По всичко личи, че 2024 г. ще се превърне в най-горещата година в историята, откакто се записват температурите на Земята. Това е особено обезпокоително, като се има предвид огромните жеги, които бяха отчетени през миналата година.
На този фон някои региони трябва да се борят с нов феномен, който нито учените, нито изготвените от тях климатични модели са способни да обяснят.
Изследователи от Колумбийския университет в Ню Йорк и австрийския Институт за приложен системен анализ са създали подробна карта, на която са отбелязани всички интензивни горещи вълни, регистрирани за последните 65 години.
Тези екстремни горещи вълни са отчетени предимно през последните пет години.
Картата идентифицира региони, където температурите се увеличават по-бързо в сравнение с обичайното за лятото и топлите месеци. Тя отбелязва пиковете, които изпреварват глобалните температурни тенденции.
Тези места се опровергават прогнозите, направени от най-модерните климатични модели. Според учените такива "горещи точки" могат да бъдат намерени на всеки континент с изключение на Антарктида.
Най-силно засегнатите региони включват Централен Китай, Япония, Корея, Арабския полуостров, Източна Австралия и части от Южна Америка и Арктика.
Най-интензивният и последователен сигнал за разминавания между климатичните модели и реалните, измерени пикови температури обаче идва от Северозападна Европа. Поредиците от горещи вълни на континента са допринесли за около 60 000 смъртни случая през 2022 г. и 47 000 през 2023 г., твърдят учените.
Въпросните неочаквани пикове на жегите са отчетени в Германия, Франция, Великобритания, Нидерландия и други. Само за тази година редица температурни рекорди бяха отбелязани от държави в Западна и Централна Европа, докато над континента преминаваха горещи вълни.
Феноменът обаче не се случва навсякъде. Проучването показва, че повишаването на температурите в много други региони е по-ниско от това, което моделите биха предвидили.
Такива места са например северните централни щати на САЩ, Южна Канада, вътрешните части на Южна Америка, голяма част от Сибир, Северна Африка и Северна Австралия.
Проучването установява, че екстремните горещи вълни са станали по-чести през последните пет години, особено в части от Азия, Арабския полуостров, Източна Австралия, далечните северни региони на Канада, Северна Гренландия и части от Сибир.
Опасността от тези "горещи точки" идва до голяма степен от факта, че те носят със себе си реални щети за здравето на хората и на околната среда.
В много случаи, както става ясно от проучването, след тях следват големи горски пожари или установяване на суша.
"Поради безпрецедентния си характер тези горещи вълни обикновено са свързани с много тежки въздействия върху здравето и могат да бъдат пагубни за селското стопанство, растителността и инфраструктурата", коментира Кай Корнхубер, който е водещ учен по изследването.
По думите му хората не сме създадени за подобни жеги като е много възможно да не успеем да се адаптираме достатъчно бързо.
Екстремните жеги също така могат да водят след себе си и други крайни климатични феномени като обилни валежи и наводнения, както видяхме да се случва в Испания тази година.
Според българския климатолог д-р Симеон Матев, с когото говорихме по темата, последните няколко години испанските експерти са отчели най-сериозните жеги, които страната е отчела за последните близо 500 години.
Целия ни разговор с д-р Матев можете да гледате тук:
И макар това лято там да беше по-спокойно и меко, страната беше ударена от тежки валежи, довели до опустошителните наводнения в района на Валенсия, при които в рамките на часове се изсипват количества дъжд, които регионът обичайно вижда за половин или дори за цяла година.
В разговора с д-р Матев стана дума, че подобен случай се е наблюдавал и в Италия, където преди година виждахме как река По е на ръба на пресъхването, докато по-рано тази година в същия регион имаше подобни обилни валежи и наводнения.
"Това е новата черта на климата, която ни предлага нашата планета. В съвкупност има множество екстремни явления с много кратък интервал на случваемост. По-продължителна суша, последвана от периоди на т.нар. залпови валежи от половин или една годишна норма на дъжд. Съвкупността на тези две коренно противоположни по своя характер явления кара последствията от тях да бъдат още по-жестоки", коментира ученият.
Според експертите част от проблема е, че подобни екстремни жеги не се поддават на прогнозиране дори от най-новите климатични модели.
За тях това е сигнал, че в момента тече промяна в климата на Земята, която може да доведе след себе си до много нови опасни явления, с които светът може да не е готов все още да се справи.
