Еуфорията от постигането най-сетне на (нова) сделка между Великобритания и Европейския съюз за изтеглянето на страната от рамките на Общността е сериозна, но бързо тя се сблъска със студената стена на реалността.
Защото подобно на предшественичката си Тереза Мей, която сключи първата сделка с Брюксел, сега и Джонсън се изправя пред нелеката задача да убеди парламента да гласува в подкрепа на едно споразумение, което не се харесва на голяма част от депутатите.
Реално единствено поддръжниците на премиера в парламента посрещнаха сделката с въодушевление, докато представителите на останалите партии, включително северноирландската Демократическа юнионистка партия (ДЮП), партньор на консерваторите във властта, изказаха несъгласието си с договореностите.
Остро против се обявиха Лейбъристите, Либерал-демократите, Шотландската национална партия и дори най-явния и твърд привърженик на Брекзит - Найджъл Фараж (който не е депутат, но все пак).
Така за Борис Джонсън и хората около него една голяма битка приключи, но той веднага трябва да влезе във втора, иначе постигнатото до момента ще бъде обезсмислено, а обещанието за излизане от ЕС до 31 октомври ще бъде нарушено.
Прокарването на споразумението в Камарата на общините (долната камара на Британския парламент) би било почти възможно, ако той запази зад гърба си всички депутати, които гласуваха в подкрепа на сделката (онази на Мей) последния път, привлече всичките 28 евроскептични "спартанци" в парламента, които отхвърлиха сделката на Мей и спечели на своя страна поне малка група от лейбъристите, несъгласни с общата група, командвана от лидера Джереми Корбин.
Съществуват обаче размирици за сделката сред евроскептиците, изгонените бивши тори и про-сделката лейбъристки фракции, което прави едно гласуване на постигнатото споразумение в парламента изключително несигурно.
Премиерът има около 259 гласа в подкрепа и се нуждае от още около 60, за да постигне мнозинство по въпроса (в зависимост от въздържалите се). А пред него има общо 71 депутати, които има шанс да убеди в правотата си.
Европейската изследователска група (28 души)
Тази група твърди брекзитъри, част от торите, се въздържат от заемане на позиция по въпроса, докато не се запознаят изцяло с правния текст на споразумението между Великобритания и ЕС. Трудно обаче премиерът ще привлече голям брой от тях, след като ДЮП се обявиха срещу споразумението.
Джонсън работи усилено, за да ги привлече на своя страна, лансирайки в кабинета си водещи хардлайнъри като Прити Пател и Тереза Вилиери. През целия процес на преговори по сделката той водеше срещи и с тях, информирайки ги за напредъка и ситуацията с Брюксел. Но те не биха гласували за споразумение, докато не се уверят, че правният текст съответства на това, което той им е обещал.
Петел, Вилиери, Андреа Дженкинс, Лий Раули и Джеймс Дъдбридж демонстрират поне към момента, че са съгласни с договореното от екипа на премиера, но в тази група има още 23 души, чийто гласове трябва да бъдат спечелени.
Стив Бейкър, председателят на Европейската изследователска група, заяви, че е оптимистично настроен за подкрепа на една "поносима" сделка, но все още не е дал благословията си. Ще има среща на групата, за да се вземе решение как да гласуват депутатите в нея.
Бившите тори - бунтовниците срещу Брекзит без сделка (19 души)
Тази група от бивши консерватори, които бяха изгонени след като блокираха опита на премиера да прокара възможност за излизане от ЕС на 31 октомври без сделка с Брюксел, е съставена от около 19 потенциални гласа, които могат да бъдат спечелени.
При самото изгонване от листата на Торите техният брой беше 21, но един депутат се присъедини към Либерал-демократи, трима са сигурни, че ще гласуват срещу сделката, защото искат втори референдум, но пък двама други - независимият Ник Боулс и консерваторката Амбър Руд, която подаде оставка от партията в знак на съпричастност с колегите си, могат да бъдат убедени, че тази сделка е най-добрият сценарий за страната.
