В битката между Русия и Украйна дори Бог е поставен под съмнение

Преди почти четири години архиепископ Афанасий се изправя пред екзекуционен отряд. През юни 2014 г. Няколко въоръжени сепаратисти в югоизточния украински регион Луганск завървзват очите и пребиват брадатия православен клерик, седмици след като проруските местни лидери обявяват независимостта на района и намерението да се присъединят към Русия

Сепаратистите набелязват Афанасий, защото духовният му лидер – патриарх Филарет, се е отделил от руската православна църква през 90-те години и е разкритикувал политиката на руския президент Владимир Путин в Украйна.

Афанасий чува изстрел, но куршумът не го уцелва. Сепаратистите свалят превръзката от очите му и му казват да напусне Луганск завинаги и повече никога да не се връща. Потрошената му кола скоро катастрофира, защото те умишлено са повредили спирачките, разказва той. Клерикът мрази да си спомня този ден, неговата лична история в руско-украинската религиозна война, която изглежда твърде далеч от приключване.

"Не обичам да ровя миналото," казва той в интервю.

Но именно миналото, общото минало на Русия и Украйна, от векове насам подхранва този конфликт.

Преди повече от 1000 години, някъде през 988 г. княз Владимир Киевски, езичник от викингски произход, пристига в Крим. Там той приема православната християнска вяра и се жени за византийска принцеса. Това много засилва международния престиж на Киевска Рус, зараждаща се източноевропейска сила, която впоследствие прераства в съвременните Украйна, Русия и Беларус.

Друг Владимир - Путин - подчертава това общо историческо минало, когато анексира Крим от Украйна през 2014 г., възвестявайки завръщането на полуострова в "родината му." Анексирането се случва, докато проруски сепаратисти, тайно подкрепяни от Кремъл, се борят да откъснат източна Украйна, която граничи с Русия, от останалата част от страната.

Източна Украйна открай време е клоняла към Москва в политиката си. За голям процент от хората руският е основен език. Западната част на страната, включително столицата Киев, на свой ред, отдавна гледа с копнеж към Централна Европа като културна и политическа насока, и в езиково отношение е украинска (украинският език е славянски и е близък до руския, но все пак различен).

В религиозно отношение обаче мнозинството от украинците отдавна изповядват православието. След анексирането на Крим митрополит Онуфрий, който е начело на украинския дял на руската православна църква, нарича проруските сепаратисти "братя по вяра" и негодува спрямо военната операция на Киев срещу тях.

По време на парламентарно засеоание през май 2015 г., когато украинският президент Петро Порошенко чете на глас имената на украинските военни, наградени за борбата със сепаратистите, всички в залата стават на крака - с изключение на Онуфрий и неговото обкръжение.

Това, което още повече дразни много украинци, е че Вселенският патриарх Вартоломей, най-уважаваният лидер в православното християнство, признава само църквата на Онуфрий в Украйна.

За Порошенко, който дойде на власт през 2014 г., след като ожесточени протести свалиха неговият проруски предшественик, религиозната независимост на Украйна не е въпрос само на крамоли между дългобради старци с архаични имена. В началото на април Порошенко призова патриарх Вартоломей да признае независимата и "единна" украинска православна църква.

"Това е въпрос на национална сигурност в тази хибридна война, защото Кремъл приема руската църква като един от основните инструменти за оказване на влияние върху Украйна", заявява Порошенко пред украински депутати в средата на април.

И това далеч не е абсурден аргумент.

Патриарх Кирил, който е начело на Руската православна църква и е съюзник на Путин, твърди, че етническите руснаци навсякъде, от Казахстан до Калифорния, са "етнически православни християни", чиито права трябва да бъдат защитавани от московските духовни и светски управници. А логиката му е, че тяхната "рускост" произлиза от Киевска Рус на княз Владимир и поради това Украйна е част от "руския свят", която просто временно се е отделила от него - твърдение, подкрепяно и от президента Путин.

