Има хора, които казват, че отиват на работа, но в действителност не напускат пределите на дома си. Такъв е случаят с Рейчъл Питър и Жан-Батист Одрас.
Те са двойка на около 30 години и живеят в Сен Пере. Южният френски департамент се оказва предпочитаното от тях място за живеене, а от близо три години те са сътрудници на Whodunit - агенция за разработка на уеб сайтове.
Работата за Whodunit означава работа изцяло от дома и това постепенно се превръща в начин на живот, както обяснява Одрас.
Той и Рейчъл споделят един покрив, но имат различен стил на работа. Тя използва стая, която е специално предвидена за тази цел и оборудвана с настолен компютър. Питър работи от 9:00 до 18:00 часа, докато Одрас е навсякъде из къщата, по всяко време на деня и понякога дори и през нощта.
И все пак сутрин двамата споделят един и същ ритуал - дневните срещи с екипа чрез видео конферентна връзка. Всеки служител на Whodunit, а те са 10 и с потенциал скоро да станат 15, се включва от вкъщи. Те живеят във френските градове Нант, Мец, Париж и Лион.
Агенцията не притежава и не наема офиси - тя е "изцяло дистанционна компания". Съществува едновременно никъде и навсякъде.
Не са много компаниите, които са съгласни на 100% дистанционна работа, но този модел се разширява, казва Родолф Дютел, основател на Remotivo.io. Това е уеб сайт за работа от дома, специализиращ се в технологиите. Неговата платформа събира на едно място около 1000 компании, набиращи дистанционни служители.
Две трети от тях са в Северна Америка и само 20 - във Франция.
Това са предимно малки стартъпи с екипи до 10 души, но понякога и "еднорози" - млади компании с пазарна капитализация над 1 млрд. долара, обяснява Дютел. Пионер в тази област e компанията за разработка на уеб сайтове Wordpress, която закрива главния си офис в Сан Франциско през 2017 г. и прехвърля всичките си служители на дистанционен режим на работа.
Технологичният бранш не е единственият, който възприема този модел. Изцяло дистанционни компании има и в електронната търговия и електронното обучение. Този модел ще набира още повече популярност, защото браншовете, които го възприемат, обикновено създават повече работни места, прогнозират специалистите на пазара на труда.
Whodunit правят прехода към дистанционна работа през 2018 г. Когаро създават агенцията преди 10 години, те си мечтаят за офис и това им се струва добра идея. През 2010 г. петимата основатели се спират на офис с открити пространства в Париж. Преходът към дистанционна работа става постепенно.
Няколко служители започват да работят от вкъщи по два дни в седмицата, за да намалят пътуването си до офиса.
Малко по малко всички предпочитат да напуснат Париж. Същевременно има нужда от набиране на хора и разширяване на дейността. Тогава започва деликатен период, в който част от екипа работи от дома си, докато други остават в офиса. В крайна сметка нещата не проработват - има две групи със собствени начини на комуникация. Така се стига до решението за окончателно отърваване от офиса.
Във вселената на изцяло дистанционната работа някои компании никога не са и притежавали офис, дори и в началото на дейността си. BoondManager е сред тях. Това е стартъп с 28 служители, специализирани в инструменти за управление на редактирането. Фирмата е създадена през 2009 г. от двама братя. Единият живее в северния град Лил, а другият - на около 800 км разстояние - в Брест.
Скоро след началото осъзнават колко време спестяват и какво е удобството да работят от дома си, казва Антони Ламбер. Те започват да набират хора от цялата страна, без дори да обмислят да наемат офис. В началото не се осмеляват да казват на клиентите си, защото не искат да бъдат възприети като дребни играчи, които не могат да си позволят офис.
През последните три години спират да го крият и в момента това е плюс, който привлича нови служители.
Този феномен може да бъде обяснен с комбинацията на различни фактори. От една страна е натискът на пазара на недвижими имоти в големите градове. А от друга е липсата на таланти в технологичния бранш, която кара компаниите да назначават хора, без да се съобразяват с каквито и да е граници. Същевременно технологиите се усъвършенстват и се появяват нови инструменти за съвместна работа, за споделяне на документи, за изпращане на съобщения, за провеждане на видео разговори и т.н.
Някои инвеститори са убедени, че революцията в дистанционната работа вече се случва и харчат милиони, за да създават компании във виртуалната реалност, със заседателни зали, аватари на колегите. Всичко започва да прилича на прочутата виртуална 3D игрова вселена на Second Life.
Сред плюсовете, които тези компании изтъкват, е лекотата, с която привличат нови служители, пестенето на наеми и възможността за бързо разрастване. O'Clock - школа по разработка на уеб сайтове - стига от 4 сътрудници до екип от 46 членове само за две години. Ако имаха офиси, щяха да се местят шест пъти за две години.
На хората им е омръзнало ежедневно да пътуват до офиса, както и да работят в шумните открити пространства.
Това означава повече време за работа, но и повече свободно време. Някои даже работят в кътче от спалните си. За Рейчъл Питър и Жан-Батист Одрас работата от вкъщи е шансът им да се върнат в родния им Ардеш и да си купят дом.
Новият начин на работа обаче изисква и известна адаптация. Мениджърите трябва да направят прехода от оценяване на присъствието към оценяване на резултатите. Мениджърът свиква, че не може да държи непрекъснато под око сътрудниците си.
Друго предизвикателство е поддържането на екипа сплотен, когато хората не се виждат на живо.
В BoondManager не пестят разходи за създаването на общност и на собствена идентичност. Служителите използват Slack - платформа за незабавни съобщения, която донякъде заменя разговорите около кафе машината. Всяка седмица двама от служителите предлагат курсове по кросфит и медитация чрез уеб камера. Екипът се среща три пъти годишно за семинари очи в очи и това е "горивото" на дистанционната работа.
Но не всички са родени за дистанционна работа.
Служителите трябва да са независими, да комуникират активно, да контролират как употребяват времето си, да приоритизират задачите си. Ако 80 на сто от работещите са доволни, за останалите дистанционната работа не е любимият вариант. Те имат нужда да се социализират.
Затова особено се цени комбинацията от дистанционна работа и места за срещи - офиси и пространства за съвместна работа, които стават все повече. От страна на компаниите нещата също не работят успешно за всички. Някои дори дават заден ход.
През 2017 г. американският гигант IBM връща всички свои служители обратно в офисите.
Фирмата стига до извода, че дистанционната работа възпрепятства способността на компанията да бъде иновативна.
Друг пример е Facebook, които предлагат бонуси за служители, намиращи се в близост до главния им офис в Калифорния. Това е начин да задържат повечето си екипи възможно най-близо.
