През 2016 г. се случва инженерен подвиг в Чернобил. И по-точно - над избухналия четвърти реактор.
Тогава на два етапа над реактора е монтирана огромна структура с тегло от 36 хил. тона, дължина от 162 метра и височина от 108 метра. Тя може да издържи на температури от -45 до +45 градуса и е с живот от и може би малко над 100 години.
Под нея обаче се крие старият бетонен саркофаг на атомната електроцентрала - изграден от СССР набързо, като кръпка, за едва няколко месеца, с цел все пак да се ограничи изтичането на радиация от авариралия реактор.
2025 г. е крайният срок, в който да бъде готов планът за премахване на саркофага на Чернобил и останките под него.
Оценката на Световната ядрена асоциация е, че бетонния саркофаг под защитната структура се руши и има голям риск от пълно срутване. При такъв инцидент не е сигурно дали инженерното чудо ще успее да задържи цялата радиация в себе си.
И тук идва обезпокоителният фактор - под саркофага тлеят над 200 тона ядрено гориво, а между крехките изгорели стени на реактора има огромни пробойни. Всяко рязко движение носи рискове, които само защитната структура отгоре възпира.
Затова от 2017 г. насам се разработват стратегии за премахване на стария саркофаг, разчистване на ядрените отпадъци и повторно запечатване на реактора. Целта е епицентърът на ядрената катастрофа в Чернобил да бъде максимално обезопасен и изолиран от околната среда, ако е възможно - завинаги.
Задачата няма да бъде лесна, защото едно от най-радиоактивните места в целия район на атомната електроцентрала е именно саркофагът и помещенията под него. Там се намират басейните с отработено ядрено гориво и залите, където са попаднали най-много разтопени части от реактора.
Засега в проекта се предвижда да бъде използвана както човешка, така и съвременна роботизирана сила, която, надяваме се, няма да откаже заради радиацията (както се случва през 1986 г.).
Оттам нататък бетонният саркофаг ще се разглобява парче по парче и частите ще бъдат извозвани, почиствани и ще се преценява какво да се прави с тях - дали да се рециклират, или да се изпратят в някое сметище за ядрени отпадъци.
Трудното пък ще започне след това, защото работници и машини ще трябва да разчистят радиоактивните отпадъци и "лава", които реакторът все още съдържа. Последната се е образувала, докато съветските работници са засипвали горящия реактор с пясък, бор и олово в опит да потушат пожара.
Планът предвижда да се използват вакуумни машини в изключително рискови условия и при висок общ радиационен фон. Всяка грешна стъпка само би покачила още и без това смъртоносната радиация под защитната структура.
Ако операцията по разглобяване на саркофага, извозване на парчетата му и почистване на реактора все пак се окаже успешна, Чернобил ще стане една идея по-безопасно място. Това обаче е задача, далеч по-сложна от инсталирането на един покрив, бил той и високотехнологичен.
---
Била ли е предсказана аварията в Чернобил? Разказваме тук:
---
Проектът се ръководи от Организацията за международно сътрудничество в Чернобил, създадена през 2020 г. по молба на Украйна.
От Киев признават, че нямат капацитета да се справят сами, а проблемът не търпи отлагане.
За момента са отделени 78 млн. долара и то само за разработка на плановете за работата по саркофага и реактора. Цялостният план трябваше да е готов още през 2023 г., но пандемията, последвана от войната в Украйна, забавиха дейността, колкото и важна да е тя.
А е важна, защото защитната структура е стабилна, но няма да е вечна. Устойчива е, но земетресение, по-силно от 6 по скалата на Рихтер, би могло да я събори. Същото важи за екстремни горещини или студове, каквито промените в климата могат да нанесат.
Затова и структурата не бива да ни предоставя фалшиво спокойствие. Такова може да има единствено след пълното изчистване на саркофага на Чернобил и останките, погребани под него.
Или след около 800 години, когато оптимистичните прогнози сочат, че регионът на Чернобил отново ще бъде обитаем.
