Повече от два месеца минаха от убийството на Мариел Франко, защитник на правата на човека и член на градския съвет на Рио. Убийството й обаче така и остава неразкрит случай.
Най-очевидната хипотеза според бразилския министър на обществената сигурност Раул Юнгман е, че местните въоръжени групи стоят зад смъртта й.
Бразилските "милиции" са различни от паравоенните групи в други държави. Произходът им може да бъде проследен до 70-те години, до ерата на военната диктатура, когато в извънработното си време полицаи са сформирали "отряди на смъртта", за да екзекутират престъпници и политически опоненти.
В сегашната им форма милициите са създадени в Рио де Жанейро в края на 90-те години и началото на новото хилядолетие под претекста, че защитават местните жители от наркотрафикантите.
Въпреки че към тях се присъединяват все повече цивилни, милициите са доминирани от действащи и пенсионирани полицаи, които на практика поемат контрола над бедняшките предградия, така наречените фавели, под маската на "защитата" им.
След като се утвърдят в общността, членовете на милицията изнудват местните жители и магазинерите. С други думи, изискват плащания, които са частично за защита от самите тях. Те също така контролират местния нелицензиран обществен транспорт, тъй като градските автобуси са редки или липсващи в отдалечените райони.
Те предлагат незаконно свързване към интернет и телевизия, събират комисионни от сделките с недвижими имоти и контролират доставките на газ и вода. Във фавелата "Гардения Азул" например членове на милициите събират пари от уличните продавачи и дори от сергиите за пуканки.
Нещо като мафия, но със специфични бразилски особености.
Една от тези особености е иронията. След внимателен анализ с техните и в името на диверсификацията на бизнеса, някои милиции са навлезли в бизнеса с наркотрафик.
Други са решили да работят с бишвите си конкуренти от уличните банди като им продават оръжия и вербуват членове от редовете им. През 2015 г. според изданието O Dia милиция е "продала" района Моро до Жордао на банда наркотрафиканти срещу 3 млн. бразилски реала, или около $800 000. Дотук с оправданията за раздаване на собственоръчно правосъдие.
Според новинарския уеб сайт G1 2 млн. души в района на Рио живеят в територии, контролирани от такива милиции. Научен доклад от 2013 г. стига до извода, че от близо 1000 фавели в града 45% са контролирани от свързани с милициите организации и 37% от банди наркотрафиканти.
Основната разлика е, че полицейската бруталност е по-малко разпространена в контролираните от милиции райони,вероятно защото тези групи имат силни връзки с официалните държавни органи на реда.
Друга характеристика, която е обща за тях и италианската мафия, е, че те са проникнали в политическите институции.
През 2008 г. Франко е била съветник в парламентарна комисия, разследвала връзките на политици с милициите в Рио, чието разследване е довело до ареста на близо дузина членове на градския съвет и двама щатски конгресмени.
Комисията е установила, че по време на годините на избори милициите се опитват да наложат собствени кандидати за постове и заплашват гласоподаватели и дори убиват съперниците си.
През 2016 г. поне шест кандидати, борещи се за постове в градския съвет, са били екзекутирани от членове на милиции в района Байхада Флуминензе.
Което ни връща обратно към първоначалната функция на милициите като отряди на смъртта извън закона. Тяхната коравосърдечна загриженост за обществената безопасност е прераснала в подобен на бизнеса подход на защита на техните престъпни активи.
Според отдела за разследване на убийства в полицията на Рио, контролираните от милиции райони като цяло имат най-високи нива на убийства.
Те са подозирани в убийството на всякакви хора, които са се изпречили на пътя им: административен директор на вестник, шофьор на микробус, отказал да плати пътна такса, двама души, които са доставяли газови бутилки, много случайни свидетели на престъпленията им, човек, който се е оплакал, че членове на милициите безотговорно стрелят във въздуха, няколко хомосексуални, директорът на школа по самба, член на собствената им група, който е предавал на живо инвазия във фавела, тийнейджъри, заловени да пушат марихуана, и дори крадец на птици.
Те са изтезавали двама репортери и шофьора им. Те също така са убивали свои собствени членове, когато е било необходимо: в последните 10 години 25 от 226-те членове на милиции, срещу които е било предявено обвинение в разследването от 2008, по което е работила Франко, са били убити.
Според полицията, най-влиятелната паравоенна група в Рио - "Лига де Жустиса" ("Лигата на правосъдието"), събира средно годишно около 300 млн. реала или около $80 млн. чрез изнудване и други незаконни действия.
Понастоящем милициите се разрастват по-бързо от другите видове престъпни организации, също по информация на полицията в Рио.
Те обикновено се възползват от обособени ниши на черния пазар и се концентрират в райони, различни от тези на наркодилърските банди, така че може да се каже, че двете начинания взаимно се допълват.
Наркотрафикантските банди доминират фавелите край центъра на града, летището и основните пътни артерии, откъдето е по-лесно да контролират разпределението на оръжия и наркотици.
Милициите са се установили в по-периферни райони (като Байхада Фулминензе), където извличат изгода от липсата на базови услуги като обществен транспорт, водоснабдяване и доставки на газ, интернет и кабелна телевизия.
От друга страна, нарко-бандите и милициите имат и различни противници.
Докато естествените врагове на наркобароните са честни полицаи и здравомислещи законодатели, които разбират злоупотребата с дрога като проблем на общественото здраве и поради това подкрепят легализацията на наркотиците, основното главоболие за лидерите на милициите идва от политик, който призовава за по-голямо присъствие на правителството и по-добри обществени услуги в периферията на града.
Така или иначе, жителите на фавелите са уморени от това да се оказват насред кръстосания огън между тежко въоръжените полицаи, милициите и наркобандите - много от които претендират, че защитават общността.
Жителите нямат нужда от такъв тип закрила.
Те нямат нужда от политици, които прокарват закони в свой собствен интерес.
Те искат да бъдат възприемани като граждани, които заслужават основни права, а не като потенциал за престъпен бизнес. И Мариел Франко съзнавала това.
