Промените в климата са факт, без значение колко хора вярват в това. Борбата с тези промени обаче е съвсем различен въпрос, тъй като тук темата става политическа.
Междуправителственият панел за климатичните промени към ООН (IPCC) предлага различни планове, които могат да помогнат – като "улавяне" на въглероден диоксид (CO2) или поставяне на компост върху необработваеми земи, за да абсорбира той CO2.
Но какво би останало, ако можехме да "инжектираме" частици в стратосферата, които да ограничат слънчевата светлина и да намалят затоплянето?
Управлението на слънчевата радиация (solar radiation management, SRM) е сериозна възможност – такава, за която учени и законодатели мислят все повече и повече. То работи по следния начин: флотилия от самолети достига стратосферата, след като те са излетели от няколко различни екваториални района на планетата, след което редовно разпръскват частици, с които се ограничава преминаването на светлина към тропосферата (където се намираме ние).
Тези частици могат да са различни. Един вариант са сулфатни аерозоли, които в момента са сред най-популярните кандидати за целта заради начина, по който спират слънчевата светлина при изригване на вулкан. Но някои учени обмислят дори впръскване на диамантен прах в атмосферата. Обсъжда се и възможността за използване на морска сол, за да бъдат направени облаците по-ярки, което ще засили способността им да рефлектират светлина.
Една голяма пречка пред реализирането на всеки един от тези методи е цената. За да се приложи успешно SRM например е необходимо усилията в тази насока да бъдат полагани от някоя могъща страна с много възможности или от група от държави.
Въпреки фактора "цена", SRM се появява като възможност в повратен момент за нашата планета. Ако усилията за борба с климатичните промени не се увеличат драстично, според ООН сме на пътя към това глобалните температури да се повишат с 3 градуса по Целзий над прединдустриалните нива.
Очаква се морското равнище да се повиши с над 2 метра за всеки градус затопляне. Дори само непоносимата жега може да убие милиони. Повишение на температурите с 3 градуса ще има пагубни ефекти по целия свят.
Политиците предлагат намаляване на вредните емисии, но учените не чакат, а вместо това търсят начин за прилагане на геоинженерство в атмосферата за борба с климатичните промени. Освен SRM все повече внимание получава и идеята за премахване на въглероден диоксид (carbon dioxide removal, CDR) – или с други думи изсмукването му от въздуха.
Но дори това предложение предизвиква полемики. САЩ и Саудитска Арабия наскоро блокираха план на ООН за проучване на ползите и рисковете от някои геоинженерни концепции, които биха могли да помогнат за борбата с промените в климата – сред които CDR и SRM. Това доведе до появата на спекулации, че страните правят това, за да предпазят интересите на индустрията за добив на изкопаеми горива.
Това вбесява учените.
Професор Алън Робок от Университета "Рутгерс" се занимава с проблемите на околната среда. Той пита защо администрацията на американския президент Доналд Тръмп се меси в решаването на проблем, за който твърди, че не съществува. По думите на Робок глобалното затопляне е реален проблем и трябва да знаем какви биха били рисковете от геоинженерството, ако някога се изкушим да го използваме.
На пръв поглед управлението на слънчевата радиация (SRM) изглежда като рецепта за дистопично бъдеще. Просто си представете сцена от филм, в която учени казват, че са направили погрешните изчисления и без да искат, да предизвикали вечна зима (като във филма Snowpiercer например).
Въпреки това предварителните изследвания дават индикации, че технологията е сравнително безопасна. Скорошно изследване, публикувано в изданието Nature Climate Change, показва, че SRМ може да намали валежите на някой места, тъй като ще доведе до по-малко изпарения. Използването на SRM за намаляване само наполовина на затоплянето, причинено от климатичните промени, няма да доведе до това тревожен спад на валежите.
Лин Ръсел, професор по атмосферна химия в Калифорнийския университет в Сан Диего, обяснява, че през последните 10 години има много изследвания в тази сфера. Повечето от тях показват, че ако SRM бъде приложено "успешно и правилно", ще намали климатичните промени без неочаквани последици.
Ръсел посочва, че един от основните рискове, свързани със SRM, е, че атмосферата може да реагира на интегрираните частици по негативен начин, който все още да не можем да предвидим. Според нея са нужни години изследвания, преди да разберем как атмосферата може да реагира на всеки вид частици, които могат да бъдат използвани за SRM.
Ръсел отбелязва, че промяната на атмосферата в една област може да доведе до вредни ефекти в друга.
Отвъд това как атмосферата може да реагира на SRM, има опасения и за общественото здраве. Учените вярват, че сулфатния аерозон може не само да нарани озоновия слой, но и да предизвика киселинен дъжд и още по-сериозно окисляване на океаните.
Освен това не е напълно ясно как затъмняване на слънцето може генерално да се отрази на хората.
За тази опасност предупреждава Янос Пазтор, изпълнителен директор на Инициативата за наблюдение на климатичното геинженерство. По думите му ще се стигне до между 1 и 1,5 процента по-малко слънчева светлина и макар това да не звучи като много, може да има отражение, което към момента не разбираме.
Въпреки това, намаляването на затоплянето ще има много позитивни ефекти – забавяне на топенето на полярните шапки и предотвратяването на това големи части от планетата да станат непоносими горещи, като така ще се намали и броя на супербурите, с които трябва да се справяме.
Пазтор обяснява, че супербурите се образуват заради допълнителната топлина в океана и по думите му, ако тази топлина бъде редуцирана, рискът от такива бури също би трябвало да намалее.
И макар геоинженерството да изглежда обещаващо, експертите наблягат на това, че все още не може да се прибегне до него – не и преди да са напълно ясни потенциалните странични ефекти.
Проблемът е, че не се инвестират кой знае колко пари в това, поради което не се случва много.
Това, на което Пазтор се надява, е, че светът няма да стигне до ситуация, в която продължава отделянето на парникови газове, не се прави много за премахване на въглеродния диоксид (защото е скъпо и отнема време) и така "изведнъж след между 10 и 20 години отсега да се окажем в улица без изход" и единственият вариант да е управлението на слънчевата радиация.
