"Те ме наричат еретик."
Това не са думи, които бихте очаквали да чуете от главата на римокатолическата църква. Но именно това каза папа Франциск пред група йезуити в Чили по-рано тази година като призна ожесточената съпротива от архиконсерваторите във Ватикана.
Уважаван от прогресивно настроените хора по цял свят заради стремежа си да обнови и либерализира някои аспекти на църковната доктрина, Франциск се бори с опозицията от традиционалисти, които приемат негативно отвореността му към мюсюлманските емигранти, загрижеността му за околната среда и по-мекия му тон по въпросите на разводите, съжителството без брак и хомосексуалността.
Съпротивата срещу него е станала толкова ожесточена, че някои съветници го предупреждават да действа внимателно, за да избегне схизма в църквата.
Отец Томас Уайнанди, бивш шеф на кабинета към комитета на американските епископи по въпросите на религиозната доктрина, обвинява Франциск, че предизвиква "теологическа анархия". Друга група епископи предупреди, че Франциск рискува да разпространи "чумата на разводите".
Миналата есен повече от 200 религиоведи и свещеници се подписаха под писмо, обвиняващо Франциск в разпространение на ерес. Те твърдят, че либералните идеи на папата са предизвикали "голямо разделение и разногласия, тъга и объркване в църквата".
Според тях "не е проява на милост да се оставят хората да продължават да съгрешават и да не се казва нищо, а ако видите дете, което се опитва да пъхне ръката си в огъня, му казвате да спре".
Още с възкачването си на папския престол, Франциск зададе нов тон като се установи в скромна къща за гостуващи свещеници, вместо в огромния апостолически дворец - жест на смирение, който носеше със себе си неизречена критика към предишната разточителност. Той също така отмени системата на автоматично удостояване с кардиналски сан на епископи на определени постове.
Консерваторите бяха раздразнени от някои от по-либералните му позиции.
През 2015-а Франциск нареди всяка енория да подслони по две бежански семейства. Миналата седмица в най-недвусмислената си демонстрация на толерантност към хомосексуалността той каза на хомосексуален католик, че Бог го е създал такъв и че сексуалността му няма значение.
Във фокуса на голяма част от традиционалисткото негодувание е Amoris Laetitia ("За любовта в семейството") на Франциск, "следсинодално апостолическо насърчение" - една от формите на папски изявления, в което той призовава за милостиво отношение към разведените и отваря вратата на църквата за тези, които живеят с нови партньори, да приемат причастие с разрешението на свещеника им.
Чрез по-голямата двусмисленост на доктрината, Франциск на практика подкопава авторитета на църквата и ограничава ролята на свещениците до тази на спътници и съветници на паството си - деликатен въпрос, който датира още от реформите на Втория ватикански съвет през 60-те години.
Борбата е между лоялността към оттеглилия се папа Бенедикт, одеждите, литургията и правилата, и папа Франциск, който иска свещениците да се опират на собствената си преценка и човечност в тълкуването на конкретните ситуации.
Промяната може да изглежда незначителна за не-католиците, а и препоръките на Франциск вече се прилагат отдавна от много свещеници.
Промените обаче разпалват несъгласието сред консерваторите и превръщат изказваното под сурдинка неодобрение в открит бунт. Консервативната страна на Ватикана все по-открито предприема насрещни действия.
Бунтът се е разраснал до степен да включва не само архиконсерватори, но и по-умерени католици, които се придържат към ученията на църквата за абортите и браковете и негодуват срещу гъвкавия подход на Франциск.
На конференция за "границите на папската власт" в Рим миналия месец кардинал Реймънд Бърк, една от ключовите фигури в съпротивата срещу Франциск, напомни на аудиторията, че папската власт не е "магическа." Ако папата се отклонява от вярата, той "задължително трябва да бъде посрещан с неподчинение", казва Бърк.
Отклоняването от доктрината само по себе си е достатъчно лошо.
Франциск обаче е обект на критики и от светския орган на Ватикана, известен като "Римска курия". С боледуването на папа Йоан-Павел II в последните 10 години от живота му и липсата на интерес на Бенедикт XVI към баналните въпроси, курията е свикнала да се самоуправлява. Близо 20 години Ватиканът е съществувал "без кормило и компас".
Курията, която Франциск наследи, страдаше от финансови нередности и беше податлива на лобита и изтичания на информация. Кардинал Бертоне, дясната ръка на папата, когато той се възкачи на папския престол през 2013-а, я нарече "гнездо на змии и гарвани", след като беше освободен от поста си. Има фракции, ядра на опозиция - това е организация с доста вътрешни клики.
В опитите си да накара курията да действа повече в полза на вярата, Франциск редовно мъмреше членовете й заради кариеризма и амбициите им. Той е суров с курията, даже прекалено суров. Повечето от членовете й са много образовани, опитват се да постъпват правилно и са разочаровани от такова отношение.
"Като всяка друга голяма бюрокрация, Ватиканът има трайни методи и принципи на действие", обяснява лорд Крис Патън, председател на комитет, получил от папата задача да идентифицира потенциални реформи в комуникационните отдели на курията.
Той е бил предупреден за деликатността на задачата му, преди да я приеме. Казват му, че е подобна на беленето на лук - трябва да се сваля люспа по люспа.
Ако белите така лука обаче, в крайна сметка няма как да избегнете сълзите. Въпреки че първоначално е изразил огорчение от липсата на напредък, сега Патън казва, че от Франциск не може да се очаква да ръководи Ватикана "като изпълнителен директор".
