Бурхан Йозбилиджи е фотограф на Associated Press. В понеделник вечер в Анкара, прибирайки се към вкъщи, минава покрай Центъра за съвременно изкуство, където се състои изложба на фотографии от Русия. Влиза, след като речите вече са започнали. Изглежда съвсем обикновено събитие, преди изведнъж да започне стрелба. По време на изложбата в понеделник вечер полицейският служител Мевлют Мерт Алтънташ застреля и уби руския посланик в Турция Андрей Карлов. Йозбилиджи става свидетел на покушението и въпреки опасността, върши работата си на фоторепортер - снима. Ето какво разказва той за случилото се.
Събитието изглежда рутинно - откриване на изложба с фотографии от Русия. Затова, когато мъж с тъмен костюм и вратовръзка извади оръжие, бях всепенен и мислех, че е театрален жест.
Вместо това се оказа хладнокръвно пресметнато убийство, разиграло се пред мен и други хора, които бяха объркани, ужасени, търсещи прикритие, докато спретнатият мъж с къса коса застреля руския посланик.
Изстрелите, най-малко осем, бяха силни в чистата галерия. Настана хаос. Хората крещяха, криеха се зад колони, под маси, лягаха по пода. Бях изплашен, объркан, но открих частично прикритие зад една стена и си свърших работата - да правя снимки.
Изложбата, озаглавена „От Калининград до Камчатка през очите на пътешествениците", включва снимки от най-западната руска част на Балтийския регион до полуостров Камчатка на изток. Реших да присъствам просто защото беше по пътя ми към вкъщи от офиса в Анкара.
Когато пристигнах, речите вече бяха започнали. След като руският посланик Андрей Карлов започна своето слово, се приближих, за да го снимам, мислейки си, че снимката би била полезна за истории, свързани с турско-руските отношения.
Gunman shouted "We die in #Aleppo, you die here," before shooting #andreykarlov, the Russian ambassador to #Ankara - Photo: @BurhanOzbilici pic.twitter.com/VjhYBQSNTy
— Sebastian Castelier (@SCastelier) December 19, 2016
Той говореше нежно и - доколкото аз мога да кажа - с любов, за родната си страна, спирайки от време на време, за да позволи на преводача да преведе думите му на турски. Помня, че си мислех колко спокоен и скромен изглежда.
Тогава последваха изстрели в бърза поредица, и паника сред публиката. Тялото на посланика лежеше на пода, само на метри от мен. Не можех да видя никаква кръв около него; мисля, че беше прострелян в гърба.
Отне ми няколко секунди да осъзная какво се беше случило: един мъж загина пред мен; един живот изчезна пред очите ми.
Преместих се назад и вляво, докато стрелецът, по-късно идентифициран като полицай Мевлют Мерт Алтънташ, насочваше пистолета си към тълпата, свита в десния край на стаята.
В началото не можех да осъзная какво мотивира стрелеца. Мислех си, че е чеченски боец. По-късно обаче хората казаха, че е крещял нещо за сирийския град Алепо. Значи той вероятно беше ядосан заради руските бомбардировки в Алепо, целящи изгонването на антиправителствените бунтовници. Много цивилни бяха убити в боевете.
Той крещеше и „Аллах Акбар", но не можах да разбера останалото от това, което каза на арабски.
Стрелецът беше развълнуван. Той се разхождаше около тялото на посланика, чупейки някои от снимките по стените.
Аз, разбира се, бях изплашен и наясно с опасността, ако стрелецът се обърне към мен. Но успях да мина малко напред и заснех мъжа, докато той заплашваше отчаяната си, пленена публика.
Мислех си ето това: „Аз съм тук. Дори да бъда ударен, ранен или убит, аз съм журналист. Трябва да си свърша работата". Можех да избягам, без да направя никакви снимки. Но нямаше да имам подходящ отговор, ако по-късно ме попитат: „Защо не снима?".
Сетих се дори за приятели и колеги, загинали, докато правят снимки в конфликтни зони през годините.
Докато умът ми препускаше, видях, че мъжът е напрегнат и въпреки това той, колкото и да е странно, се владееше. Крещеше на всички да отстъпят назад. Охранителите ни наредиха да освободим залата и ние излязохме.
Линейки и бронирани автомобили скоро пристигнаха на мястото и започна полицейска операция. По-късно стрелецът беше убит в престрелка.
Когато се върнах в офиса, за да редактирам снимките си, бях шокиран да видя, че стрелецът всъщност стои зад посланика, докато той говори. Като приятел или бодигард.
Burhan Ozbilici captures Andrey Karlov's final moments https://t.co/4NqGdRooib pic.twitter.com/UETkXjFpBb
— Paris2015 (@paris_2015) December 19, 2016