Отношението на тази група бивши тори по въпроса дали сега биха подкрепили сделка сега е смесено. Повечето от тях вероятно ще гласуват с Джонсън, защото по този начин ще се избегне крахът на Великобритания от Брекзит без сделка.
Въпреки това има известна загриженост сред бившите министри от кабинета, които си тръгнаха скоропостижно, като Филип Хамънд и Дейвид Гоук, че сделката е много по-тежка, отколкото биха искали. Друга от изгонените, Марго Джеймс, коментира пред BBC, че е вероятно ще даде шанс на тази сделка, макар да смята, че тя е по-лоша от постигнатата от Тереза Мей.
Опозиционери, подкрепящи сделката (20-21 души)
Това са 19 лейбъристки депутати, които са дали индикации, че са склонни да гласуват в подкрепа на евентуална сделка, ако тя съдържа достатъчно гаранции за защита правата на работниците, околната среда и да даде думата на парламента за бъдещите отношения с ЕС. От техния брой четирима депутати от лейбъристите вече подкрепиха сделката на Мей.
Трябва да се има предвид, че те ще бъдат подложени на сериозен натиск от колегите си да не подкрепят споразумение, лансирано от Джонсън, но част от тях вероятно ще се опълчат на партийното решение. Засега партията твърди, че няма да изключва свои членове, ако те гласуват с правителството.
Също така в сметката трябва да бъде включен и Норман Ламб, либерал-демократ, който се оттегля на следващите избори, също даде знак, че е готов да гласува за сделка.
Независими (4 души)
Има четирима независими, които гласуваха за сделката на Мей последния път - Иън Остин, Силвия Хермон, Франк Фийлд и Стивън Лойд. И има вероятност да направят това отново сега при сделката на Джонсън.
Братът на Борис Джонсън (1 човек)
Джо Джонсън гласува три пъти против сделката на Мей, защото иска втори референдум. По-късно той се присъедини към кабинета на брат си, подкрепяйки политиката му, но впоследствие подаде оставка, заявявайки че е "разкъсван между семейния и националния интерес". Гласът му трябва да покаже дали ще се включи към отбора на брат си, или ще се придържа към идеята за втори референдум.
Бележка за въздържали се
Ако ножът опре в кокала и разликата в гласовете "за" и "против" буквално виси на косъм, ще са от значение и онези, които предните пъти се "въздържаха" при гласуването на сделката на Тереза Мей. Тогава това направиха тримата пробрекзит депутати на лейбъристите Денис Скинър, Келвин Хопкинс и Рони Кембъл. Но дали те ще възприемат различна позиция за сделката на Джонсън?
Междувременно е ясно, че извънредното заседание в британския парламент в събота може и да не протече по желанието на Борис Джонсън, лишавайки го от оставената вратичка за Брекзит без сделка. Правителството загуби гласуване за процедурата на извънредното заседание в британския парламент в събота.
Управляващите загубиха гласуване за процедура в събота, която позволява на депутатите да затворят вратичките в Закона Бен, който постановява, че ако британският парламент не постигне споразумение за Брекзит до 19 октомври, премиерът трябва да пише на ЕС за отлагане напускането на Общността до 31 януари 2020 г.
Приетата днес поправка ще позволи на депутатите да поискат от премиера Борис Джонсън отлагане на Брекзит или само оттегляне на молбата към ЕС, когато законодателството за неговата сделка бъде прокарано.
Британският депутат има предвид вратичка в Закона Бен, според която Джонсън трябва да изпрати писмо с искане за отлагане на Брекзит само ако в събота депутатите не успеят да прокарат предложение, подкрепящо споразумение. На теория те могат да прокарат такова предложение, но да не приемат законодателството за споразумението за Брекзит, което означава, че Великобритания ще напусне без сделка на 31 октомври.
Поправката на Летуин също така трябва да позволи на депутатите да внесат поправка, според която сделката на Джонсън трябва да бъде подложена на втори референдум.
Заседанието на парламента в събота е петият случай от 1939 г., при който законодателният орган на Великобритания дебатира през уикенда.
