Китай изрази недоволство от боен кораб на 7-ми американски флот, който според Външното министерство на Пекин е нарушил териториалните води на Китай и незаконно е навлязъл в близост до китайски острови. Китайците са поискали от САЩ да се въздържат в бъдеще от подобни "провокативни действия".
Според американски представители, ескадреният миноносец „Ласен", въоръжен с крилати ракети, е направил планирано посещение в зоната около островите Спратли, които се намират в международни води и е останал там няколко часа, като е извършвал наблюдение на изгражданите от Китай съоръжения на някои от рифовете.
Международни наблюдатели коментират, че това е предизвикателство на САЩ срещу опитите на Пекин да постави света пред свършен факт с окупацията на островите Спратли и изграждането на военни бази там. Тази активност се засили доста в последните две години, когато китайската армия и флот започнаха да насипват някои от рифовете и да изграждат дълговременни съоръжения върху тях.
Това естествено предизвика напрежение със съседните държави, които също имат претенции за част или всички острови Спратли, островите Парацелс, рифовете Пратас и др., които в голямата си част са незаселени и необитаеми.
Историята на тези претенции е дълга, като разбира се, китайците се позовават на дълги години история и корабоплаване, споменаване на острови и рифове в трудове и карти на древни китайски учени, което според Пекин легитимира исканията му.
Освен историческите аргументи, Китай има и географски такъв - щом морето се казва Южно-Китайско, това значи, че морето и островите принадлежат на Китай. Тук в диспута се включва и Тайван (Република Китай), който претендира, че е истинският носител на историческите китайски права, а комунистите в Пекин и тяхната Китайска Народна Република са узурпатори.
Така де факто има две китайски искания към едни и същи територии, които де факто са идентични, но просто посочват два различни адреса на притежание - Тайпе или Пекин.
Тази теория е визуализирана на различни карти от средата на 20-ти век насам като "линията на деветте точки", която практически оставя другите страни с излаз на Южно-Китайско море в ролята на наематели на Китай.
Пекин дори не оспорва исканията на Тайван, а предлага съвместно експлоатиране на шелфовете на островите, които имат залежи на нефт и газ. Това е опит на Пекин да вбие клин в стратегическото партньорство на Тайпе с Вашингтон, който е гарант за статута и сигурността на Тайван.
Другите страни по спора са Виетнам, който има претенции за островите Парацелс и неведнъж е изразявал несъгласие с китайската окупация, която датира от средата на 70-те години на 20 век.
Виетнамският парламент неведнъж е излизал с декаларации за статута на Парацелс и Спратли като част от територията на страната. Китайски и виетнамски кораби се сблъскаха през 2014г. във водите около островите, а Ханой се оплаква от постоянна агресия на китайците спрямо виетнамски риболовни траулери в спорната зона.
На юг китайските претенции и "линията на деветте точки" навлизат дълбоко във водите на Индонезия, Малайзия, Бруней и Филипините, като заобикалят от юг големия архипелаг Спратли. Архипелагът е съставен от стотици островчета и рифове, и лежи в южната част на зоната, за която претендира Пекин - много по-близо до Малайзия и Филипините, отколкото до Китай и Тайван.
Практически всички страни с претенции в Южно-Китайско море, без Китай и Тайван, са членки на организацията АСЕАН, обединяваща 10 страни от Юго-Източна Азия - Тайланд, Мианмар, Малайзия, Индонезия, Филипини, Виетнам, Лаос, Сингапур, Бруней и Камбоджа.
Организацията се разглежда от Китай като съперник в плановете за регионална хегемония, а много от страните членки на АСЕАН имат договори за взаимна защита и сигурност със САЩ, което поставя пред администрацията на Обама въпросът как да реагира адекватно на заплахите на Китай, без да повишава напрежението и без друго сложните отношения по оста Пекин-Вашингтон.
Китайците внимателно следяха и следят развитието на ситуацията в Близкия Изток и Сирия, преговорите за иранската ядрена сделка и напрежението в Украйна и съвсем явно се готвят да повторят руските действия на хибридна война, докато играят роля на трета страна в един геополитически триъгълник.
Очевидно е, че те биха подкрепили в Съвета за Сигурност на ООН само (или наложили вето против) действия и решения, които биха им донесли подкрепа в овладяването на акваторията на Южно-Китайско море.
Доколкото през тази акватория минава огромна част от морския трафик от Източна Азия за Близкия Изток и Европа, САЩ очевидно не могат да оставят подобни действия без последствие, ако държат на статута си на велика сила.
В добавка, един от основополагащите вектори на американската външна политика е, че моретата и океаните трябва да са максимално отворени за корабоплаване от корабите на всички страни и всякакви ограничения в плаването не могат да се налагат едностранно.
Конкретна причина за сблъсъците между въоръжените сили на Либия и Шести американски флот през 1986г . в залива Сидра е именно решението на Муамар Кадафи едностранно да обяви целия залив за либийски териториални води, което не беше прието от никоя страна, а администрацията на Роналд Рейгън не се поколеба да приложи и сила в случая.
Освен претенциите в Южно-Китайско море, Китай и Тайван имат подобен спор с Япония за групата острови Сенкаку в Източно-Китайско море, която Токио владее още от 19 век. Според Пекин тези острови са неотменима част от територията му и японският суверенитет върху тях е наричан от китайците "остатък от срамно колониално минало".
Япония отхвърля тези претенции категорично и заявява, че ще брани суверенитета си.
Като резултат, броят на навлизанията на китайски и тайвански лодки във водите около островите и сблъсъците с японската брегова охрана расте с тревожни темпове, често риболовните траулери са съпровождани от кораби на бреговата охрана на Китай или Тайван, които по този казус имат учудващо взаимодействие, независимо че официално все още са във война помежду си.
Броят на влитанията на китайски и тайвански самолети, прехванати от японски над островите, също расте. Тази игра на нерви може да продължи дълго време, но вероятността за сериозен сблъсък между Китай и Япония, който да въвлече и САЩ, е все по-вероятна, посочват анализатори.
