През последните 35 години България е водеща в образователната дипломация, благодарение на която хиляди граждани на Република Северна Македония (РСМ) завършват своето висше образование на територията на страната ни.
Голяма част от тях учат във връзка с Постановление №103 на Министерски съвет, което дава право на студенти с български произход от трети страни да следват в страната ни на държавни разноски.
Официалните данни само за периода между 1990 г. и 2009 г. показват, че над 7802 граждани на РСМ са кандидатствали, а 3153 са получили стипендия от страната ни заради своя доказан български произход за обучение в университети в България.
В контраст на това, заявката на северномакедонския премиер Християн Мицкоски, че в Република Северна Македония има "около 700-800 българи, които декларират, че техният майчин език е български", е изключителна несериозна.
Твърденията му, че българите не са вписани и в конституцията на Албания, също нямат тежест. На 13 октомври 2017 г. албанският парламент прие Закон за защита на националните малцинства, който признава наличието на българско такова.
Важно уточнение, свързано с вписването на българите в северномакедонската конституция като държавотворен народ, е, че това ще "отпуши" и възможността при официално преброяване на населението в РСМ да има графа "българин", която на този етап не съществува.
Преброяването в страната през 2022 г. показва, че над 132 хиляди граждани са без посочена етническа принадлежност, а данните за етноса им са "взети от административни източници".
Неофициалната политика на Скопие да не преброява неудобните - без значение от тяхната етническа принадлежност, показва страх от реалността.
Повече от ясно е, че официалното признаване на българите ще създаде нова реалност, която изцяло променя политическия наратив.
В противен случай, ако действително гражданите на РСМ с българско самосъзнание бяха "700-800", то едва ли Скопие щеше да има проблем с признаването и вписването им в конституцията. Още повече, ако наградата за това е влизането в Европейския съюз.
Българският кошмар на Мицкоски се корени в непредсказуемостта на процесите, които ще последват при официалното признаване на българите за държавотворен народ, както и реално преброяване без натиск и административни хватки.
Скритият елит на Република Северна Македония
В момента в Северна Македония съществува интелектуален, политически и бизнес елит с българско гражданство и самосъзнание, които поради обективни причини той не афишира.
Повече от 32 години след обявяването на независимостта на Скопие хора с българско самосъзнание биват привиквани на "информативен разговор" в полицията.
Когато през 1992 г. България признава тогавашната Република Македония за независима държава, страната ни поставя няколко основополагащи двустранните ни отношения условия. Основен интерес на всяка българска администрация е защита на правата на гражданите на днешна Северна Македония с българско самосъзнание.
Те и до днес получават административни и обществени спънки за самоизявата си, които могат да бъдат определени като стигматизиране.
Френското споразумение постигна един основен успех - премести фокуса от двустранни отношения за решаването на "българския въпрос" в такъв между Република Северна Македония и Европейския съюз.
Изискването на Брюксел преди началото на преговорите между РМС и ЕС българите да бъдат включени в конституцията като държавотворен народ не е проформа, а изключително важен политически и социален ход.
Вписването на българите в конституцията ще даде право на изучаване на българска история и език, квоти в държавната администрация и задължение на властите и Съда да наказват всяка дискриминация срещу хора с българско самосъзнание.
Следствие от вписването на българите в конституцията на Република Северна Македония е и възможността за обединение в граждански и политически структури, което води след себе си реална защита на българската общност и влияние върху политиката, икономиката и развитието на страната.
Обезценяването на тежестта на българската общност е отчаяна мярка, която показва единствено невъзможността за изпълнение на обещанията на Мицкоски за предоговоряне Френското споразумение.
••• Още едно мнение за политиката, която Мицкоски води:
Трудният избор пред Скопие
Основен проблем на всяко правителство в Скопие е защитаването на македонската идентичност.
През последните 32 години младата държава премина през различни етапи и постоянно търсене на правилната формула, която да спои гражданите ѝ. След като и експериментът за "антиквизация" се провали, то логично се завърна нуждата от българския враг.
Запазването на антибългарската реторика е носеща колона за сигурността на част от политическия и олигархичен елит в Скопие, зависим от външни фактори. Стабилността на изградена политическа система зависи от "външния враг" и най-удобният е именно България.
Иронията се корени в това, че българският народ и до днес е най-големият приятел на македонския - от това, че София първа признава съществуването на Македония през 1992-ра, през огромната помощ в кризите през 1999 и 2001 г., до приемането в НАТО.
В този момент властта Скопие отново е пред труден избор - дали ще продължи своя път към Обединена Европа, или ще избере алтернативен път, който ще я поставя във все по-голяма изолация от най-добронамерените ѝ партньори, отдалечавайки я от мечтата за икономически и социален прогрес.
Решението е изцяло на политическия ѝ елит, но последствията са за целия народ.
—
* Иван Куцаров е създател и главен редактор на журнала за политика и сигурност "Polis", чийто последен брой е посветен на темата за Македония - новата история на региона, сложната политическа ситуация, заобикаляща Република Северна Македония и отношенията между Скопие и София в перспектива.
