Широко разпространено е схващането, че канабисът в Холандия е напълно легален. Само трябва да влезете в някои от прочутите "кофи шопове" на Амстердам, за да си купите джойнт, без да се притеснявате, че ще има законови последици.
Но същият този кофи шоп най-вероятно е закупил марихуаната от престъпна групировка. Въпреки че канабисът става все по-популярен, вносът, износът, покупката и продажбата му в Холандия все още за незаконни.
Според закона марихуаната в страната е декриминализирана единствено за лична употреба, а във въпросните кофи шопове можете да купите до 5 грама.
Дори и тогава полицията има право да я конфискува по лична преценка. Сега обаче правителството обмисля значителни промени в законодателството. През 1973-а холандските власти правят изменения в закона за опиатите и канабисът минава от категория 1, където е например хероинът, към категория 2.
Няколко години по-късно, през 1979-а, определя правилата за това какво количество канабис може да култивира и продава дадено лице, без да попадне под ударите на закона.
Тези промени се случват в края на 70-те, когато по-голямата част от канабиса в Холандия е внос. Постепенно ситуацията се изменя. През 80-те броят на кофи шоповете се увеличава драстично - през 1975-а има само едно такова заведение, а през 1990-а година вече са над 1500 на брой. Икономиката преминава от множество малки производители към големи земевладелци, които имат гарантирани купувачи.
И тук започват проблемите.
Данните варират, но според доклади на холандската полиция огромна част от занимаващите се с канабис могат да бъдат проследени до престъпни организации, които също така са замесени в производство и търговия и на твърда дрога, в поръчкови убийства и/ или трафик на хора.
15 на сто от дребните фермери в Холандия съобщават, че са се сблъсквали със заплахи и нелоялна конкуренция от страна на криминални групировки. Бизнесът с марихуана в страната е оценен на 5 млрд. долара годишно през 2015-а.
Градовете по границите с Белгия и Германия, откъдето минават голяма част от нарко-туристите, за да си напазаруват марихуана, докладват за най-много неприятности покрай едрите дилъри. В Маастрихт, който е близо и до двете граници, нивата на престъпността са три пъти по-високи от тези в градове далеч от границите. Много малки градчета преминават през вълни от престъпност, включително престрелки и бомбени атентати покрай кофи шоповете.
Затова холандските власти решават да проведат експеримент и да предоставят правото на шест до десет общини сами да предоставят лицензите на производителите в градовете си, а кофи шоповете да са длъжни да купуват стока само от тези производители. Всяка партида канабис трябва да бъде проследявана от-до, за да се получи затворена верига между производство и продавачи.
Лицензираните производители трябва да имат чисто криминално минало и им е позволено да отглеждат до 15 стръка канабис.
Всъщност, когато Холандия "легализира" марихуаната, това се приема за радикално решение. През 1970-а САЩ подписва Акт за контрол върху субстанциите, който налага по-сериозни санкции за притежание и продажба на канабис и засилва натиска върху западните държави да бъдат по-строги във Войната срещу дрогата.
След началото на новия век обаче Холандия всъщност изостава от други развити страни. Португалия декриминализира притежанието на марихуана и леки дроги през 2001-а, както и Люксембург. Южната съседка на Холандия - Белгия, направи същото през 2003-а. Дори и в САЩ - родината на Войната срещу дрогата - канабисът е легален в 9 щата.
Създателите на експеримента смятат, че той е крачка напред към понижаване престъпността, свързана с производството на канабис, и ще предостави възможност на правителството да упражнява по-строг контрол над сектора. До момента мерките на правителството бяха спорадични и неуспешни - ограничаване броя на кофи шоповете, опит да се забрани продажбата на марихуана на чужденци и т.н.
Всички тези мерки постигнаха малко в ограничаването употребата на канабис, въпреки че в Холандия, противно на всеобщото схващане, холандците не ходят перманентно напушени.
Всъщност употребата на марихуана в страната е по-ниска, отколкото тази в САЩ или в други държави от Европейския съюз.
Но след години на забрани и рестрикции, холандските власти сега гледат на легализацията като на отговор.
Предвижда се и промяна в избирателната система на Холандия като част от новия курс спрямо канабиса. В момента кметовете в страната не се избират на преки избори от народа. Те се назначават от монархията с известна намеса на политическо влияние.
Затова често биват смятани за аполитични и не достатъчно заинтересовани. Сега градоначалниците настояват да се избират пряко от жителите, защото те са хората, които разбират проблемите на локално ниво.
Собствениците на кофи шопове от своя страна настояват за увеличение на позволените за отглеждане стръкове.
В момента то е 15 стръка марихуана и 10 - хашиш, но според тях това не е достатъчно, тъй като правителството не включва в сметките си и производството на маслото от канабис. Въпреки забележките обаче, проектозаконът най-вероятно ще бъде одобрен от долната камара на холандския парламент.
Малките производители са оптимистично настроени към промените. Според тях нови закони ще насърчат дребните местни фермери и ще най-накрая ще спрат доминацията на големите акули на пазара.
