Елиза е на три години.
След няколко месеца ще се роди малкото й братче и майка й вече подготвя момичето за промяната в начина им на живот. Тя разказва на дъщеря си колко прекрасно ще бъде двете деца да си играят заедно и да правят всички неща, които семействата правят, когато най-после се появи малкото човече.
Елиза не знае, но формално тя вече има трима други биологични братя и сестри - същият баща, различни майка. Тя ще се запознае с тях някой ден, но майка й още не е говорила с нея за това.
Ще го направи, когато момичето тръгне на училище, защото някое от тези деца може да се окаже в същия клас или поне в същото училище.
Елиза е дъщеря на донор на сперма, който се представя така: "Висок, с кестенява коса, сини очи и гъвкаво, поддържано тяло. Имам три прекрасни деца, всички ние сме здрави. Бих искал да предложа на други радостта и щастието, които имам. Не искам нищо повече. Подпис: Маркъс"
Това е истина - Маркъс не иска нищо от майката на Елиза. Той би изчезнал напълно от нейния живот, ако тя не се е свързала с него отново с молба да стане баща и на второ дете с нейната съпруга - втората майка на Елиза.
Маркъс е приел. Той е частен донор на сперма, последният възможен вариант и то извън границите на закона за тези, които не отговарят на критериите за достъп до официално разрешените техники за медицински асистирано оплождане в Италия.
Няма банка за сперма, няма пътувания в чужбина, няма инжекция, пълна с хормони. Всичко е "направи си сам".
Последиците от това са непредсказуеми, някои са почти невъобразими.
Никой не знае колко неофициални донори на сперма има в Италия. Това, което е известно обаче, е, че те се радват на все по-голямо търсене. Има 5 млн. безплодни мъже в Италия и броят на гаметите намалява постоянно. Броят на необвързаните възрастни, обратно, се е увеличил: те са с 1,8 млн. повече, отколкото преди десетилетие, ръст от 25%.
В Италия само хетеросексуални двойки имат достъп до донори на сперма по официалните канали и само хетеросексуални двойки с няколко хиляди евро на разположение могат да си позволят медицинска техника, която невинаги е успешна при първия опит. С други думи, това е сериозна инвестиция на време и пари.
Независимо дали са необвързани или във връзка, с друга жена или безплоден мъж, жените, които искат да имат дете, но не разполагат нито със средства за клиника в чужбина, нито с време по биологичния си часовник, за да преминават през такъв процес, намират решение в най-простото възможно търсене: в скрития свят на черен пазар за донори на сперма.
За да стигнете до този свят, има две възможности: препоръка от уста на уста или уеб сайтове.
В първия случай повечето трудности вече са преодолени. Някоя приятелка вече успешно е родила дете от въпросния донор, с изключително важните гаранции за липса на наследствени заболявания и споразумения за взаимоотношенията (или липсата на взаимоотношения) между донора и детето.
Във втория случай човек трябва да се разположи удобно, да включи компютъра, да се регистрира в специализиран сайт, да плати поне 29 евро за един месец достъп и да изпрати съобщение до голяма степен на сляпо.
Точно това се опитва да направи Флавия Амабиле, репортерката на "La Stampa", през една вечер в края на септември. Създаването на профил й отнема само няколко минути. Въвежда личните си данни и е изправена пред каталог от хиляди донори на сперма от цял свят. Търсачката позволява да бъдат филтрирани резултатите на база десетки параметри - възраст, ръст, цвят на косата и очите, религия, зодия, националност, местожителство и още много други.
Амабиле предпочита да не подбира, а вместо това пише кратко и просто послание и го изпраща до цялата огромна аудитория - търси се Алфа-баща.
"Търся донор. Необвързана съм, живея в Рим, 37-годишна". След няколко дни тя получава повече отговор от повече от 80 профила - мъже, които без изключение са готови да станат донори. Във всеки момент Амабиле вижда около 30 души онлайн, готови за чат през услугата за съобщения. Така се инициира първия контакт с потенциалния донор.
