Как Джъстин Трюдо успя все пак да спечели тези избори след толкова скандали, проблеми в икономиката и тежки атаки срещу личното му реноме? Мнозина са си задавали този въпрос на фона на резултата от парламентарните избори в Канада, които Либералната партия на канадския премиер видимо печели. Всичко е в стратегията.
Трюдо успя умело да подбере враговете си за вота, а с малко помощ от приятел - Барак Обама - и заяждане с Доналд Тръмп, магически преодоля всички скандали за расизъм, дипломатически провали, обвинения в корупция и злоупотреба с власт и въпросите около икономиката на страната.
Изборите в понеделник все пак показаха силния спад в представянето на Трюдо и либералите - от огромна мощ и мнозинство преди 5 години до спад в броя на депутатите (и загуба на парламентарното си мнозинство) и фактическа загуба на популярния вот в страната (общият брой на подадените гласове, Канада е с мажоритарна избирателна система).
Сега най-вероятно Трюдо ще се запъти към идеята за правителство на малцинството - съдба, с която и неговият баща Пиер Трюдо трябваше да се справя през 70-те. Такива правителства обикновено траят около две години. Някои сделки - като новото тристранно споразумение САЩ-Мексико-Канада - ще бъдат спечелени. Други - като това да се справи с все по-голямата пропаст спрямо западните, консервативни региони на Канада - ще бъдат особено трудни.
Трюдо стана първият лидер на Канада от десетилетия насам, който загуби популярния вот, но все пак спечели изборите. Той го направи това с далеч по-ефективно разпределение на гласовете, което привлече повече места в бунтовния Онтарио, докато консерваторите вдигнаха резултата си в по-слабо населения Запад на страната.
Нещата определено можеха да се развият далеч по-зле за Трюдо.
След като спечели предишните избори през 2015 г. на вълната на подкрепата на милениалите, той влезе със сила в първата част от мандата си. В нея младият премиер легализира марихуаната и евтаназията, въведе въглероден данък и намали данъците от средната класа, а междувременно заетостта се покачи до исторически максимуми.
Статутът му на световна прогресивна рок звезда изплаши вътрешните му съперници, които се мъчеха да намерят нови лица с някакъв шанс да отстранят Трюдо от пиедестала му. Междувременно някои видни консервативни лица се оттеглиха от политиката или поне сдадоха лидерските места. По всичко личеше, че Трюдо с лекота ще премине през мандата си и ще спечели нов.
После обаче се появиха проблемите.
Първо беше пътуване до Индия, което остана белязано от смущаващ гаф в сигурност и от страстта на Трюдо към традиционните индийски тоалети, което предизвика поредица от критики и откровени подигравки на международно ниво.
Вторият голям проблем беше доста по-сериозен - той и членове от политическия му кабинет са оказвали сериозен натиск върху правосъдния министър и главен прокурор да оттегли обвиненията си за корупция срещу голяма строителна компания в Монреал.
Рейтингът на Трюдо така и не се възстанови напълно след тези скандали от началото на 2019 г. След това дойде септември и "бомбата" от сп. Time - стара снимка на Трюдо, на която е маскиран като Аладин, с лице боядисано с черна боя.
Фактът е, че този материал на практика не е бил изненада за канадския премиер. Всъщност либералите знаят за подготвяния от сп. Time текст, тъй като от свои контакти във Ванкувър чуват, че списание TIME пита за стари снимки на Трюдо.
Следва масово звънене по телефоните, малко преди "бомбите да паднат", а лидерът на либералите дава да се разбере, че ще се извинява обилно и многократно за тези снимки отпреди над 15 години. И все пак съюзниците му бяха дълбоко разочаровани. И всичко това се разрази в кратка, но за сметка на това напоителна критична кампания спрямо изпълнението на Трюдо.
Въпреки това обаче черните облаци се разпръснаха почти толкова бързо, колкото се появиха, особено във влиятелната провинция Квебек, където ефектът от скандала беше доста ограничен върху позициите на либералите според социологическите проучвания.
На практика малко канадци повярваха на идеята, че Трюдо действително е расист. На фона на всичките му опити да приобщава малцинствата към управлението на страната, идеята, че той реално е расово преднамерен и подхождащ към въпроса с двуличие, така и не се наложи.
Все пак заради този случай либералите трябваше да изхвърлят стратегията за изваждане на стари "кирливи ризи" от профили в социалните медии, обяснява депутатът от консерваторите Ерин О'Тул.
"За тях това беше невъзможно, защото тези истории наистина поставиха либералите в отбранителна позиция, а "автентичността" на премиера беше поставен под въпрос", коментира той и допълва, че без тази основна нападателна тактика, лидерът на консерваторите Андрю Шиър успя по-добре да предаде посланието на партията си към избирателите, без да трябва всеки ден да се сблъсква с атаки от стари туитове с обидно за една или друга група съдържание.
