"И си носете бюлетините от вкъщи": Кой ще чуе гласа на Каталуния

След дълги години на недоволство, тревога и напрежение, на 1 октомври Каталуния гласува на референдум за независимост от Испания.

Това ще бъде най-тежкото сътресение в историята на испанската демокрация след неуспешния опит за преврат през 1981 г. - не само защото цялото общество е дълбоко разделено, а и защото последствията от безкрайно сложната процедура могат да се окажат непредвидими.

Едно е сигурно: нищо вече няма да е същото между каталунци и останалите испанци.

Ето какво трябва да знаем за референдума за независимост

Какво иска правителството на Каталуния?

Регионът в североизточна Испания и в момента разполага с полуавтономен режим. Местните власти искат хората да получат възможност да гласуват в референдум за оставането в границите на Кралство Испания или за отделянето в напълно независима територия.

Въпросът на бюлетината е: Искате ли Каталуния да бъде независима държава под формата на република?

Какво иска правителството на Испания?

Разбира се - не желаят промяна. Настояват, че Каталуния е неразделна част от държавата.

Защо каталунците искат да се отделят от Испания?

Защитниците на референдума твърдят, че Каталуния допринася за Испания повече, отколкото получава като облаги от Мадрид. Една от популярните "опорни точки" на кампанията в последните години гласи "Испания ни ограбва". Според поддръжниците на независимостта - Каталуния е историческа нация със своя собствена култура и език, чиято борба за самостоятелност се води в продължение на век.

Все пак ще има ли референдум?

Изборният ден е насрочен за 1 октомври, но отсега е ясно, че резултатът няма да бъде законен. Испанската конституция не предвижда възможност за самоопределение на отделна териториална единица. Само поправка на конституцията може да легализира референдум за или против разцеплението на държавата. Централните власти повтарят отдавна, че няма да допуснат подобна промяна, която би отворила врата за независимост.

Въпреки всичко властите в Каталуния държат да проведат допитването въпреки законовите ограничения, като уверяват хората, че ще могат да гласуват, независимо дали "на остатъка от Испания й харесва или не".

Щом референдумът е незаконен, как ще гласуват?

Това е проблематичен въпрос. Все още не е ясно дали някои основни изисквания за изборния процес ще бъдат налице - включително дали ще има достатъчно бюлетини, урни и избирателни списъци.

На 20 септември националната гвардия на Испания конфискува близо 10 млн. бюлетини, подготвени за референдума. Правителството на Каталуния призова избирателите сами да разпечатат бюлетината си.

Колкото до разположението на урните из каталунските градове - дори тази информация остава тайна, за да не се даде възможност на националната полиция да им посегне. Предполага се, че засега се намират извън страната - в противен случай властите в Мадрид вече щяха да са ги конфискували. Цялата подготовка за референдума е игра на котка и мишка, която се е превърнала в проблем на демокрацията от най-висш порядък.

Каталуния няма да отваря традиционните изборни секции в неделя - това беше забранено от испанското правителство, а всички училища и клубове, в които обикновено се гласува, ще бъдат запечатани и охранявани от полицаи.

Не е ли това революция от страна на Каталуния спрямо Мадрид?

На практика - да. И все пак местните хора имат аргумент, на който трудно може да се противоречи - просто искат да гласуват и да решават бъдещето си сами.

Как испанският премиер се справя със ситуацията?

Всъщност - не се справя особено успешно. Една от основните причини, поради които Каталуния достигна до това ниво на конфронтация, се дължи на факта, че в продължение на пет години премиерът на Испания Мариано Рахой игнорираше предупрежденията, че се развива много сериозен проблем. Рахой предпочете да остане пасивен, смятайки, че така ще успокои напрежението.

До момента той отказва да преговаря с върховните власти в Каталуния, за да обсъдят евентуални точки на примирие. Отговорът му на всеки опит за диалог е твърдо отрицание. Не е трудно да се разбере как се стигна дотук, като се има предвид, че отсрещната страна също не отстъпва от позицията си "Искаме да гласуваме".

Ще стане ли Каталуния независима, ако местните хора гласуват с "Да" на референдума?

Всичко е възможно. Но ако бъде обявена независимост на региона, тя ще бъде противозаконна. Международната общност - като се започне от Европейския съюз - няма да признае независима Каталуния.

Колкото и усилия да полагаха, каталунските власти не успяха да разубедят нито едно чуждестранно правителство да подкрепи стремежа им към отделяне от Испания.

Преди дни американският президент Доналд Тръмп също даде обезкуражителен сигнал към Барселона: "Би било глупаво Каталуния да не продължи като част от Испания".

Как испанското общество се справя в тази криза?

С доста сериозни притеснения и висока доза несигурност. През последните седмици общественото мнение се поляризира между поддръжници и опоненти на независимостта.

Някои изразяват задоволството си от това, че Мадрид изпрати жандармерия в каталунската столица Барселона, с цел опазване на обществения ред в неделя. Други скандират: "Ще гласуваме, ще гласуваме!".

Един показателен символ: все повече балкони на жилищните сгради в останалата част на Испания са окичени с испанското знаме, докато в Каталуния почти всички са декорирани с регионалния флаг.

Има ли риск от гражданска война?

По-скоро не. Подобна хипотеза беше повдигната от лидера на лявата популистка партия Подемос Пабло Иглесиас преди седмица, който обвини националното правителство в провокиране на "предвоенен сценарий".

Но все пак никой в Испания не вярва, че този конфликт може да приключи с гражданска война. Споменът от последния унищожителен кървав конфликт между 1936 и 1939 г. е твърде пресен в колективната памет, за да се допусне подобно повторение на ненаучен исторически урок.