Неделя, 21 януари, можеше да бъде просто още един ден в не особено населената ко-столица на Гърция. Само дето не беше. От сутрешните часове в крайбрежната зона на града се изсипаха тълпи, размахващи синьо-бели национални знамена.
Конници в традиционни облекла се включиха към насъбралото се множество, разказвайки как са изминали така целия път от Крит, за да участват в шествието "Македония е Гърция".
Там имаше още мустакати имитатори на националния герой от началото на XX век Павлос Мелас както и мъже, маскирани като войници от армията на Македонската империя. В ранния следобед най-малко 50 000 души се бяха събрали пред паметника на Александър Велики, гледащ към Егейско море.
По-голямата част от тълпата продължи парада из града през целия ден, заявявайки ясно посланието си: Македония остава ценна част от гръцкото национално наследство, което не се споделя със славянските парвенюта насевер.
Този протест беше като повей от миналото, когато на 14 февруари 1992 г. 1 млн. души - 10% от цялото население на Гърция - излязоха на марш в защита на името "Македония".
Тогава Гърция наложи да наложи икономическа блокада над крехката си съседка, която отчаяно се опитваше да остане далеч от войната, бушуваща в други части на бивша Югославия по онова време.
Днес и нещата изглеждат много по-спокойни. Гърция е третият по големина инвеститор в Република Македония след Холандия и Австрия. Хората пътуват свободно през границата, за да почиват, пазаруват или работят.
Но "спорът за името" отново е в устните на всички - както в Гърция, така и в Република Македония, или, ако желаете - "Бивша югославска република Македония", компромисното име, дадено от ООН на държавата през 1993 г., към което Гърция почти религиозно се придържа.
Като нов кръг от преговори, медииран от пратеника на ООН Матю Нимиц, изпратен още през 1994 г. да спомогне за решаването на въпроса, политици и говорители от двете страни обсъждат и сблъскват аргументи в търсене на предполагаем компромис.
Залозите са високи: присъединяването на Македония към НАТО, блокирано от Гърция през април 2008 г., и започването на преговорите за членство с ЕС.
Добрата новина е, че сега компромисът е на една ръка разстояние. Атина и Скопие имат най-добрата досега възможност да се споразумеят за взаимно приемливо име и да продължат напред.
В продължение на почти десетилетие и двете страни в спора живеят комфортно в задънената улица. Премиерът Никола Груевски се възползва от изолацията от Запада, за да укрепи позицията си във властта, раздавайки облаги на политически и бизнес партньори, прекроявайки междувременно центъра на Скопие в националистически тематичен парк - от мощната статуя на Александър Велики, монтирана върху воден фонтан до огромната триумфална арка ("Порта Македония") и поредицата от неокласически сгради. Гърция, от своя страна, беше твърде заета да се справя с опустошаващата икономическа криза, която беше обхванала страната, и нямаше никакви належащи нужди да се занимава с "подивялата" си съседка.
Но оттогава насам нещата са се променили вече. Залезът на Груевски след двугодишна политическа криза, предизвикана от разкритията за корупция, измами и възпрепятстване на правосъдието, дава надежда за нов опит за решаване на въпроса.
Новото правителство, ръководено от Зоран Заев от Социалдемократическия съюз, което дойде на власт през май 2017 г., иска уреждане, за да вкара най-сетне Македония в НАТО и ЕС.
Към неговата позиция се присъединяват също така и външният министър на страната, който е и бивш главен преговарящ с Гърция, както и етническата албанска партия, която е партньор на социалдемократите във властта.
В името на евроатлантическата интеграция новото правителство подписа дългогодишен договор за приятелство с България, който беше ратифициран наскоро.
НАТО и ЕС ясно подкрепят опитите за решаване на въпроса с името. Заедно с Хърватия Македония беше на крачка от влизането в двете международни структури в началото на новия век. Именно спорът с Гърция обаче беше решаващата пречка.
Сега обаче Македония демонстрира привързаност към Запада и евентуално влизане в НАТО и ЕС би демонстрирало, че Брюксел е решаващият играч на Балканите, а не Москва или Пекин, които същи имат своите интереси в региона.