За други Франциск не е достатъчно твърд в решимостта си да реформира курията. Мари Колинс, привлечена като съветник на Ватикана по въпросите на скандалите със сексуален тормоз от страна на свещеници, подаде оставка по-рано тази година като посочи като причина липсата на решителни действия от Франциск и мащабите на съпротивата срещу някои реформи. Казват й, че това е тяхна работа, която правят от години.
Курията негодува срещу и факта, че нейният комитет е бил независим и е бил пряко подчинен на самия Франциск. Те не искат външни хора, лаици и жени да ги съдят. Цари култура на клерикализъм: лаиците се посрещат с неуважение.
Междувременно много либерали в църквата са огорчени, че промените не са стигнали достатъчно далеч, нито се случват достатъчно бързо.
Франциск обеща да постави жени на властови постове, но назначенията му до този момент - от рода на номинацията му на жена за директор на ватиканските музеи - са скромни.
Прогресивно настроените не бяха особено очаровани от решението на Ватикана да спре бившия президент на Ирландия Мери Макалийз от участие в конференция по въпросите на жените миналия месец. Решението според тях е имало негативно отражение върху имиджа на Франциск.
Когато конференцията в крайна сметка беше преместена извън Ватикана, Макалийз ясно изказа неудовлетворението си от развитието на ситуацията като нарече Ватикана "мъжки бастион на покровителствени баналности, към който папа Франциск е допринесъл".
Църквата според нея е ограничена до "рециклирано мислене сред херметически запечатан, комфортен мъжки църковен елит".
Франциск изглежда поставен под обсада. Мнозина обаче го описват като умел политически играч и се съмняват, че той би се огънал заради този натиск. Няма начин политически наивен човек да бъде висш йезуит, да ръководи огромен диоцез в Аржентина и да стане папа.
Според мнозина Франциск е майстор стратег, който постига целите си тихомълком и чрез хитрост. Той предпочита да размества хората около себе си, вместо директно да се конфронтира с тях или да ги уволнява.
В някои случаи обаче той е показвал, че не се въздържа и от пряк конфликт и успешно е контрирал оспорване на авторитета и властта му от страна на Малтийския орден, подстрекавано от Бърк. Той не отстъпва, може да бъде много суров и непреклонен, казват анализатори.
Миналата седмица, след среща с жертви на сексуален тормоз от чилийски свещеници, на която той поднесе извиненията на църквата, Франциск свика цялата свещеническа общност в страната в Рим като ги порица толкова сурово, че те масово подадоха оставки.
Близки съюзници твърдят, че Франциск не се притеснява от публичните разногласия. Той се опитва да изважда опозицията на бял свят. Според него това е здравословно за църквата.
Някои, като дългогодишният анализатор на Ватикана Масимо Франко, твърдят, че "гарваните", които пречеха на Бенедикт и оформиха болезнения край на управлението му, са се завърнали и стоят зад поредица от атаки в последно време срещу съюзниците на Франциск.
Близки до папата са свързани с поредица от скандали, които според някои целят да дискредитират Франциск и да придадат на неговото управление същия имидж на хаотичност и нефункционалност, какъвто имаше неговият предшественик.
Най-честите мишени са хората, на които е възложено да се ориентират в мътните финансови дела на Ватикана. Зам.-директор беше уволнен през ноември за административни нарушения, а месец по-късно писмо, в което директорът на банката изглежда признаваше за извършени престъпления, беше изпратено до свещеници и чиновници. Той отрича да е писал писмото и отхвърля написаното в него.
Прямият и непосредствен кардинал Джордж Пел, който пое задачата да "изчисти" финансите на църквата, в момента е изправен пред съда в Австралия по обвинения в сексуален тормоз.
Кардинал Оскар Марадиага, координатор на влиятелна група кардинали, които съветват Франциск по въпросите на реформите, беше обвинен в получаване на €35 000 евро месечно от католическия университет в Тегусигалпа, Хондурас - сериозен удар срещу визията на папата за църква, работеща за благото на бедните.
Не всички, дори и сред хората на страната на Франциск, са убедени, че обвиненията са напълно неоснователни.
Въпреки непоколебимото поведение на Франциск, има признаци, че личните атаки срещу него го уморяват. Той казва, че избягва да се занимава с онлайн хейтъри в името на собственото си "психично здраве."
Вътрешните борби и заплахата от схизма няма да приключат със смъртта или оттеглянето му. За някои вярващи той е въплъщението на отдавна жадувана промяна и реформи. Цари огромен ентусиазъм сред обикновените хора и всеки, който се опитва да върне времето назад, ще се окаже сам в църквата.
Но ако Франциск не успее да си осигури либерален наследник преди смъртта си, консервативната опозиция може и да надделее.
Истинската власт на папата е в правомощията му да назначава кардинали, които ще избират неговия наследник, и в тази насока Франциск бележи видим напредък. През юни той ще връчи 14 нови кардиналски тиари, включително три на негови основни сътрудници.
На този етап той ще е подбрал 47% от 125-те кардинали, имащи правото да избират неговия наследник, като съвсем малко не му достига до мнозинство.
Ако Франциск успее да се удържи още няколко години, докато събере около себе си достатъчно лоялни кардинали, той може да гарантира, че заветът му ще остане в историята. Въпрос на математика е...
