Това е най-голямата катастрофа в италианската гражданска авиация. На 8 октомври 2001 година на летище "Линате" в Милано загиват 118 души - 114 пътници от два самолета и още четирима души на земята. Единственият оцелял е служител на летището, който получава тежки наранявания.
Малко след 8 ч. сутринта полет SK686 на Scandinavian Airlines за Копенхаген се подготвя за излитане на пистата на "Линате", която е обгърната от гъста мъгла.
Много близо до него се намира малкия частен самолет Cessna Citation, който трябва да лети до Париж. На борда му има четирима души, сред които големият бизнесмен от хранителната индустрия Лука Фосати, собственик на верига супермаркети.
Поради фатална грешка малкият самолет тръгва в погрешна посока и започва да ускорява в насрещното движение на пистата, от която се готви да излети скандинавският McDonnell Douglas MD-87. Пилотът се подвежда от мъглата и от неработещите светлинни сигнали.
Двете машини се оказват една срещу друга, а сблъсъкът става неизбежен.
Спасителните екипи попадат на апокалиптична картина. Загиналите на "Линате" са 118 души, пътниците на двата самолета и четирима служители на Sea, фирмата, която обслужва багажите на пасажерите.
Това е втората най-смъртоносна самолетна катастрофа в света след инцидента в Тенерифе през 1977 г., когато загиват 583 души.
Как се случва всичко?
По разписание скандинавският полет трябва да излети в 7:35 ч., но сложните метеорологични условия предизвикват серия от закъснения за всички полети.
Така двата полета - SK686 и частния самолет, който тръгва от ВИП терминала - се доближават по график. Комуникациите между екипажа на Cessna и контролната кула обаче са объркани. Накрая двете машини се оказват една срещу друга.
В 8 часа и десет минути, когато самолетът на SAS вече e готов да се отлепи от земята, вижда пред себе си Чесната и се блъска в нея с 270 километра в час. Той разрязва малкия самолет на три части и убива четиримата души на борда.
При сблъсъка големият самолет губи десния си мотор и половината от десния си колесник. Пилотът се опитва въпреки това да се вдигне във въздуха, но успява да се задържи само за няколко секунди и то на височина не повече от 12 метра.
Загубата на единия двигател и падащата мощност на втория не му позволяват да се издигне по-високо. Самолетът отново тръгва към земята, пилотът активира реверсите и спирачките и се опитва да управлява по аеродинамичен начин машината.
Тази поредица от маневри, изпълнена от командира Йоаким Густафсон, впоследствие се счита за толкова точна, че влиза в учебниците на скандинавската компания.
Въпреки всичко хидравличната система е увредена и самолетът е абсолютно неуправляем. Затова след края на пистата, MD-87 продължава да се влачи по тревата, докато се блъска в сградата да складиране на багажи, поставена в удължението на пистата, със скорост 257 км/час.
Освен фаталните съвпадения на ключови фактори, за трагедията носи вина и самото летище "Линате", което е с доста остаряла апаратура по това време.
Така изглежда пилотската кабина.
Какво показва разследването?
Докладът на Националната агенция за сигурност на полетите посочва като „реална причина" за инцидента навлизането на Чесната на пистата на SK686.
Към това се добавя обаче и общата изостаналост на летище „Линате", както и неработещите процедури за сигурност.
Ако не е имало толкова гъста мъгла, човешката грешка би могла да бъде избегната, тъй като ръководителите на въздушното движение щяха да видят, че малкият самолет навлиза в грешната писта, и щяха да го спрат.
Но трагедията можеше да бъде предотвратена най-вече ако работеше земният радар - основен инструмент за контрол на полетите при условия на лоша видимост.
В действителност в деня на катастрофата има радар, но той не е бил активиран, защото са се чакали нужните разрешения.
Няколко дни след трагедията, един от разследващите заявява: „Открихме страшно много пропуски при сигнализацията. Всеки от тях е допринесъл за случилото се. Затова разследването няма да бъде срещу неизвестен извършител или срещу пилотите на Чесна, които веднага бяха посочени от летищните власти като отговорни за катастрофата."
Така изглежда пистата след удара.
Процесът
След седем години разследвания и три наказателни процеса най-накрая се стига до произнасянето на присъдата на 20 февруари 2008 година. Трима от обвиняемите са оправдани, а петима са окончателно осъдени за предизвикване на предумишлено убийство на много лица. Това са управителят на фирмата за контрол на въздушния трафик Сандро Гулано, контрольорът на въздушния трафик - Паоло Дзакети, бившият генерален директор Антонио Каван и Лоренцо Греки.
Впоследствие техните наказания са намалени и само двама от осъдените отиват в затвора.
Трагедията преобръща живота на близките на 118-те загинали завинаги, като за някои от тях последиците остават за дълго. Паола Рота е студентка в Копенхаген, по време на катастрофата, а родителите й и единият от братята й идват да я видят със злополучния полет.
Тя и брат й Матео, който в онзи ден ги изпраща на летището, не могат да преживеят загубата и в крайна сметка се самоубиват няколко години след това.
Комитетът „8 октомври"
От 2002 година, жертвите на "Линате", сред които има 58 италианци, са увековечени в Гората на Фаджи в Парка Форланини с 118 засадени дръвчета в тяхна памет.
Близките създават комитета „8 октомври, за да не забравим" с намерението да информират и разпространяват информация за сигурността на полетите чрез конгреси и международни публикации.
Единственият оцелял
Паскуале Падовано е единственият оцелял в онази ужасна октомврийска утрин на 2001 година. Той работи в близкия хангар заедно с колегите си от аеропорта, когато става катастрофата и хангарът се запалва. Оживява с много сериозни изгаряния по цялото тяло.
15 години след трагедията той се е подложил на повече от 90 операции, с надежда да си върне част от самостоятелния живот.
Твърди, че се чувства 121-та жертва от "Линате" след самоубийствата на двама от роднините на жертвите.
"Линате" след катастрофата
След катастрофата на италианските летища са въведени нови правилници, инфраструктури и специални процедури при мъгла или слаба видимост. На "Линате" са ремонтирани светлинните сигнали, особено тези между коридорите R5 e R6, сред основните причини за сблъсъка.
И най-накрая, два месеца след трагедията е активиран земния радар.
