Седмици след като Иран свали американски безпилотен самолет за 220 милиона долара, морската пехота на САЩ отвърна на удара с ликвидирането на ирански дрон. Значението на този случай не се крие толкова в повишеното напрежение в региона, колкото в избора на оръжие.
Тази атака е първият регистриран случай на успешна употреба на новата Интегрирана система за военноморска противовъздушна отбрана (LMADIS) - енергийно оръжие, което изстрелва не артилерийски снаряди, а радио сигнали.
По думите на американския президент Доналд Тръмп от преди седмица, дронът се е приближил на около 915 метра разстояние от бойния кораб USS Boxer, като е отказал да се подчини на множеството предупредителни сигнали от американска страна. Когато апаратът е продължил полета си в посока към кораба, екипажът на Boxer включва своя LMADIS.
Системата се състои от две подвижни платформи с висока проходимост, наречени Polaris MRZR. Едната от тях служи за командно звено, а втората е снабдена със сензори и оборудване за заглушаване на сигнала. Сензорното звено подава информация към таблет в командната машина, откъдето операторът може да следи движението на приближаващия дрон, да установи дали летящият обект е вражески и да прекъсне комуникацията между дрона и базовата му станция чрез пускането на радиочестотен лъч.
Технологията не се различава драстично от обичайните антидронови оръжия, които се продават за комерсиално ползване.
Разликата е в това, че LMADIS има много по-висока мощност и действа в по-широк честотен обхват.
Възможността за използване на оръжието в широк обхват от честоти увеличава шансовете му да блокира точно тази, която се ползва от конкретния дрон, така както хвърлянето на цял наръч стрелички по една мишена подобрява шансовете за уцелване на десетката.
LMADIS има и възможност да се прицели доста по-точно, като използва приемници или електронни разузнавателни системи, които засичат на каква честота безпилотният летящ апарат изпраща информация до наземния си оператор. Щом веднъж заключи своята цел, LMADIS я атакува с радиовълни на същата честота, за да наруши връзката и да създаде достатъчно "шум", за да заблуди дрона, че е прекъснал комуникацията със земята.
The Iranian footage clearly shows the Light Marine Air Defense Integrated System (LMADIS) deployed aboard the USS Boxer, which indicate that the footage are not old. pic.twitter.com/qstV22zG4N
— Within Syria (@WithinSyriaBlog) July 19, 2019
Въпреки че LMADIS е успял да прекъсне системите на иранския дрон - и да реализира първото "отстрелване" чрез американско оръжие за насочена енергия - това невинаги е очакваният резултат.
Обикновено безпилотните летателни апарати се превключват към някакъв тип базови настройки, за да могат да се върнат обратно в базата си или да успеят да кацнат на неутрален терен. Системата на LMADIS е достатъчно силна, за да може енергията от блокиращия лъч да повреди електрониката на дрона и да го принуди да се разбие. Но в масовите случаи целта е само да се блокират комуникациите.
Първата атака на LMADIS се случи над Ормузкия пролив, но се очаква оръжието да се ползва по-активно и при сухоземни военни действия.
В региони като Сирия и Афганистан малките дронове стават все по-често ползвани бойни средства.
Макар че е възможно да бъдат свалени от традиционната артилерия, този метод е както по-скъп, така и по-сложен за изпълнение. Лазерните оръжия също са предпочитани от американските въоръжени сили, но те изискват оптични мерници и прецизно насочване.
Използването на LMADIS е значително по-евтино от първия вариант, като не изисква толкова фини настройки както втората опция.
Независимо от всички свои преимущества LMADIS има известни слаби страни. Системата е относително слабо ефективна срещу напълно автономни дронове. Блокирането на сигнала не е особено полезно, когато не е налице комуникация между два обекта. Оръжието по-скоро създава неудобства на големите безпилотни апарати, отколкото да ги унищожава.
Има и потенциален риск от "приятелски огън" - ако наблизо се движи американски хеликоптер, той може да претърпи срив в комуникационните системи, в случай че попадне под радиочестотния обстрел. Поради тази причина, независимо от скорошния успешен тест, LMADIS трябва да се разглежда само като първа фаза на много по-амбициозен проект.
Първата версия е само временна мярка за справяне със заплахата от вражески дронове.
Армията на САЩ разработва мултифункционални електронни системи за отбрана с идеята те да блокират не само дронове, но и крилати ракети или радари, които се ползват от противника за откриване на американсктие морски пехотинци на терен.
Военновъздушните сили също разработват проекти в тази посока, като преди месец демонстрираха своия Тактически микровълнов оперативен респондер с висока мощност (THOR) - оръжие с достатъчно електромагнетична сила, която може да ликвидира цяло "ято" от дронове с едно пускане.
Засега LMADIS показва как би изглеждала научно-фантастичната бойна реакция на една много реална заплаха. В епохата на енергийните оръжия срещу безпилотните военновъздушни системи изобретенията ще стават още по-странни.
