Франция е държавата с най-много мюсюлмани на глава от населението, но и с най-много жители, присъединили се към редиците на ИДИЛ в Сирия.
През септември премиерът Манюел Валс обяви, че 1800 френски граждани са се включили в джихадистката мрежа по света. Почти всички от тях са привлечени като участници в сирийската война.
Девет месеца по-късно вътрешният министър Бернард Казньов посочи, че 185 бойци са се завърнали от Сирия във Франция. От тях 82 са в затвора, а 36 са поставени под други форми на съдебен контрол.
Защо обаче толкова много бойци тръгват именно от Франция?
Развъдници на радикален ислям
В недрата на най-големия затвор в Европа преди 10 години се озовава едър мъж, осъден за въоръжен грабеж. Той е на 20-тина години и попада в килия под тази на опитен джихадист. По-младият мъж е израснал в предградие близо до затвора - поредният разочарован, млад мюсюлманин, изнемогващ в бедност в покрайнините на френската столица.
„Запознах се с много престъпници в затвора...крадци, наркотрафиканти", казва по-късно той. Срещал е и терористи. Но единственият, който му е направил силно впечатление, е алжирският джихадист в килията над неговата. Със 17 години по-възрастен, той е бил държан в изолация, но въпреки това двамата са успявали да разговарят.
„Единствената причина да поддържам контакт с него (след като и двамата са освободени) не е религията. Това е фактът, че като човек, той ме докосна", казва младият мъж.
Името на младия мъж е Амеди Кулибали - човекът, отговорен за убийството на четирима заложници в еврейски магазин в Париж на 9 януари тази година. Той е убит при нахлуването на полицията в магазина.
Джихадистът от килията над неговата е Джамел Бегал - арестуван през 2001 година заради планиране на атака срещу американското посолство в Париж. Той е имал влияние и върху друг затворник - Шериф Куаши, който заедно с брат си Саид нападна екипа на сатиричното издание „Charlie Hebdo".
Според френските антитерористи, времето в затвора има решаваща роля за бъдещите джихадисти.
Животът зад решетките определено има значение за атаките и удвоява тревогите, че европейските затвори са се превърнали в център за набиране на хладнокръвни ислямисти.
Като се имат предвид и задържаните европейски мюсюлмани, които влизат в затвора след опит да се бият в Сирия или Ирак, необходимостта да се противостои на радикализацията зад решетките е дори по-голяма.
Една от възможностите, които се обсъждаха след атаката в „Шарли Ебдо", е да бъдат разделяни затворниците - крайните ислямисти от останалите, за да ги предпазят от облъчване с доктрината на радикалния ислям. Експертите обаче са разделени в позициите си относно размера на радикализация в затворите и как трябва да му се противостои.
Според някои изолацията би била проблем, защото ще създаде терористична клетка вътре в затвора и отделените ще излязат, след като излежат присъдата си, дори по-радикализирани. Въпреки че така те няма да предават идеологията си на други затворници, в момента, в който бъдат пуснати на свобода, те трябва да бъдат поставени под наблюдение.
Това обаче е тежка задача - изисква ресурси за наблюдение на стотици бивши затворници и дори повече - зависи от това колко широка дефиниция дават властите за „радикален".
За да бъде поставен под наблюдение френски гражданин, са необходими 25 агенти, които да поддържат непрекъснат мониторинг. Увеличаването на броя на хората, които трябва да бъдат следени и натоварването на агентите отчасти беше и причина да се провали наблюдението на братята Куаши, отговорни за атентата в „Шарли Ебдо".
Ще са необходими хиляди агенти, за да бъдат следени всички над 1000 французи, за които се предполага, че участват във войната в Сирия.
Франция просто не разполага с такъв ресурс.
Фактът, че единият атентатор от петъчния терор е бил познат на полицията, е индикатор колко е трудно да се следят всички тези хора.
Другият подход, който прилагат Великобритания и други правителства - е да опитат да избегнат сегрегацията и да се надяват, че чрез смесването с други затворници, радикалните ще се откажат от насилието.
И двата подхода обаче се провалят.
Какво се случва във френските затвори
Присъдата си във Франция излежават над 67 000 души, като около 50 на 100 от тях са мюсюлмани. В национален мащаб мюсюлманите са около 8 процента от френското общество. Въпреки че светската традиция на Франция не допуска събирането на информация за религиозните убеждения на затворниците, експертите се съгласяват, че цифрите са приблизително точни.
Близо 300 души са задържаните за тероризъм, като половината от тях са класифицирани като опасни ислямисти. 60 от тях - почти всички в Париж - се приемат за особено опасни.
Въпреки високият брой на мюсюлманите във френските затвори, не са много имамите, които ги посещават. Затова и анализатори не се изненадват, че ислямисти набират хора за каузата именно там - зад решетките.
Заради нуждата от протекция затворниците често се оказват в ръцете на самопровъзгласили се „емири", които оглавяват затворническите банди.
Експертите подчертават, че ислямистите са малка част от мюсюлманите, а още по-малка част от тях се посвещават на насилието. Още по-малка част от тях стигат до затвора.
Въпреки че все повече са онези, които се радикализират онлайн, тези, които се радикализират в затвора, имат по-опасен профил.
Мохамед Мера и Мехди Немуш, отговорни за смъртта на евреи - респективно в Тулуза през 2012 и миналата година в Брюксел - са минали през френски затвор след присъди за обири.
Според експертите атмосферата във френските затвори допринася за радикализация.
Радикализацията обаче не започва с ислям, а с омраза, въпреки че повечето хора мислят обратното. Младите френски мюсюлмани в бедните райони прегръщат идеята на джихада и свещената война, преди още да са разбрали дори най-основните принципи на исляма.
Джихадът за тях е единственият инструмент, с които да придадат святост на своята омраза към обществото. Обикновено учат ислям след това - най-често в затвора.
Там обаче не стигат достатъчно имами.
След нападенията в Париж в началото на годината премиерът Манюел Валс обеща да удвои бюджета за имамите, които работят в затвори и да добави още 60 души към дега работещите 182-ма, които посещават затворници.
Това число обаче звучи несравнимо малко с броя на 35 000 мюсюлмани във френските затвори.
Експертите по контратероризъм обаче предупреждават, че в отговор на повишения контрол, джихадистите се насочват от явни към по-скрити форми на радикализация.
Те посочват, че ново поколение от ислямисти се връща от Сирия и Ирак и много от тях са от добри семейства и не са имали досег със затвора. Оттук се появяват и страховете, че ако им бъде дадена присъда за лишаване от свобода, обърканите им умове ще бъдат податливи на идеите на радикалния ислям.
Затова мнозина започват да обръщат внимание на нуждата от рехабилитационни програми. А онези, които настояват всички, завърнали се от джихад в Сирия и Ирак, да бъдат вкарани в затвора, вече могат да са сигурни, че това не е най-добрият подход.
