Да научиш за уволнението си от бележка, подадена от подчинени служители - това е особен вид публично унижение. Още по-горчиво е, когато залогът е позицията на директор на ФБР, а "бележката" е пряка заповед на американския президент Доналд Тръмп.
Отстраняването на Джеймс Коми от върха на контраразузнаването на САЩ беше мотивирано от прокуратурата с недоволство от начина, по който той "узурпирал" чужди правомощия по разследването на мейлите на Хилари Клинтън.
На 6 юли 2016 г. Коми свика продължителна пресконференция, на която обяви, че Клинтън няма да бъде подведена под съдебна отговорност независимо от "изключително невнимателното" си поведение по отношение на вътрешната комуникация през частния си мейл-сървър. Още тогава този ход превърна Коми в мишена на кампанията на Републиканците, а с днешна дата се оказа удобен повод за уволнението му.
Все повече гласове обаче посочват, че изненадващото решение на Тръмп не е свързано със старото дело срещу Клинтън, а с друго разследване на ФБР.
Този път то е насочено срещу самия Тръмп и щаба му, а подозренията са свързани с разплитането на мрежата около намесата на Русия в президентските избори през ноември 2016.
По информация на CNN - в същия ден, в който Коми беше уволнен, федералната прокуратура е изпратила призовки до няколко сътрудници на бившия съветник на Тръмп по националната сигурност Майкъл Флин. В края на април стана ясно, че Пентагонът също разследва Флин заради получаването на пари от чуждестранни юридически лица без необходимото разрешение - включително от Русия и Турция.
Неслучайно, новината за скоростното уволнение на Джеймс Коми беше сравнена с т.нар. "Клане в събота вечер" - ключов ход на Ричард Никсън, довел до отстраняването на специализирания прокурор Арчибалд Кокс в разгара на разследването по аферата "Уотъргейт". В крайна сметка, опитът за намеса в независимата проверка на фактите по делото приключва с оставката на самия президент, първият и засега единствен подобен случай в историята на САЩ.
Какво е "Клането в събота вечер"?
Годината е 1972 г., а Ричард Никсън е на крачка от втора поредна победа на президентските избори.
Точно тогава започва развитието на един от най-мащабните политически скандали на века - т.нар. афера Уотъргейт или проваления план за поставяне на подслушвателни устройства в централата на Демократическата партия.
Разследването започва с версия за "треторазряден опит за обир" (по думите на говорителя на Никсън Рон Зиглър) и приключва с мощен политически трус заради опита за прикриване на връзките между изпълнителите и Републиканската партия.
Съмненията на агентите от ФБР започват, когато в банковите сметки на един от "крадците" в централата на Демократите е открита сумата от 25 000 долара, а произходът й се оказва чек, издаден от дарител по сметката на предизборния щаб на Ричард Никсън. Проверката показва, че и петимата арестувани за взлома в комплекса Уотъргейт са косвено свързани с инициативния комитет за преизбиране на Никсън.
През есента на 1972 ФБР обявява публично, че провалената акция е част от масивна кампания за политически шпионаж, чиито връзки стигат до щаба на Никсън. Разкритието обаче не променя изборния резултат - действащият президент е преизбран за втори мандат с убедителна преднина срещу демократа Джордж Макгавърн.
Разследването на федералните власти по Уотъргейт обаче продължава. През май 1973 г. главният прокурор на САЩ Елиът Ричардсън назначава специален обвинител, който да ръководи делото - Арчибалд Кокс.
През юли Кокс изпраща съдебна призовка до президента Никсън, в която изисква от него да предаде всички аудио-записи от разговорите си със свои служители, записани в Овалния кабинет.
Никсън отказва да се съобрази с искането на прокурора и вместо това му предлага компромисно решение - записите да бъдат предадени на сенатор Джон Стенис, който да провери съдържанието им и да отчете резултата пред разследващите.
Кокс обаче не е съгласен с предложението, което на практика изключва достъпа на прокуратурата до оригиналните записи. Съпротивата му предизвиква гнева на президента.
В събота, 20 октомври 1973 г., от Белия дом обявяват, че се закрива специалното звено, което се занимава с разследването Уотъргейт, и делото се прехвърля на подчинение на Министерството на правосъдието. На главния прокурор Елиът Ричардсън е наредено да отстрани Арчибалд Кокс от делото.
Ричардсън обаче отказва да се поддаде на натиска и сам подава оставка.
Прокуратурата напуска и заместникът му - Уилям Ръкелсхаус, който поема функциите на Ричардсън по линия на старшинството, но също отказва да разформирова екипа за разследване на Уотъргейт.
Главният юридически съветник на Белия дом Робърт Борк все пак се съгласява да поеме управлението на Министерството на правосъдието и изпълнява заповедта на Никсън. Така приключва т.нар. "Клане в събота вечер" - чистка в прокуратурата, провокирана от опита за поставяне на похлупак върху разследането срещу президента.
Trying to make your mark in history, @realDonaldTrump .You're one step closer with your own #SaturdayNightMassacre. pic.twitter.com/7yKgs9pV4g
— Brenda Steinmetz (@brendajoanneWY) May 10, 2017
При напускането си Арчибалд Кокс казва: "Дали ще продължим да бъдем държава, управлявана от законите, а не от отделните хора, вече зависи от Конгреса и от американския народ".
Всъщност, "Клането в събота вечер" е началото на края на Ричард Никсън - няколко месеца по-късно Камарата на представителите започва официална процедура по импийчмънт на президента.
През август 1974 г. стенограмите от записите на Никсън все пак са публикувани, като в тях става ясно, че президентът е нареждал на служителите си да накарат ФБР да спре разследването. Никсън изпреварва окончателното решение за отстраняването му от длъжност и сам подава оставка на 9 август 1974 г.
Полето за сравнения между уволнението на Джеймс Коми през 2017 г. от Тръмп и скандала от 1973 г. с Ричард Никсън е доста широко.
"Мислих си, че ще оставят Коми да си тръгне по своя собствена воля. Но Тръмп явно винаги трябва да играе ролята на по-силния", казва в интервю за "Ню Йоркър" Джон Дийн - бивш съветник на Никсън, който се признава за виновен по обвиненията в опит за прикриване на аферата Уотъргейт и става свидетел на прокуратурата.
"Но ако си мислят, че чрез уволнението на Коми могат да повлияят върху разследването за Русия, значи са наивници. Казвам го от личен опит - не можеш да поправиш нещо подобно с уволнения", завършва Дийн.
По ирония, официалният профил в Twitter на президентската библиотека на Ричард Никсън публикува следното съобщение:
"ЗАБАВЕН ФАКТ: Президентът Никсън никога не е уволнявал директора на ФБР"
FUN FACT: President Nixon never fired the Director of the FBI #FBIDirector #notNixonian pic.twitter.com/PatArKOZlk
— RichardNixonLibrary (@NixonLibrary) May 9, 2017
