На Холивуд вече се търси сметка що се отнася до Китай. В случая обаче недоволни са не жителите на САЩ, а най-близките съседи на Китай.
Виетнам, Филипините и Малайзия бурно изразиха недоволството си от карта на Китай, появяваща се в нов филм, който тръгна по екраните през септември. Става дума за анимацията Abominable (разпространяван в България под името "Загубеният йети") - смесена продукция на DreamWorks и базираното в Шанхай студио Pearl Studios.
Проблемната карта, която може да се види за кратко на екран в анимацията, включва небезизвестната спорна демаркационна линия, която показва териториалните претенции на Китай над по-голямата част от Южнокитайско море.
Вече традиционната самоналожена цензура на Холивуд спрямо Китай има своите маркетингови корени. Разрастващият се пазар от китайски кинозрители се очаква скоро да надмине този в САЩ като най-големия в света. Китайските цензори се възползват ловко от това предимство, като изискват от продуцентските компании да се съобразяват с опорните точки на Китайската комунистическа партия. Борбата на продуцентите е да получат някоя от 34-те позиции за чуждестранни филми, допускани за излъчване в Китай годишно.
Това води до оглушителна тишина в Холивуд що се отнася до реалностите на управлението на комунистическата партия в азиатската страна.
През 90-те години няколко холивудски филма показваха потисничеството в Тибет – като "Седем години в Тибет" или "Червеният ъгъл", а тибетската кауза беше популярна сред знаменитостите, най-вече актьора Ричъд Гиър. Но от "Кундун" на "Дисни" от 1997 г. насам не е имало голям холивудски филм, който да симпатизира на Тибет. А за самия "Кундун" тогавашният изпълнителен директор на "Дисни" Майкъл Айзнър дори отлита за Пекин, за да се извини на китайските ръководители. Гиър от своя страна твърди, че е бил отлъчен от големите филмови проекти заради активизма си в подкрепа на Тибет.
Други примери? Филмът "Z-та световна война" (2013 г.) променя източника на вируса, който превръща хората в зомбита, от Китай на Северна Корея. Комиксовият "Доктор Стрейндж" (2016 г.) променя Древния (The Ancient One) – тибетски персонаж от комиксите, и го превръща в бяла жена, изиграна от Тилда Суинтън.
През последното десетилетие нито един високобюджетен филм не е показвал Китай като военен противник на САЩ.
Пропускането на обидни сюжетни линии и персонажи до един момент беше достатъчно, за да задоволи китайските цензори. Но нарасна натискът в американските филми да се включва позитивно представяне на китайските научни и военни възможности. В "Трансформърс: Ера на изтребление" (2014 г.) китайската армия е тази, която спасява положението. Един филмов критик описва този "Трансформърс" като "много патриотичен филм, само че патриотизмът е китайски, а не американски".
Печалбата от този ход обаче беше огромна - "Ера на изтребление" стана филмът с най-много приходи в Китай в историята с цели 300 милиона долара (вече не държи рекорда). Китай спасяват положението и в "Марсианецът" (2015 г.) с Мат Деймън. В него НАСА изстрелва специална ракета с храна за астронавт, опитващ се да оцелее сам на Марс, но ракетата се взривява. На помощ идва китайската космическа агенция, която се появява в историята от нищото. Тя обявява, че има специална ракета и е готова да я заеме на американците (трябва да се отбележи обаче, че тази част от историята присъства и в романа, върху който е базиран филмът). "Марсианецът" изкарва 95 милиона долара в китайския бокс офис.
"Марсианецът" е пример за холивудски филм, в който Китай бива показан в позитивна светлина
Все по-често срещаният феномен за съвместни американо-китайски филмови продукции също така доведе до разпространението на филми със средни качество, които показват Китай в съмнително позитивна светлина. Филмът за чудовищна акула "Мегазвяр" (The Meg, 2018 г.), в който участва и китайската актриса Ли Бинбинг, е подобна копродукция. В него американски милиардер финансира футуристична изследователска лаборатория, намираща се край китайските брегове и управлявана от брилянтни и героични китайски персонажи.
"Загубеният йети" е друг подобен случай. В него младо китайско момиче открива йети на покрива си. Решава да му помогне да намери пътя към дома – някъде в снежните планини на запад, и така започва пътуването им през Китай.
Тук обаче филмовият регулатор в китайското правителство е отишъл твърде далеч. В една сцена от филма има карта на Китай на стената на младата героиня. Там се вижда U-образна линия около Южнокитайско море – територия, за която претендират Филипините, Малайзия, Виетнам, Индонезия, Тайван и Бруней.
Китай е единствената държава, която признава тази необичайна карта. Линията от девет точки не е призната от международното право.
През 2016 г. международен трибунал в Хага отхвърли много от твърденията на Китай, че тя има суверенитет над Южнокитайско море. Пекин така и не уточни на какво базира линията или дори откъде точно минава тя, вероятно защото това може да доведе до нови оспорвания на претенциите на страната.
Проблемната сцена от "Загубеният йети"
Тези проблеми ще бъдат наблюдавани все по-зорко след като Пекин започна да изисква не просто пропускане на проблемни теми, а позитивно представяне на страната.
Филмовият пазар на Китай вече смени фокуса си - от цензура на насилственото включване на пропаганда. Миналата година като част от реорганизация в комунистическата партия и държавните институции се стигна до това, че отделът за партийна пропаганда пое контрол над регулацията на филмовата индустрия в страната. Резултатът е още по-тежка цензура и по-засилено патриотично съдържание във филмите. Това лято шест предполагаеми блокбъстъри бяха напълно посечени, което доведе и до по-ниски приходи в китайския боксофис.
Реалността обаче е такава, че югоизточните съседи на Китай също имат претенции над оспорваното Южнокитайско море и няма да стоят кротко, докато Китай принуждава най-големия инструмент за мека сила на САЩ да заема позиции.
Виетнам напълно забрани анимационния филм, Малайзия нареди на филмовите си цензори да отрежат спорната сцена с картата, а външният министър на Филипините призова за бойкот на филма и също за изрязване на сцената.
Но съседите на Китай реално взимат пример от Пекин. Ако американски филм съдържа нещо, което е срещу техните патриотични нагласи и национални интереси, отговорът очевидно е да се оплакват – и да подкрепят оплакванията си със силата на правителството и недопускане на филма на дадения пазар.
Малайзия, Виетнам и Филипините не могат да се сравняват с гигантския китайски боксофис, но подходът на Китай спрямо Холивуд е само частично обвързан с огромния вътрешен пазар.
При цензурирането на американски филм от значение е не толкова колко голяма е аудиторията, а готовността да се изрази политическа позиция. Продуцентските компании и филмовите студия, подобно на други компании, са много чувствителни що се отнася до лошата реклама.
Подобни тревоги относно съдържанието на филми могат да бъдат изказвани публично и да станат част от едно общо предупреждение за глобалните амбиции на Китай. За "Дисни" такива проблеми могат да се превърнат в политически болезнени по невиждан до момента начин.
Това са добри новини за онези, които се притесняват от наистина успешния опит на Китайската комунистическа партия да редактира негативното отразяване на Китай в големи американски филми – но и лоши новини за Холивуд.