Опознавате се, разменяте базова информация. Ако решите да продължите нататък, достатъчно е да им дадете телефонния си номер и да продължите разговора в WhatsApp, или, още по-добре, в услугата за криптирани съобщения Telegram.
В деня след изпращането на съобщението си Амабиле получава около дузина отговори. Точно там започва и реалният процес на селекция на бъдещия баща на нейното (хипотетично) дете. Първото съобщение е от някой си Ale346, с атлетична фигура. Той казва, че е на 35 години, неженен със стабилен доход, и се интересува само от донорство, не от съвместно родителство.
За жена, която търси донор, все още липсват два ключови детайла в информацията за него: медицински сертификат, доказващ, че той няма болести като ХИВ, и снимки, за да се придобие представа за гените, които би предал на бъдещ син или дъщеря.
Ale346 е прагматичен. Той бързо предлага перфектната си статистика, своята изобилна плодовитост.
Имам 109 млн. сперматозоиди на милилитър, обяснява той, докато повечето от мъжете имат между 20 и 40 млн. Мога с лекота да осигуря хиляди сперматозоиди след два дни, казва още той. От момента, в който открива това, решава да стане донор. Би било егоистично да не го стори, като знае, че толкова много жени специално търсят осеменяване, за да станат щастливи. "Как сте с хормоните? Проверявали ли сте също как сте с витамините и аминокиселините?", пита още потребителят.
Mrb105 подхожда по-лично. Той разказва историята на отношенията си с приятелка, които са приключили, преди те да имат време да имат деца. Това го е оставило с вътрешно усещане за незавършеност, което той сега се стреми да преодолее, като стане донор. Въпреки че не е същото като отглеждането на дете, той харесва идеята, че част от него ще продължи да съществува и след като вече го няма.
Това усещане за вътрешна празнота е нещо, с което мнозина се сблъскват в живота, но в случая с донорите на сперма последиците са трудни за предсказване.
С отминаването на годините, какво ще стане с това нереализирано желание да имат деца? Дали тези мъже в крайна сметка ще се опитат да намерят потомците си? А жените, които не искат да се съобразяват с тази част от тяхното минало, с какви инструменти разполагат, за да предотвратят това да се случи?
Някои мъже се съгласяват да подпишат някакъв вид отказ от родителски права, споразумение, в което обещават да изчезнат.
В други случаи се договарят срещи през редовни интервали, както и съвместно вземане на решения за детето. Това изглежда като прекрасна идея, но е и богат материал за юристи, които да го използват в случаи на разногласия или проблеми.
Не е като да липсват казуси, възникнали при израстването на детето. Да не говорим за трудностите пред жените, стремящи се към законово признание като втора, не-биологична майка на дете, в случая на лесбийските двойки.
Много съобщения от донори идват от Рим, но има много от още по-далеч. Хорхе пише от Испания. Разстоянието не е проблем, твърди той: "Самолетният билет струва 60 евро, не е пречка за мен. Спринцовка ли предпочитате, или естествения метод?"
Другата голяма дилема изниква в този момент в преговорите. Шансовете за успех при традиционни сексуални отношения са двойно по-големи, отколкото тези от комплект за осеменяване. Не всички обаче желаят физически контакт.
Хорхе е категоричен. "При мен е само изкуствено осеменяване. Без контакт."
Той не иска пари и никой друг също не говори за пари. Всички тези мъже търсят нещо друго.
Само Mrb105 е склонен да го признае.
"Има съпрузи, които ме умоляват да дам на жена им дете, за да спасят брака си, самотни жени, които искат от мен да придам смисъл на живота им, след което да изчезна. Аз самият съзнавам, че правя това в търсене на чувство, което изгубих, когато бившата ми приятелка ме напусна. Изживяваме огромна човешка драма, която никой не иска да вижда."
