През ерата на Студената война, западните комунисти често гледаха към Москва за идеологическо вдъхновение, икономическа помощ и политическа подкрепа. От своя страна, Съветският съюз беше повече от склонен да им отговаря с взаимност. 25 години след падането на Берлинската стена, комунизмът отдавна вече е мъртъв, но някои лидери на партии в Европа отново възраждат връзките си с Русия, поради твърде различни причини.
В интервю този месец, Марин льо Пен, лидер на френската партия "Национален фронт", изрази възхищението си от Путин. "Срещу него се води Студена война в Европейския съюз, по нареждане на САЩ, които отстояват собствените си интереси," заявява тя. Льо Пен, чиято партия се изстреля на първо място в изборите за европарламент във Франция миналата година, одобрява стила на национализъм на Путин. "Той успя да върне гордостта и задоволството на една велика нация," казва тя.
Льо Пен е един от много лидери на крайнодесни партии в Европа, които подкрепят Путин. Матео Салвини, лидер на дясната Северна лига и изгряваща звезда в италианската политика, подписа споразумение през октомври между неговата партия и "Единна Русия" на Владимир Путин, базирано на нещо, което той определя като "общи ценности". А по време на кримския "референдум", който легитимира постфактум анексирането от Русия на украинската провинция - поне 12 европейски крайнодесни партии приеха спорната покана да действат като "наблюдатели".
Какво прави Путин привлекателен за европейската крайна десница?
Много от тези движения възприемат Путин за защитник на континенталните европейски ценности. Те приветстват консервативните позиции на руския лидер по въпроси от рода на хомосексуалността, особено с нарастването на подкрепата за правата на хомосексуалните на Запад. Те също така имат и общи противници.
Путин категорично се противопоставя на Европейския съюз - за него разширението на изток на блока е навлизане в традиционната сфера на влияние на Русия. Основната част от крайната европейска десница междувременно възприема ЕС като също толкова тежък хегемон. И членовете й твърдят, че съюзът е ограбил суверенитета на страните-членки, а много от тях настояват за отделяне от евросъюза.
Но именно стилът на лидерство на Путин е това, което най-добре обяснява привличането на крайната десница към него. От годините между двете световни войни насам, крайната десница постоянно търси силни лидери, които да вдъхновяват самоотвержени маси от последователи. Бенито Мусолини е първият, макар че не всички следващи лидери, идолизирани от крайната десница, са били фашисти. Шарл дьо Гол и Маргарет Тачър, прочути със здравата си хватка над съответните си партии и парламенти, са били тачени от крайнодесните заради непоколебимия си национализъм и антилевите им позиции. Сега Путин запълва тази ниша.
Путин предлага точно това, което крайната десница желае в момента
В Западна Европа, икономическата криза и политиката за икономии на ЕС допринесоха за нарастването на общественото негодувание срещу всичко - от либерализма до емиграцията. Путин, който е изградил политическата си кариера върху новото градене на престижа на Москва, е създал модел за възраждане на величие, който всички те имат голямо желание да следват. И те виждат агресивния етно-национализъм в Русия като отговор на проблемите на Европа.
Всичкото това угодничество работи в полза на Путин. Москва охотно насърчава връзките с крайнодесните групи в Европа като начин да намалява международната си изолация. Според някои източници, тя насочва сериозни средства към тези партии като начин да подобри имиджа на Русия в страната и чужбина. Това се потвърждава и от факта, че френският Национален фронт наскоро призна, че е получил 9 милиона евро от базираната в Москва Първа чешка руска банка, която има тесни връзки с Путин, които са били използвани за покриване на разходите им около изборите.
Простимо е да си помислите, че всичко това звучи твърде сходно с времената на Желязната завеса. Но как ще приключи всичко това? Крайната десница може да се окаже още по-тясно свързана с политическия елит в Русия. Увеличеното финансиране би могло да им помогне в популяризацията, пропагандата и изборните резултати.
Далеч не е сигурно обаче, че всички тези партии ще извлекат изгода от насърчаването на солидарност с руската външна политика. Някои движения биват отразявани негативно от медиите в родината си заради националистическите си, антиемиграционни и анти-ЕС позиции - и подкрепата за Путин може да се окаже допълнително препятствие пред привличането на допълнителна обществена подкрепа.
В момента това, което е ясно, е че наблюдаваме странна фаза в европейската политика: наследниците на фашизма се усмихват през Урал на синовете на съветския комунизъм, докато останалата част от континента наблюдава с изумление.
