Горещините, които убиват

Глобалното затопляне вече е тук. Усетиха го милионите европейци, които страдат от неуморните жеги. Миналата седмица в Неапол температурите достигнаха 54 градуса. Вярно е, че е август, но все пак Италия не е Сахара. Зверските жеги бяха последвани от проливни дъждове и наводнения в някои страни от Западна Европа. Затова твърдението, че над 150 000 души годишно може да загинат в резултат на климатичните промени в Европа към края на века, не звучи толкова невероятно. Изводът е от шокиращо ново изследване.

Броят смъртни случаи, дължащи се на екстремни климатични условия, ще се увеличи 50 пъти и близо две трети от населението на европейския континент ще бъде засегнато от бедствия. Това е поредното предупреждение за смъртоносния ефект на глобалното затопляне.

Изследването, извършено по поръчка на Европейската комисия, описва бъдеще, в което стотици хиляди хора умират от топлинен удар, сърдечни и белодробни заболявания, и мигновени наводнения. Светът ще се превърне в място, където сушите водят до недостиг на храна, хората са изложени на повишен риск от смърт заради болести и инфекции, а природата е унищожавана от горски пожари.

Прогнозите са направени на базата на исторически документи за екстремни климатични условия, които учените съчетават с прогнози за щетите от климатичните промени и промените в населението, за да предвидят как, къде и кой ще намери смъртта си в резултат на глобалното затопляне.

В доклада по поръчка на ЕК, са разгледани катаклизмите с най-голямо влияние - горещи и студени вълни, горски пожари, наводнения, и бури. Те са анализирани от гледна точка на техния интензитет и честота в зависимост от влиянието на вредните газове.

За разлика от последните двайсет години - катаклизмите, свързани с времето ще се отразят на 75% от гражданите на Европа. От 1981 до 2010 година това са били едва пет процента. Най-сериозно е влиянието на глобалното затопляне - най-вече чрез увеличаването на горещите вълни.

Ако не бъдат взети спешни мерки, глобалното затопляне ще доведе до сериозни природни катаклизми в Европа.

Крайно необходим студен душ

Проучването е "крайно необходим студен душ" за правителствата на континента. Много еко активисти настояват, че трябва да се вземат незабавни мерки, за да се избегне причиняването на смърт на хора по цял свят.

"Това е шокиращо предупреждение, което показва защо са ни нужни по-сериозни и спешни действия за справяне с климатичните промени," казва активистът от Friends of the Earth Дона Хюм. "Хора по цялата земя вече умират заради екстремни климатични условия и без организирани и координирани действия положението само ще се утежнява, включително и тук, в Европа.

Тази съдба може да бъде избегната, но само ако правителствата подходят сериозно към прехода от замърсяващите природата изкопаеми горива към енергия от възобновяеми източници.

На фона на отказа на САЩ от Парижкото споразумение призивите на активистите остават като глас в пустиня. Те твърдят, че три четвърти от съществуващите резерви от въглища, петрол и газ трябва да останат неизползвани, ако се надяваме да избегнем катастрофални климатични промени. Но как правителствата ще се откажат от ценните достъпни и евтини горива?

Във всеки случай докладът е сериозно предупреждение, че световната политика трябва да се промени, за да преодолее опасностите - и последиците - от климатичните промени.

"Появяват се все повече доказателства, че климатичните промени трябва да са сред основните въпроси на публичната политика," казва Гарет Редмънд-Кинг, отговарящ по въпросите за климата и енергетиката в WWF. "Този доклад потвърждава това, което вече знаем за последиците от климатичните промени - и освен ако не решим проблема, те ще се отразят болезнено на здравната и социалната ни система, и в крайна сметка ще доведат до много смъртни случаи.

