През май 2016 г. тогавашният председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер е категоричен в позицията си срещу крайните формации:
"Не може да има никакъв дебат или диалог с крайното дясно", казва той в интервю за френския в. Le Monde.
Едва ли предполага, че ръстът на крайно-десните популисти в Европа ще е толкова силен. Тогава нито референдумът за Brexit се е провел още, нито Доналд Тръмп е спечелил изборите в САЩ - основният стратегически партньор на ЕС.
И все пак, първите вълни на трусовете, които предстояха в Европа вече се усещаха.
"На фона на перспективата от това да видим как десни хардлайнери и крайно десни екстремисти печелят, се чувствам задължен да кажа, че не ги харесвам", казва в същото това интервю Юнкер, който се издигна до председател на ЕК през естаблишмънта на християн-демократите в Европа и Европейската народна партия.
"Не трябва да се опитваме да се придържаме към популистите, които често задават добри въпроси, но дават лоши отговори. (...) Не съм изкушен да се поддам тези базови рефлекси. Няма да тръгна да се цапам с това", казва още той.
Днес тези изказвания звучат особено остарели, особено на фона на популистката, евроскептична и ксенофобска италианска десница, която заедно с анти-елитарното Движение "5 звезди" взе властта в Италия.
Големият въпрос сега е ще може ли ЕК да държи в линия новата власт в страната, която е сред основателите на ЕС.
Истината е, че когато ножът стигне толкова дълбоко до кокала и изключението популисти да имат достъп до властта в Европа започне да става нещо нормално, тогава лидерите в Брюксел нямат особен избор, освен да седнат на една маса с "Новите варвари" (както ги описа наскоро Financial Times) и да се започнат разговори.
В противен случай съществува риск да се подхранят дори още повече обвиненията, че ЕС отрича демокрацията на практика - нещо, което от години е опорна точка на популистите из цяла Европа.
Защото от май 2016 г. насам крайната десница направи много други пробиви, възползвайки се умело от създалата се мигрантска криза, а антибрюкселските настроения нараснаха като в държави като Полша, Чехия, Словакия и Унгария (т.нар Вишеградска четворка) говоренето срещу политиката на ЕК се превърна в официална държавна позиция.
В Австрия Партията на свободата най-накрая успя да се наложи в коалиционно правителство заедно с традиционната десница, а в Германия младата партия "Алтернатива за Германия" влезе в Бундестага със сериозни резултати и в момента е най-голямата опозиционна формация. А съвсем наскоро най-големият вътрешен противник на Брюксел - Виктор Орбан, си спечели безапелационна победа в Унгария.
Обградена от все по-засилващите се популистки настроения, ЕК предложи откриването на безпрецедентна процедура срещу Полша (член 7 от Договора за Европейския съюз в случай на системно нарушаване на принципите на правовата държава), но сега се опитва да постигне по-мирно решение на проблемите си с Варшава. За сметка на това ЕНП, от чиито редици идват и Юнкер, и германският канцлер Ангела Меркел, продължава да толерира поведението на Орбан, чиято партия също е член на формацията в Европейския парламент.
Сега с новото правителство в Италия вече е време ЕС да осъзнае, че е необходимо преосмисляне на позициите.
Така европейският комисар по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси заяви в понеделник пред френското обществено радио: "Трябва да спрем да мислим, че в Брюксел налагаме този или онзи демократичен избор".
Междувременно дори хардлайнерът на политиката срещу популистките формации - Германия, заяви готовност за политика с новата власт в Италия. Германският финансов министър каза, че е готов да "отговори на подадената ръка" на встъпилия министър-председател Джузепе Конте след проевропейско изявление на последния.
Може би някои европейски лидери маневрираха, за да омекотят крайностите на "5 звезди" и "Лигата", с надеждата, че финансовите пазари бързо ще си свършат работата и ще убедят италианското правителство да се приведе в съответствие с бюджетните правила на Съюза?
Германският еврокомисар Гюнтер Йотингер разпали множество дискусии в Twitter с изказването си, че "пазарите, държавните облигации и италианската икономика могат да бъдат толкова драстично засегнати, че да послужат като сигнал за гласоподавателите да не гласуват за популистки играчи и от дясно, и от ляво".
Във всеки случай вече на масата не стои опцията за поставяне на екстремистите "под карантина", както се случва с Австрия през 2000 г., когато Партията на свободата влезе за първи път в коалиционно правителство. Особено на фона на това, че Австрия е следващата в списъка за председателството на Съвета на ЕС след България.
Разбира се, младият консервативен канцлер Себастиан Курц отново потвърди ангажиментите си към ЕС, веднага щом встъпи в длъжност. Но три от основните му министри - на вътрешните работи, отбраната и външните работи - са в ръцете на Партията на свободата.
Междувременно десните популисти вече оставят своя отпечатък върху политиката на Европа.
По отношение на мигрантите вече има шеги, че ЕС се "орбанизира", затваряйки границите си за икономическите мигранти и оставяйки само официални пътища за политическите бежанци. И не са малцина тези, които са доволни от този развой на събитията.
И все пак от икономическа гледна точка, за съжаление, Брюксел не даде никакъв знак, че е готов да "даде правилните отговори на въпросите, зададени от екстремистите", както би казал Юнкер.
Обременена от огромния си дълг, Италия спешно се нуждае от жестове на солидарност от други европейски страни. Но Брюксел и особено Берлин досега не успяха да отговорят на тези очаквания или да последват идеята на Емануел Макрон за истински бюджет в еврозоната, ръководен от самата Европейска комисия.
На ЕС му остава обаче глътпоката оптимизъм, че що се отнася до екстремистите и крайните играчи, този мач вече е игран, поне в лицето на крайното ляво и Гърция.
Макар и с доста перипетии покрай финансовата криза в страната, която заплаши самата сигурност на еврото, сега Гърция продължава пътя си за излизане от икономическото блато, а Сириза, която тогава беше същинско европейско страшилище и анти-елитарен бунтар, сега кротко управлява страната в лоното на Брюксел.
