Бежанците и имиграцията са теми, които доминират в германските токшоута.
Панелите включват политици, експерти и общественици, които често коментират предполагаемата загуба на контрол и дали имиграционната система на страната не е стигнала своя лимит.
Само за 2018 г. властите са регистрирали 2000 престъпления срещу бежанци и хора, търсещи убежище, докато демонстрациите на крайнодесни поддръжници стават все повече.
През 2015 г. снимките от Германия, които обикалят световните медии, са съвсем различни - железопътна гара, изпълнена с тълпа в приповдигнато настроение, която приветства бежанци като поема багажа им, предлага им бутилирана вода и подава детски играчки. Терминът "култура на гостоприемство" е създаден, за да опише именно тази доброта.
Какво се случи оттогава? Пропадна ли някъде тази култура? Ново проучване на Фондация "Бертелсман" по въпроса установява, че емоциите на германците по този въпрос са сравнително устойчиви.
Оркан Кьосмен, един от авторите на проучването, казва, че "културата на гостоприемство" запазва сравнително високо ниво. В анкетата взимат участие 2025 души, които са разпитани за различни аспекти на имиграцията. Анкетираните не са помолени да дадат личното си мнение за бежанците или какво мислят по темата за миграцията, а да представят общото усещане на германците спрямо мигрантите.
Например 79 на сто от респондентите заявяват, че властите посрещат предимно работещи имигранти, 71 на сто смятат същото и за бежанците. Когато стане въпрос за местното население, 71% смятат, че германците посрещат с "Добре дошли" имигрантите, а 56% мислят същото и за бежанците.
По отношение недостига на квалифицирана работна ръка, 41 на сто подкрепят набирането на работници от чужбина.
Две трети от анкетираните смятат, че миграцията като цяло оказва позитивен ефект върху германската икономика. Ясно изразено мнозинство се чувства положително настроено и към чуждестранни компании, които развиват дейността си в Германия.
Проучването показва, че представата на хората за мигрантите влияе и на мнението им за "културата на приветстване". А то не е задължително позитивно. Само 45 на сто от анкетираните смятат, че мигрантите допринасят за немското общество като това е спад в сравнение с 2012 г. Според изследването това може да се дължи на факта, че броят на мигрантите оттогава нарасна чувствително.
Интеграцията на бежанците на пазара на труда носи ползи за икономиката, но само в средносрочен и дългосрочен план. В допълнение, приносът на първото поколение работници бежанци и имигранти като че ли вече е забравен.
Кьосмен казва, че миграцията не е еднозначен въпрос.
Той я определя като смес от нови възможности и рискове и точно по този начин я възприемат и хората. Затова в допълнение на възможностите за икономиката, които мнозина виждат, има и доста скептични мнения. Слабо мнозинство от 52 на сто намира, че имиграцията към Германия е твърде засилена. Процентите са разпределени по подобен начин и когато стане въпрос дали страната е достигнала лимита си от имигранти.
Почти половината от анкетираните - 49% - казват, че страната не може да поеме повече бежанци. Това е спад в сравнение с 2017 г., когато 54 на сто смятат, че този лимит е достигнат. От друга страна, 37 на сто от германците смятат, че Германия може и трябва да приеме повече бежанци заради хуманитарната гледна точка.
Като цяло скептицизмът към миграцията е спаднал от 2017 г. насам.
Нежеланите ефекти от миграцията продължават да бъдат отчитани - 71 на сто смятат, че миграцията вреди на системата за социално подпомагане. 69% виждат конфликт между имигрантите и германците. 64 на сто се опасяват от проблеми в немските училища, а цели 90 на сто смятат, че липсата на познания по немски език е пречка пред интеграцията. Те искат да видят повече инициатива в тази област.
Въпреки че Германия е предпочитана от имигрантите държава от десетилетия, "културата на гостоприемство" е сравнително ново явление, уточнява Кьосмен. Той допълва, че тази култура е млада по две причини - първо, защото Германия се възприема като имигрантска страна само от 10-15 години, и второ, защото по-старото поколение остава скептично относно имиграцията за разлика от по-младите.
По-младото поколение в страната - на възраст под 30 години - се различава чувствително от другите поколения в разбиранията и емоциите си за миграцията. Младите хора смятат, че миграцията ще има много малко въздействие върху обществото и се концентрират върху положителните й аспекти.
Причината е, че делът на хората с миграционен произход е около 30% сред 15-30 годишните, докато сред по-възрастните е около 20 на сто.
Контактите и етническото разнообразие много по-често са част от живота на по-младите хора.
Въпреки това позитивното отношение не е ограничено само при тях. 67 на сто от всички анкетирани казват, че мигрантите правят живота по-приятен, а 64 на сто виждат в тях начин за справяне със застаряващото население.