Въпреки липсата на този коз обаче, екипът на Трюдо се готви за сериозна и стратегическа кампания, която на практика осигурява гласове на ключови места.
Първата точка в тази стратегия е изборът на политически "враг". Екипът на Трюдо още от рано решава да не се съсредоточава върху партийния лидер на консерваторите Шиър и вместо това да насочи атаките си към бившия премиер от партията Стивън Харпър.
Според предизборния екип на либералите Шиър далеч не е лице, което ще предизвика гневни, мобилизиращи реакции сред по-прогресивните избиратели, и по-конкретно сред онези ключови групи, които са издигнали Трюдо през 2015 г. Те нямат силни впечатления от Шиър и за тях той е слабо познат, камо ли разпалващ страстите съперник.
Така цялата кампания на Трюдо е обърната в посока конфронтацията с онзи враг, когото либералите вече познават - Харпър. Всичко - от слогана на кампанията "Избери напред", през постоянните призиви на премиера да гледат към бъдещето, а не назад, се основават именно на това осъзнаване, че Либералната партия, за да победи, има нужда от по-силен и страшен враг от Андрю Шиър.
Затова им помага и самият той. Шиър допуска грешката да провежда агресивна, партийна кампания точно в стила на своя предшественик, което само улеснява паралелите между него и Харпър.
В платформата си консерваторът залага типични десни идеи като съкращаване на бюджетните разходи, което позволява на либералите да засилят сравненията и с непопулярния премиер на провинция Онтарио Дъг Форд, който също обяви вече орязване на разходите на провинциално ниво.
Всичко това обаче само дава сила на плановете на либералите. Стратегът от кампанията Аманда Алваро обяснява как ако в началото са имали проблем със сравнително неизвестния все още Андрю Шиър, впоследствие, когато залагат на имената "Харпър" и "Форд" получават много по-силни емоционални реакции сред симпатизантите си.
"Стратегията беше да се върнем към последното нещо, което канадците си спомнят за това как изглежда едно консервативно правителство. Съкращенията, затягането на коланите. След това добавихме и нещо актуално с Форд - как публичните услуги изчезват в Онтарио", обяснява тя.
Друг важен момент в подреждането на кампанията за либералите се оказват... американските политици.
Политиката в съседна америка успява да разпали доста страсти и в Канада. Осъзнавайки това, от екипа на Трюдо започват да работят в посока на това да привлекат американската политика в наратива на собствената си кампания.
Затова и туитът на Барак Обама в подкрепа на Джъстин Трюдо на 18 октомври, това предизвика сериозни поводи за радост в щаба на либералите в центъра на Отава. И за тях самият призив от Обама беше също толкова важен, колкото и един дълго нагаждан контраст, който те се опитват с месеци да създадат.
В техния сценарий Либералната партия е защитник на демократичния световен ред, пряк наследник на Барак Обама, чийто мандат изтече малко след встъпването на власт на Трюдо. От другата страна пък са консерваторите - местен клон на глобална, световна тенденция за популизъм и национализъм, доминирана от политици като Доналд Тръмп. А канадците наистина не обичат Доналд Тръмп.
За да се постигне този ефект, старши членове на кабинета на Трюдо активн критикуваха Тръмп в Twitter под негови туитове. Трюдо сам отправяше доста атаки срещу политики на американския президент. Той дори публично заклейми последните закони за аборти в САЩ по време на посещение от вицепрезидента на САЩ Майк Пенс в Канада.
В крайна сметка обаче, това, което оказва решаващо значение, е, че в последните дни на кампанията либералите се активизират с посланията си, докато консерваторите са принудени да се разправят със скандали в медиите.
Те трябваше да дават обяснения, че партията им не е наела политическа консултантска фирма, която да помогне за обезверяване на електората на популистката Народна партия на Канада, който след това да се пренасочи към тях. Нещо, което определено не повиши подкрепата за торите.
Крайният резултат, макар и успешен за Трюдо - неговите хора успяха да отдръпнат сериозно количество потенциален електорат от консерваторите, същевременно затягайки собствените си редици, показва ясно, че избирателите не са особено доволни от нито една от двете големи партии в Канада - гласовете и за двете са малко над 30%.
И все пак Трюдо остава на власт и с правителство на малцинството може дори сравнително лесно да управлява страната, поне за известно време.
Причина за това е фактът, че той спечели достатъчно места в парламента, за да си осигури комфорта да може да прокарва политики с подкрепата на една или друга партия, в зависимост от гласуването.
Големият проблем за Канада обаче стои на дневен ред - либералите не спечелиха нито едно депутатско място в западната част на страната. Петролният консервативен Запад се обединява за остра опозиция срещу правителството.
Победата може да падна в ръцете на Трюдо, но определено му предстои един тежък мандат.