"Това бъдеще обаче не е неизбежно. Знаем какви са причините за климатичните промени, разбираме какви са решенията. По силите ни е да удържим глобалното повишение на температурата до не повече от 1.5 градуса - но само ако действаме веднага и се ориентираме към нисковъглеродно бъдеще"

Това означава правителствата да действат смело - и да предприемат действия за разрастване на индустриите с нисък въглероден отпечатък, да подкрепят технологични решения, и да ограничават емисиите от парникови газове. Това е от решаващо значение за здравето, благосъстоянието и просперитета на хората и защитата на природата по цял свят.

Британската Зелена партия предупреждава също, че хората, които отричат климатичните промени, излагат на риск бъдещите поколения.

"Планетата ни е подложена на унищожение и този доклад разкрива недвусмислено унищожителния ефект от климатичните промени," коментира зам.-председателят на партията Амелия Уомак. "Хора, които живеят сега, ще станат свидетели на хиляди смъртни случаи годишно заради екстремни климатични условия. Всяка секунда, която губим в отричане на съществуването на климатичните промени и игнориране на смъртоносния им ефект, е време, което крадем от следващото поколение, което ще търпи ужасни последици".

"Този доклад е мрачно и болезнено четиво, но би трябвало да подейства като крайно необходим студен душ за правителствата в Европа, че не можем повече да продължаваме да бягаме от проблема и да се надяваме на вълшебно решение на въпроса с климатичните промени - трябва да се стегнем и да се заемем с проблема веднага, и то усърдно. Европа и Великобритания трябва да стартират бързо революция на възобновяемата чиста и стабилна енергия за всички и да запазят зелените пространства в градовете ни."-допълва Уомак.

Учените, които са извършили изследването, казват, че ангажиментите от Парижкото споразумение трябва да се спазват и че глобалното затопляне трябва да бъде третирано като "належащ проблем", или хората скоро ще започнат масово да измират.

"Климатичните промени са една от най-големите глобални заплахи за здравето на хората през XXI век, и заплахата им за обществото все повече ще е свързана с причинявани от климата рискове," казва водещият автор на изследването д-р Джовани Форциери от изследователския център на Европейската комисия в Италия. "Освен ако глобалното затопляне не бъде спешно преодоляно и не бъдат предприети адекватни мерки, около 350 млн. европейци може да бъдат изложени на вредни екстремни климатични условия ежегодно към края на века."

Учените, стоящи зад изследването, твърдят, че то е ясно предупреждение, че светът трябва да се заеме сериозно с въпроса за климатичните промени, като полага усилия за намаляване на щетите за околната среда и направи света по-устойчив. Според тях е необходимо правителствата да гарантират по-добра употреба на земята и градско планиране - включително ограничаване на разпростирането на градовете и употребата на автомобили, и снабдяване на сградите с по-добра климатизация, изолация и защита срещу наводнения.

"Това изследване допринася за продължаващия дебат за нуждата от спешно овладяване на климатичните промени и свеждане до минимум на последиците от тях," казва Форциери. "Сериозният прогнозиран ръст на риска от свързани с климата опасности за човечеството заради глобалното затопляне, нарастването на населението и урбанизацията подчертават необходимостта от по-строги политики за намаляване на климатичните промени, адаптация и мерки за свеждане до минимум на бъдещия ефект от екстремните климатични условия върху живота на хората."

Смъртните случаи годишно може да се увеличат 50 пъти - от 3000 в периода 1981-2010 г., до 152 000 в периода 2071-2100, според публикувания доклад в Lancet Planetary Health.

Повечето от тези хора ще умират от топлинни вълни, които вероятно ще водят до 99% от всички свързани с климатичните условия смъртни случаи. Жертвите им се очаква да нараснат от 2700 годишно в момента до 151 500 ежегодно от 2071 г. нататък.

Освен големи жеги ще има и резки застудявания. "С 33% шанс за рекордни валежи всяка зима, наводненията ще имат най-значим ефект върху климатичните промени," коментира изпълнителният директор на британското поделение на Greenpeace Джон Совън. "И все пак правителствата все още нямат цялостен план за справяне с тази заплаха.

