Защо сирийските бежанци се отказват от Европа

Ум Фарук за малко да се удави по време на първото й пътуване от Турция към Гърция. 47-годишната сирийска бежанка казва, че е било "чудо", че турски войници са спасили нея и още 40 души от лодката, обърнала се в Егейско море миналата година. Само седмица по-късно, тя опитва за втори път да измине опасния път към Европа със сина си.

"Реших да опитам още веднъж, защото нямам дом или родина, където да се върна," разказва тя пред Worldcrunch.

Вторият й опит вече е успешен. Двамата се добират до Гърция и в крайна сметка получават убежище в Дания. Но само след година престой в скандинавската държава, въпреки всичките рискове, които е поела, за да стигне дотам, Ум Фарук решава да напусне Европа и да се върне в Турция, сама.

"В Дания се чувствах се самотна. Беше ми много трудно да науча техния език и обичаи. Културата им е коренно различна от нашата", разказва тя.

Това, което я е притеснявало най-много е липсата на звука на молитвите от джамиите. Освен това, когато носела забрадка в тази немюсюлманска държава, тя се чувствала не на място.

"Начинът, по който хората и обществото ме възприемаха като жена със забрадка, беше много неприятен. Когато идвах в Европа, никога не ми е хрумвало, че някой ден тези препятствия ще ме докарат до мисълта да се върна обратно", разказва тя.

Случаи като този на Ум Фарук вече не са толкова необичайни, колкото бяха някога, макар засега делът им да остава малък на фона на , всички избягали от Сирия към Европа до момента.

Броят на сирийците, напускащи Европа, нараства обаче значително след надигането на антимюсюлмански нагласи. Докладът по въпросите на ислямофобията за 2016 г., обобщаващ проучвания в 27 европейски държави и публикуван по-рано тази година, констатира, че "нарастват нивата на ислямофобия в области като образование, трудова заетост, медии, политика, правосъдие и интернет."

"Ислямофобията е станала по-реална, особено в ежедневния живот на мюсюлманите, живеещи Европа. Тя е надминала фазата на обикновената реторическа враждебност и се е превърнала в чисто физическа враждебност, която мюсюлманите изпитват във всекидневния си живот, в училище, на работното място, в джамиите, в градския транспорт или просто на улицата", заявява докладът.

Стотици хиляди сирийци са избягали в Европа от началото на конфликта. Сирийските бежанци са подали 884 461 молби за убежище между април 2011 и октомври 2016 г. като почти две трети от тях са в Германия и Швеция.

Въпреки многото информация и данни за бежанската вълна твърде малко е известно за това колко бежанци напускат Европа. До голяма степен това се дължи на факта, че мнозинството от напускащите са нелегално влезли с помощта на контрабандисти през Гърция. Освен това по-голямата част от тях не се завръщат в Сирия, а отиват съседни държави като Турция.

Ум Фарук сега живее с омъжената си дъщеря в Истанбул. Тя е стигнала дотам, като е наела трафикант да я преведе по суша от Солун в Гърция до Турция. И казва, че пътешествието обратно й е струвало около 1200 долара.

Някои европейски бежанци обаче си заминават напълно легално, след като европейски държави като Германия, Австрия и Норвегия въведоха политики, предлагащи финансови стимули за бежанци, които доброволно се откажат от молбата си за убежище. Например Германия дава 1200 евро на всички бежанци, които оттеглят кандидатурата си.

Сирийският трафикант на бежанци, живеещ в Гърция, който се представя като Або Абдо, твърди, че в последните месеци наблюдава нарастване на броя сирийци, бягащи от европейски държави в Турция. Той разказва, че прекарва ежедневно поне 10-12 души от Гърция в Турция.

"Някои идват от Германия и Швеция, но повечето си тръгват от Гърция заради тежката ситуация в лагерите, и защото гръцките власти налагат още по-сурови ограничения на бежанците. Преместих се от турския град Измир в Гърция, защото тук има повече работа", разказва той.

"С началото на зимата, студът в бежанските лагери стана по-тежък и повечето хора, които бяха в Гърция, искаха да се върнат", казва още Абдо.

Маршрутът, който той сега използва, е по суша от Солун до Адана като цената, която взема на човек варира между 1500 и 2000 евро.

"Пътят е тежък, но никой не ви спира, защото Гърция иска да се отърве от бежанците", казва трафикантът.

Търсенето на трафиканти е толкова голямо, че са създадени Facebook групи, които рекламират подобни услуги. Една такава група — Reverse Migration: Smuggling from Europe to Turkey ("Обратна миграция: Прекарване от Европа към Турция"), твърди, че помага на сирийци в Германия, които желаят да стигнат до Турция без визи или паспорти. Друга твърди, че предлага ежедневни пътувания от Солун до Турция само за 150 евро.

53-годишният Абу Мохамад е сред сирийците, добрали се незаконно от Германия до Турция тази година, след като е живял в Дрезден в продължение на 18 месеца.

"Година и половина мина, откакто получихме убежище в Германия. Чак тогава осъзнах, че така наречената "обетована земя" всъщност е илюзия", казва той.

"Една от причините, заради които се замислих да се откажа от живота в Германия, беше тормозът, на който бяхме подложени там заради това, че жена ми носи забрадка... особено след нарасналата вълна от омраза срещу арабите и мюсюлманите", разказва той.

Полицейски статистики, огласени от германското Министерство на вътрешните работи през февруари, разкриват, че през 2016 г. ежедневно са били регистрирани по около 10 нападения срещу емигранти и бежанци.

По-рано този месец крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD) призова за репатриране на половин милион сирийски бежанци, живеещи в момента в Германия — недвусмислен знак за нарастваща враждебност към емигрантите.

За Абу Мохамад в момента завръщането в Сирия не е опция и затова те избират да останат в Турция.

"Надявах се да започна нов живот. Мислех, че сирийците могат да живеят в Турция без дискриминация заради религията им," коментира той.

Докато повечето напускащи Европа бежанци се насочват към Турция, Фирас, 30-годишен сирийски бежанец, който е получил убежище в Швеция, по-рано тази година е заминал за Судан. Сирийците нямат нужда от входна виза за страната така че той се надява това да му помогне да се събере отново със семейството си.

"Процедурите за събиране със семейството в Швеция винаги се бавеха и можеше да отнемат много години, което ме накара да поискам да се откажа от правото си на убежище там", заявява той.

Но подобно на Ум Фарук и Абу Мохамад, той твърди, че дискриминацията срещу сирийците в Европа също е била важен фактор.

"Избрах Судан, защото, мислех си, че може би положението там ще е малко по-добро," казва Фирас. "Но изглежда, че където и да отидат сирийците, все имат лош късмет."