Особено и покрай новия сериал на HBO "Чернобил" всеки вече е чувал за големия и жесток инцидент там. Същевременно обаче само на 35 километра от столицата на Армения - Ереван - се намира Метсамор, описвана често като едно от най-опасните ядрени електроцентрали заради специфичното си местоположение в земетръсна зона.
С гледка в далечината на заснежената планина Арарат отвъд границата с Турция и планирана като едно от енергийните чудеса на бившия Съветски съюз, АЕЦ "Метсамор" е строена почти по същото време като Чернобил през 70-те.
По това време в СССР идеята за "мирния атом" е доминираща и амбициите на Москва са до 2000 г. 60% от електричеството в цялата страна да идва от ядрени електроцентрали. Затова и на Метсамор са възлагани големи надежди. Реакторът там е осигурявал енергия за нарастващите потребности на региона и всичко вървяло към светлото бъдеще, дори и след аварията в Чернобил.
През 1988 обаче всичко се променя. Земетресението с магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер край Спитак разтърсва Армения и причинява смъртта на 25 000 души. Ядрената централа бързо е затворена от опасения за безопасност заради ненадеждното снабдяване с енергия, която да поддържа работещи системите на централата. Много от служителите в електроцентралата се завръщат в родните си Полша, Украйна и Русия.
30 години по-късно, Метсамор и неговото бъдеще остават спорна тема в Армения. Един от реакторите там е рестартиран през 1995 и сега задоволява около 40% от енергийните нужди на Армения.
Критиците му твърдят, че мястото, на което се намира централата, остава изключително уязвимо на земетресения заради разположението му в зона на сеизмична активност.
Поддръжниците му обаче, сред които са и членове на правителството и висши чиновници, настояват, че умишлено от самото начало централата е построена върху стабилна базалтова скала, и са правени допълнителни модификации, от рода на подобрени пожарни изходи, които да я направят още по-безопасна.
Въпреки че пререканията се проточват вече години наред, животът за тези, които живеят и работят в съседство в едноименния град, построен точно до централата, продължава да тече.
Метсамор е построен за нуждите на аработещите в атомната електроцентрала като малък, образцов съветски град за около 36 000 жители. В него трябвало да се стекат квалифицирани кадри от целия СССР, от прибалтийските страни до Казахстан. В него е било планирано изкуствено езеро, спортни съоръжения и културен център. В най-добрите му времена магазините са били добре заредени, и слухове за високото качество на маслото там са стигали и до Ереван.
Когато се случва земетресението, строителството в града спира напълно, а езерото остава празно. Два месеца по-късно Москва решава, че електроцентралата трябва да бъде затворена.
Нарушаването на доставките на енергия заради саботаж в различните отцепнически региони в Кавказ означава, че вече не е възможно тя да работи надеждно и безопасно. Гражданите, останали в Метсамор, се оказват изоставени в един полупостроен град с много малко възможности за заетост.
Населението обаче не остава статично. В същата година, в която е земетресението, към местните жители се присъединяват бежанци от Азербайджан, заради конфликта в оспорваната територия Нагорни Карабах. През първата година на конфликта, над 450 души са настанени в празните общежития в Метсамор. Тези хора се установяват трайно там и сега живеят в домове, които са построили сами, на мястото, където е трябвало да се намира планираният трети жилищен район на атомното градче.
Арменското правителство е изправено пред криза, след като електроцентралата затваря, и е принудено да въведе режим на тока в цялата страна, при който електричество има само един час дневно. И това продължава, докато не е взето решението през 1993 да се включи отново по-новият от двата блока на централата и да се проведат изчерпателни тестове на безопасността му. Реакторът е функциониращ, но предстои да бъде реновиран.
"Дизайнът на нашите реактори тип ВВР е доста стар. Например те нямат бетонен купол, който да удържа потенциални отломки от експлозия,” казва Ара Маржанян, национален експерт по енергетика в Програмата за развитие на ООН, но допълва, че реакторът е издържал на тежкото земетресение в Спитак и твърди, че е сред първите ядрени електроцентрали в света, които "са издържали стрес-тестовете след Фукушима".
Понастоящем Метсамор има население от над 10 000 души, и много деца. В жилищни блокове на 5 км от охладителните кули, хората балансират опасенията си от недостиг на енергия срещу потенциалната заплаха от централата.
"Тежките години на недостиг на електричество са много живи в паметта на хората - дотолкова живи, че те не могат да си помислят за живот без централата", коментира Катарина Ротерс, фотограф, документирал сцени от града. От 1991 до 1994 страната е преживяла такава енергийна криза, че на моменти населението е оставало напълно без електричество.
Сега градът отчаяно се нуждае от ремонти, има течащи покриви и стари радиатори, нарязани така, че да се направят пейки. Без източник на отопление, местните жители са приели, че радиаторите са по-полезни като строителни материали. Въпреки това, спортната зала често е пълна с въодушевени деца, играещи футбол под течащия покрив.
Спортната зала на Месамор
Защо хората остават там? Катарина Ротерс открива противоречиви нагласи към ядрената централа.
"Семействата, които вече не работят в централата, обикновено са огорчени от икономическата ситуация в Армения, докато тези, които все още работят там, са много по-позитивно настроени", обяснява тя.
Някои изпитват дълбока носталгия към някога привилегирования статут на тяхното атомно градче.
"За по-старото поколение, живяло през съветската епоха, градът изглежда като сигурен дом", казва Хамлет Мелкумян, антрополог, изучавал Метсамор. "Има усещане за общност и взаимно доверие. Хората оставят ключовете от дома си на съседи, когато заминават."
Това усещане за гордост е точно нещото, което архитектът Мартин Микаелян е имал предвид с амбициозния си, особен план за образцовото градче. Считало се е за особена чест Армения да бъде избрана като република, която да приюти централата, и все още част от това усещане за национална гордост се е запазило в Метсамор.
Макар и зле поддържан, местните жители са адаптирали града на Микаелян за своите нужди, като са преместили центъра му и са паркирали коли на някога изцяло пешеходните алеи.
Месечните наеми са ниски, между 30 и 60 долара за апартамент от 95 кв.м., но хората определено не остават там от безизходица против волята си - налице е тясно сплотена общност.
"Всеки ден хората се събират навън след работа и обсъждат последните новини", казва Ван Седракян, който работи в централата и поддържа Facebook страницата на Метсамор. "Нашите деца имат къде да играят, но предпочитаме да прекарват времето си в учене. Имам две дъщери и се надявам те да останат и да работят в Метсамор, защото това е нашият роден дом."