"Най-важният начин, по който можем да предотвратим риска от сериозни наводнения е чрез природата, особено чрез засаждане на дървета, които биха забавили притока на води. Допълнителни мерки също така биха могли да включват финансови стимули зафермерите да съхраняват вода на полетата и гарантиране, че при строежа на нови домове те са устойчиви на наводнения" - счита Совън.

"Естественият контрол на наводненията е от решаващо значение, като правителствата трябва да гарантират дългосрочно финансиране на защита от наводнения, особено със зачестяването на урагани като Дезмънд, който причини щети на стойност 5 млрд. паунда. Когато става дума за наводнения, превенцията е много по-евтина от справянето с щетите, и управляващите трябва да демонстрират, че са научили добре този урок."

Най-голяма ще е опасността в Южна Европа, където почти всички ще бъдат засегнати от свързани с климата бедствия.

Изследването разглежда въздействието от седемте най-опасни форми на екстремни климатични събития: топлинни вълни, резки застудявания, горски пожари, суша, речни и брегови наводнения и ураганни бури, в 28-те страни-членки на ЕС, както и Швейцария, Норвегия и Исландия. Учените са анализирали документация за 2300 бедствия в периода 1981-2010 г. и са ги съчетали с прогнози как ще се развиват климатичните промени и какъв ефект ще имат те върху населението.

Те са установили спад само в един аспект на смъртните случаи: броят на хора, загинали от резки застудявания. Това обаче е бил само малък спад и очевидно той не е достатъчен, за да надделее над другите рискове.

Също така анализаторите заявяват, че 10% от риска идва от други събития извън климатичните промени, като нарастване на броя на населението, миграция и урбанизация.

Предупреждението на учените идва точно докато смъртоносна топлинна вълна, наричана "Луцифер", се разпространява из Европа. Властите в няколко държави обявиха кризисна ситуация, като бяха регистрирани температури, достигащи 47 градуса, разпалващи десетки горски пожари в Италия, Франция, Испания, Македония и Албания.

Появиха се нови сериозни предупреждения за състоянието на околната среда в края на този век. Тази седмица учени заявиха, че към 2100 г. температурите ще са толкова високи в южна Азия, че дори излизането навън може да се окаже смъртоносно, и че има само 10% шанс да успеем да избегнем повишението с 2 градуса, което учените смятат за повратна точка към края на века.

Авторите на доклада отбелязват, че проучването не приема, че хората ще се адаптират към екстремните климатични условия. Според тях обаче, то е предупреждение светът да положи максимални усилия да спре напредъка на климатичните промени и да ограничи уязвимостта си спрямо вече неизбежните му ефекти.

Изследването приема, че надали ще има намаление на емисиите на парникови газове, нито пък подобрение в политиките, използвани за намаляване на ефекта от анализираните от него екстремни климатични условия. Сред тях може например да са медицински технологии или въвеждането на нови типове климатизация.

"Анализът се спира само на екстремните събития и не приема, че е възможно намаление на уязвимостта на хората с течение на времето заради адаптация, но е поредно напомняне за риска от излагане на екстремни климатични условия и потенциален ефект върху човечеството, който може да се прояви, ако емисиите на парникови газове продължават да нарастват безконтролно," казва Пол Уилкинсън, професор по екологична епидемиология в Лондонската школа по хигиена и тропическа медицина. "Той придава допълнителна тежест на силните аргументи за засилване на мерките за справяне с климатичните промени, за да бъде защитено населението."

Учените допълват, че освен че изследването може би подценява ефекта от климатичните промени, като не взема предвид промените в населението, този ефект всъщност би могъл да се окаже и много по-голям от прогнозирания. Докладът не отчита риска свързаните с климата бедствия да се съчетаят и взаимно да засилват ефекта си.

Новините

Най-четените