"Руснаците и украинците са един народ. Не виждаме разлика," заяви той през 2015 по време на първата си визита в анексирания Крим. "Сигурен съм, че ситуацията в Украйна ще се уреди, Украйна ще се развива в положителна насока и ще отстъпи от позорните практики, които наблюдаваме в момента."

Руският президент оправдава анексирането на Крим и проруския сепаратизъм на други места в Украйна като стъпки за "консолидиране на руския свят", защото в отцепническите региони Луганск и Донецк рускоговорящите се възприемат като мнозинство, което "е жертва на потисничество от Киев". Един от сепаратистките отряди дори се нарича "Руска православна армия".

Поради това независимостта на украинската църква би нанесла фатален удар на самата концепция за "руски свят."

"Религиозната независимост на Украйна би била тежък удар за руснаците, тъй като Украйна е родината и центърът на Киевска Рус, а оттам и на самия "руски свят"," смята киевският политолог Тарас Кузио.

Едва ли за някого е изненада, че Москва се противопоставя на стремежа на Порошенко за религиозна независимост. Русия "няма да подкрепи и няма да приветства действия, целящи разделение в църквата," заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред журналисти в края на април.

"Подобни планове и идеи работят в полза само на враговете на църквата," е позицията на митрополит Иларион, председателстващ еквивалента на “външно министерство” в руската църква.

Междувременно патриарх Филарет - водачът на отцепилата се Украинска православна църква, непризната още от никоя патриаршия, който редовно нарича Путин "новият Каин" - отхвърля техните думи като "знак на отчаяние и безпомощност". В скорошни изявления той обвинява Русия, че се опитва да спре признаването от Вартоломей на независима украинска църква и обещава, че "никой няма да заставя" лоялните към Москва свещеници да се присъединяват към неговата църква.

Руската църква е разпопила Филарет и се е отрекла от него още през 90-те години, и руските съдилища са наредили да бъде разрушена единствената църква в Русия, която е лоялна към него.

Тази църква, която се намира в градчето Ногинск близо до Москва, все още остава непокътната, казва бившият й свещеник, отец Меркурий Скороход. Според него тя е била пощадена от страх, че разрушаването й ще предизвика ответни мерки срещу около 12 000 енории на руската църква, разпръснати из цяла Украйна.

Вече има призиви за разрушаването на проруските църкви в Украйна след скорошен шокиращ инцидент.

2-годишно момче случайно е загинало в южния град Запорожие през декември миналата година. Родителите му са поискали опело в православната църква към гробищата, но лоялните на Москва свещеници са отказали, защото момчето е било кръстено в украинска църква.

"Заявиха, че имат правила, които не могат да нарушават," казва бащата на момчето – Роман Полишчук, в телевизионно интервю. "И не Бог е този, който е написал тези правила."

Обединението на православието може да се окаже трудно в Украйна, където религиозната карта е хаотична и отразява бурното минало на държавата.

Около 11% от украинците, предимно в западните региони, които някога са принадлежали към Австро-Унгарската империя, са част от гръко-католическата църква, която запазва православните обряди, но счита за свой понтифик папа Франциск. Около 44% са паство на църквата на Филарет — двойно повече от украинците, лоялни към московския патриарх Кирил, показват социологически данни.

Повече от половината украинци се изказват в полза на обединението на украинските църкви в независима патриаршия, и само 9,2% смятат, че руската православна църква трябва да е водеща в Украйна, разкрива проучване на независимия изследователски институт "Разумков център", проведено през март.

Ако получи независимост, Филарет ще застане начело на най-голямата православна църква в света след тази в Русия - което му осигурява сериозно влияние сред други патриарси в над 250-милионната световна православна общност.

Украинците се надяват Светият синод - конгрегация от духовници, подчиняващи се на Вартоломей - да даде независимост на църквата на Филарет на 28 юли - 1030-та годишнина от деня, в който новопокръстилият се княз Владимир пристига в Киев и нарежда на жителите му да се потопят във водите на река Днепър, за да бъдат покръстени.

Какви са намеренията на вселенския патриарх обаче е трудно да се каже.