Ангад Даряни. Запомнете името му.
19-годишният младеж от Мумбай вече си е изградил солидна репутация. Той напуска училище в 9-ти клас и после се самообразова, докато работи за лабораториите MIT Media Lab в Кеймбридж. Той остава там до навършването на 17-годишна възраст.
Даряни основава многобройни стартъпи и социални инициативи и сътрудничи за серия от изобретения, които попадат твърдо в категорията "Как така никой досега не се е сетил?".
Говорим за изобретения като така наречения "eye-pad", проектиран незабавно да конвертира писмен английски и френски в брайлова азбука. Или Sharkbot - 3D принтер, който струва 350 долара. Или евтин ЕКГ монитор. Или возило, контролирано с жестовете на ръцете.
Даряни по време на лекция на TEDx
Сега Даряни се опитва да популяризира въздушен филтър с индустриални мащаби, с който да избави небето над съвременните градове от замърсители и канцерогенни вещества. Като малък той страда от астма и има доста проблеми с дишането, докато е в Индия.
Световната здравна организация твърди, че в Индия има между 15 и 20 млн. астматици като това заболяване засяга приблизително 10-15% от децата на възраст между 5 и 11 години. За сравнение броят на страдащите от астма в България е около 720 хил. души.
Качеството на въздуха е проблем, за който отскоро се говори активно тук, но е отдавна известен в Индия.
Тя е третият по големина в света източник на въглероден диоксид по информация на Световния въглероден атлас, а икономическият бум води до повече автомобили по улиците. Изгарянето на отпадъците, на посевите и прахът по пътищата също допринасят за замърсяването на въздуха. През един особено тежък период на смог в Ню Делхи в края на 2017-а дишането на открито е било еквивалент на това да изпушиш 44 цигари на ден.
Подобна ситуация не може да бъде разрешена мигновено. През 2016-а доклад на Международната агенция по енергетика твърди, че броят коли във втората най-населена държава в света ще се увеличи със 775% до 2040-а.
С оповестените от правителството планове за програма на стойност 2,5 млрд. долара за електрификация на всяко домакинство в страната търсенето на енергия, повече от половината от която в момента се произвежда от въглища, само ще нараства.
Филтрацията на въздуха в големи мащаби предизвиква особен интерес от обществеността в последните години - и в Азия, и в Запада.
Наподобяващата пагода "Кула без смог" се появи в Пекин през 2016-а, а проектът CityTree - биологични панели със въздушни филтри - беше представен в Париж през 2017-а. Технологията обаче тепърва предстои да набере популярност в достатъчно големи мащаби.
Системата за пречистване на въздуха CityTree
Даряни е чест лектор на публични събития. Един ден той взима участие в събитие с друг лектор, който говори за въздушните филтри. Даряни обаче казва, че когато го е потърсил, за да пренесе тази технология в Индия, другият лектор му отказал. Това е голямо разочарование, но младежът си казва, че ще се заеме с това сам и ще реши проблема със собствени сили.
Сега той е студент в Технологичния университет в Джорджия и по време на университетски семинар демонстрира версия с малък мащаб на неговото решение. Замисълът му е за 6-метрова цилиндрична кула, която всмуква въздуха и отделя замърсителите в петстепенен процес. По негови думи методът му адаптира и миниатюризира техники, използвани в енергийния сектор и индустриите, отделящи газове.
Има две неща, които трябва да бъдат отделени.
Първото е прахът и другите тежки твърди частици във въздуха, които се оказват далеч над нормите и в големите български градове. Второто са микроскопични въглеродни частици, които всъщност причиняват рак на белите дробове.
Даряни казва още, че употребата на сменяеми филтри като домакинските пречистватели на въздуха не са добър избор. В родния му град това би наложило буквално ежедневна смяна. Неговата система вместо това съдържа два резервоара за прах и въглерод, които според него ще се налага да бъдат почиствани само през 1-2 седмици.
Въглеродът, извлечен от въздуха, потенциално може да донесе и печалба. Индийският стартъп Graviky labs създава мастило от частици, отделени от автомобилните ауспуси. Ако се улавя същото количество въглерод със същото качество чрез технологията на Даряни, очевидно то може да бъде предоставено за подобни цели.
Той прави и някои жертви, за да стигне до там, където е в момента, като закрива стартъпите си в Индия, за да следва в САЩ и да реализира този проект.
Даряни твърди, че преподавателите му приемат въздушния филтър за курсов проект по електрическо инженерство, но неговите намерения отиват отвъд това.
Ако тази кула работи по начина, по който се очаква, може да бъде поставена на хиляди места в следващите 5-6 години. Той споменава Илон Мъск като вдъхновение за типа бизнесмодел, който иска да изгради. Мъск е предприемач, чиито амбиции вървят с такива темпове, че светът не може да им насмогне.
Даряни иска неща като неговата кула да бъдат реализирани в големи мащаби поне до момента, в който развиващите се страни като Индия, Китай и държавите в Африка успеят да достигнат до изцяло електрически средства за превоз.
Мечтата му е да създаде компании, които решават проблемите от такова естество. Това се опитва да прави преди, това се надява да прави и след като завърши университета.
