иран и Ирак. Освен това той в момента ръководи и Народните мобилизационни сили (НМС). В момента бригадата „Бадр“ е единственият ирански пълномощник, който контролира иракско министерство. Това обаче може скоро да се промени.
Иракската армия не е достатъчно силна, за да се опълчи на тези групи. Но Систани има възможността да поведе една такава съпротива. Той дълго време изпълнява ролята на надзорник, следящ действията на корумпирания властващ елит в Ирак. След свалянето на Саддам, Систани се постара да гарантира, че писането на нова конституция ще бъде ръководено от съвет от хора, за които е гласувано, а не от предпочетените от Вашингтон членове на иракския елит.
Макар да се провали в това да предотврати война между теченията, неговите призиви за спокойствие, въздържане и единство спомогнаха за това конфликтът да не се превърне в геноцид срещу сунитите. През август 2014-а, само два месеца след като призова за мобилизация срещу ИД, Систани „избута“ от поста тогавашния министър-председател Нури ал-Малики, чието лошо и авторитарно управление доведе до разгрома на иракската армия.
Иракски шиити на шествие в подкрепя на новата конституция през 2005-а. Те носят и снимки на духовния си водач ал-Систани. Снимка: Getty
Аятолахът от години се бори с опитите на Иран да прехвърли своята теокрация на Ирак. Той е критикувал и ще продължи да притиска посредниците на Иран чрез своите проповеди. И макар да изглежда сякаш Систани е готов да се бори със същите тези ирански проксита, той ще се нуждае от помощ.
Тя може да дойде от фигури с националистки и анти-ирански възгледи като Муктада ал-Садр и неговите последователи.
Както ал-Садр, така и Систани подкрепиха протестите срещу корупцията в Ирак, който бяха водени от членове на организации за човешки права и други НПО-та. Стотици хиляди от подкрепящите Садр, например, се мобилизираха през 2016-а с искане за реформа и край религиозното управление. Много от тях скандираха анти-ирански слогани.
Посещенията на Садр в Залива също засилиха връзките на Ирак със света на арабските сунити. Тези връзки могат да спомогнат за оформянето на съюзи, които да сдържат свързаните с Иран фракции в страната.
САЩ също имат важна роля във всичко това. Военното присъствие на американците в Ирак може да спомогне за сдържането на иранските проксита, ако САЩ не се опитва да отслаби враговете на Техеран в лицето на кюрдите и сунитите.
Точно това се случи миналия октомври, когато силите на сегашния иракски премиер Хайдер ал-Абади и ирански проксита отнеха от кюрдите богатия на нефт град Киркук и района около него. Ал-Абади, който на места е определян като човек на САЩ в Багдад, разчиташе на подкрепяни от Иран милиции, за да поддържа контрола над територии, за които претенции имат и кюрдите. В резултат от това клане, иранските проксита сега контролират Киркук и други стратегически градове и села.
С всеки сантиметър територия, която иранските проксита придобиват, тяхното влияние става все по-силно и в останалата част от Ирак.
Ал-Абади дори планира съюз с ирански посредници – ход, който беше разкритикуван от Систани, ал-Садр, арабските сунити и кюрдски фракции. Вашингтон има възможност да се вслуша в уроците на миналото и да избегне издигането на нов „силен мъж“ в Багдад, който може един ден да обърне гръб на САЩ.
За да накара Техеран да се въздържа, САЩ също така може да попречи на тези групи да си присвоят 1 милиард долара, който бяха пренасочени от националния бюджет на Ирак към Народните мобилизационни сили (НМС), както и да отрежат достъпа им до милиардите долари, които международната общност планира да предостави за възстановяването на Ирак.
Тези ресурси засилват военно превъзходство на иранските проксита. Те също така им позволяват да оформят иракската политическа система спрямо своите собствени идеологии, като влияят на обществото чрез своята сложна пропаганда.
Систани, който предпочита плуралистична иракска държава, може да направи много, за да усмири иранските проксита. Сам обаче той няма да постигне кой знае какво.
