Само допреди няколко години Беатрис Юре - днес 45-годишна французойка, изповядва идеите на крайнодясното и е член на Националния фронт. Вдовица е на полицай, когото определя като расист. Сега обаче нещата за нея стоят по различен начин, след като в мигрантския лагер "Джунглата" в Кале среща Мухтар - имигрант, в когото се влюбва, разказва Би Би Си.
Тя стои на плажа на северния френски бряг по залез и гледа как любимият й прекосява Ламанша в разнебитена лодка. Дали някога ще го види отново? Дали не е била използвана от човека, който е срещнала само няколко седмици по-рано, за да му помогне да реализира мечтата си за нов живот в Англия? Дали той няма да се удави по пътя?
С изчезването на лодката отвъд тъмния хоризонт, Беатрис се връща в колата си, изпълнена с надежди, но и със съмнения. В книгата „Кале, моя любов", тя си спомня как животът й се е променил в деня, в който предложила на 16-годишен тийнейджър имигрант да е качи на стоп.
Преди да почине от рак през 2010 г. съпругът й бил полицай - един от многото, разположени в Кале, за да попречат на мигрантите да се доберат до терминала на тунела под Ламанша или пристанището, откъдето биха могли да стигнат до Великобритания.
Като полицай мъжът й не е имал правото по закон да бъде член на политическа партия, така че накарал съпругата си да се запише вместо него в "Националния фронт" на Марин льо Пен, откъдето й плащали да разпространява брошури.
За разлика от своя съпруг обаче, тя никога не е била расист. Все пак признава, че се е опасявала от "всички тези чужденци, които изглеждаха толкова различни и които влизаха във Франция".
Беатрис е живяла със сина си тийнейджър на около 20 км от "Джунглата", но никога не е виждала огромния бедняшки район с палатки и колиби върху терена на сметище в периферията на Кале.
По пътя към вкъщи от работа в студен ден през 2015 г., тя изпитва съжаление към суданско момче и се съгласява да го откара до лагера, който през миналата година е приютявал 10 000 души, повечето от тях избягали от войни или мизерия в Африка, Близкия изток или Афганистан.
Тогава за първи път вижда с очите си какви са условията за живот.
"Имах чувството, че сякаш се намирам във военна зона, че това е военен, бежански лагер и нещо прещрака в мен, и си казах, че трябва да помогна," споделя тя.
Изведнъж мигрантите вече не са просто дума, или абстракция.
Беатрис, която работи в център, където младежи се обучават за болногледачи, започва да носи храна и дрехи на обитателите на "Джунглата", като моли за помощ приятели и роднини. Постепенно опознава лагера и хората в него - "от овчари до адвокати и хирурзи".
През февруари миналата година тя среща Мухтар, 34-годишен бивш учител, който е избягал от родния си Иран, където е преследван от властите, и е отхвърлен от семейството си, защото приел християнската вяра.
Тя го среща точно в момента, когато снимки на него и няколко други негови сънародници са публикувани в пресата по цял свят, защото са зашили устните си в знак на протест срещу ужасните условия на живот в "Джунглата".
"Седнах за малко, той се приближи и много внимателно попита дали искам чаша чай, след което отиде и ми направи чай. Изпитах нещо като шок. Беше любов от пръв поглед," казва тя.
"Погледът му беше много мек и добър. Със зашити устни, а ме попита искам ли чай."
Комуникацията обаче се оказва проблем, тъй като Мухтар не говори френски, а тя, за разлика от него, владее твърде слабо английски. Решението се оказва Google Translate.
Връзката им претърпява развитие и Беатрис предлага да приюти Мухтар и няколко от неговите приятели в своя дом, като игнорира съветите от приятели, че прави огромна грешка.
Тя не си е правила илюзии за целите на новия си любовник. Мухтар вече се е опитвал да стигне до Англия, като се е крил в камион и сега иска да опита по друг начин. Той и двама негови приятели дават на Беатрис около 1000 евро и я молят да им купи малка лодка.
На 11 юни миналата година Беатрис я докарва на плажа край Дънкърк и тримата мигранти, без никой от тях дотогава да е управлявал лодка, отплават в около 4:00 часа на рисковано пътешествие през най-натоварения плавателен канал в света.
"Облякохме ги така, че да изглеждат като мъже, излезли на риболов с въдици в лодката," разказва тя с усмивка.
Това е моментът, когато всичко може да приключи. Беатрис се надява на добри новини, но се и опасява да не са я използвали, както и че Мухтар и приятелите му биха могли да се удавят.
Впрочем последното за малко да се случи, когато лодката е започнала да пропуска вода към 6:30 часа, когато е приближавала английския бряг.
Ситуацията е била ужасна, но сега й се струва, че в нея е имало и нещо комично.
"Най-младият от тях е повръщал от страх, най-силният пушел цигари и казвал: „Ако ще се мре, ще се мре, това е животът", а Мухтар изгребвал водата и се обаждал на службите за спешна помощ," разказва тя.
Британската брегова охрана праща хеликоптер, който в крайна сметка ги забелязва и изпраща лодка на помощ.
Тримата мигранти по-късно са разпитани от емиграционните служби и след няколко дни Мухтар е изпратен в убежище, откъдето най-после се обажда на своята любима, която очаква тревожно вести от другата страна на Ламанша.
"Даде ми адреса си в Уейкфийлд. Отидох да го видя следващия уикенд," казва Беатрис.
Оттогава насам тя се качва на ферибот на всеки две седмици и отива да види Мухтар, който понастоящем е в бежански хостел в Шефилд и успешно е кандидатствал за убежище във Великобритания. Двамата поддържат връзка чрез разговори по уебкамера почти всяка нощ.
Какво е бъдещето пред тях? Двамата нямат планове, казва Беатрис, като отбелязва, че "боли, когато правиш планове, които не се сбъдват".
"Ако връзката ни приключи, така да бъде, но дължа на Мухтар една прекрасна любовна история, най-красивата в живота ми."
Историята за нея не приключва напълно щастливо. Миналия август тя е арестувана и обвинена в трафик на хора. Тя се смее, когато говори за обвинението, тъй като за нея представата, че тя би се занимавала с това за пари, изглежда напълно абсурдна.
Тя се оказва в ареста на същото полицейско управление, където е работил покойният й съпруг. Освободена под гаранция, тя е под наблюдението на съда, и трябва да се разписва всяка седмица в полицията, докато чака делото срещу нея да започне по-късно този месец.
Ако бъде призната за виновна, на теория тя би могла да бъде осъдена на 10 години затвор и глобена 750 000 евро, но в нейния случай вероятно глобата няма да е толкова строга.
Беатрис също така е попаднала във френския списък на "наблюдавани хора", които се считат за потенциална заплаха за сигурността на страната. Повечето от хората в този списък са радикални ислямисти. Това също я кара да избухне в смях.
И все пак вярва, че си е струвало. "Направих го за него. Човек прави всичко в името на любовта."