Наскоро главният секретар на НАТО Йенс Содерберг посети Скопие, за да "окуражи" страната да продължава в пътя си на реформи. Въпреки това обаче и Алиансът, и ЕС не могат да заемат медиаторска роля в случая, заради ролята на Гърция в двете организации. И теорията, че те могат да притиснат Атина по някакъв начин по-скоро е безпочвена.
Така че въпросът е дали Атина е готова да играе конструктивна роля.
Отговорът на този въпрос може да се определи по-скоро като "Да". Въпреки всичките си недостатъци премиерът Алексис Ципрас не е "ястреб" във външната си политика, нито външният министър на страната Никос Кодзиас може да бъде определен така. Тяхната позиция е, че самото име "Македония" не може да бъде ничия ексклузивна собственост, тъй като историческият регион е разделен между три държави - Македония, Гърция и България.
Така че Скопие трябва да избере квалификатор - Нова, Северна, Горна, Вардарска и т.н. Македония, с което да се направи разлика с гръцката провинция Македония, която представлява 52% от региона. А Гърция настоява новото име да се използва във всички международни отношения ("erga omnes"), а не само в двустранните.
Това обаче изправя Ципрас пред тежка задача у дома - той трябва да обърне негативното публично мнение по този въпрос. Той също така трябва да убеди младшия си коалиционен партньор - "Независими гърци" (ANEL), които са познати на народа с популисткия си национализъм.
Лидерът на партията Панос Каменос вече предложи Скопие да се примири с името "Централна Балканска република" или "Вардарска Република".
И Солунският митинг далеч не работи в полза на Ципрас. Всички депутати на ANEL от Северна Гърция, заедно с колегите им от основната опозиционна партия Нова демокрация, се появиха на шествието заедно с православния митрополит Анхимос и десетки местни духовници (въпреки че православната църква като цяло обяви неутралност по темата).
Освен тях присъствието си там демонстрира и крайно-дясната Златна зора. И дори крайните леви, традиционният електорат на управляващата Сириза, се обявява срещу политиката на Ципрас тук.
Гласовете на разума, междувременно, са изложени на риск да бъдат захвърлени настрани.
"Проблемът е, че хората смятат, че Република Македония ще отнеме нашата идентичност. Никой не го прави, те не са заплаха за нас. Хората са зле информирани", казва пред българската bTV кметът на Солун Янис Бутарис, който е и бивш преговарящ със Скопие.
Промяната в Гърция заплашва да предизвика изблик на гняв в Скопие. Вече има скандал, подтикнат от завъртане на иначе измереното и конструктивно интервю, което Ципрас даде на гръцкия вестник "Етнос" ("Нацията"). Веднага след публикуването на материала тази неделя, в атинския ежедневник се появи следната новина: "Ципрас: Македонска нация никога не е съществувала".
Това беше класическа манипулация. Редакторите удобно изрязват края на изречението: "... в древни времена, тъй като няма нация на атиняни или спартанци".
Засега Заев не усеща така силно напрежението. Новоизбраният лидер на водещата опозиционна партия в страната - ВМРО-ДПМНЕ - Християн Микоски, не клати лодката засега. Въпреки това, напрежението може да се повдигне отново.
Междувременно обаче президентът Георге Иванов, лоялист към Груевски, наскоро наложи вето на закона, който би направил албанкия втория официален език в цялата страна. Парламентарната група на ВМРО-ДПМНЕ пък отказа да подкрепи договора за добросъседство с България. Така че ако надеждите на Заев за отворен път към НАТО и ЕС се разбият, това може да предизвика нова криза в държавата и на Балканите.
Засега обаче новините са добри. Срещата в Давос между премиерите на двете държави донесе новината, че в знак на добра воля Македония ще смени името на летището в страната и то повече няма да се казва "Александър Велики".
Гърция, от своя страна, деблокира изпълнението на споразумението за асоцииране на Македония с ЕС. Междувременно в района на езерото Преспа ще бъде открит нов граничен пункт между двете държави.
Ципрас и Заев имат своя момент на размисъл. Ако успеят да се възползват от отворилата се възможност за постигне на компромис, печалбата ще бъде за всички: Гърция, Македония, Балканите и Запада. Ако се провалят обаче, обикновените македонски граждани ще плащат цената.
