С отказано убежище, нежеланите имигранти в Япония биват настанени за продължително задържане в специални центрове, а някои тях прибягват до гладни стачки. И това не показва каквито и да е знаци за промяна, въпреки че вече има регистриран и смъртен случай.
"Ние сме хора и искаме нашите права да бъдат защитени!" На 2 ноември Бехзад Абдолахи, въоръжен с мегафон, застава пред токийската станция на метрото Шинджуку заедно с група поддръжници и те заедно отправят искане за повече повече права и хуманно отношение.
Иранчанинът е прекарал три години и 10 месеца в затворен център за мигранти, предвидени за депортация, "Ушику", намиращ се на около 80 километра североизточно от столицата Токио.
Властите го освобождават временно, след като той прекратява гладната си стачка. Едва пет дни след акцията му с мегафона и само след две седмици на свобода, Абдолахи е задържан отново и трябва да се върне в килията си в мигрантския център.
"Тялото и душата ми са пребити. Не искам да ям и не мога да спя", казва той впоследствие, цитиран от Deutsche Welle.
Съдбата на Абдолахи е типична за желязното отношение на Япония към чужденци, загубили правото си на пребиваване. Много от тях са бежанци, чиито молби за убежище са отхвърлени. Ако откажат да бъдат депортирани, Министерството на правосъдието се опитва да разбие съпротивата им, като ги настанява в именно такива центрове продължително задържане.
В момента повече от половината от 1100 затворници в 17-те центъра за депортиране са зад решетките от повече от шест месеца. Доста от тях прибягват до гладната стачка като форма на протест срещу суровото отношение.
От 6 ноември насам 10 затворници, които са в центъра в Осака от продължително време, отказват да приемат храна. В края на септември 198 мигранти в Япония гладуват самоналожено заради условията, отношението и цялостната политика на японското правителство. Според Министерството на правосъдието иранците са най-голямата група от тези протестиращи мигранти.
Японските имиграционни власти реагира на тези протести и гладни стачки с цинична тактика, обещавайки на затворниците, че ще бъдат освободени, ако прекратят стачката си и започнат да се хранят отново. Тази оферта е отправена към затворници, които са гладували повече от 10 дни и са загубили тегло над 10 килограма, казва организацията за помощ "Ушикунокай".
Но всички надежди, които имат за по-дълго оставане на свобода, бързо биват смазани.
Много от мигрантите биват върнати арества след две седмици на свобода. Други трябва редовно да докладват в полицията, но живеят в постоянен страх отново да не бъдат върнати в центровете за задържане. Допълнително с това на мигрантите не им е позволено да работят.
"Оказването на натиск върху хора, които са в ареста, до депортиране и принуждаването им да прекратят гладната си стачка е форма на изтезания", заяви Такеши Охаши, адвокат, който представлява няколко от задържаните.
В интервюто за Deutsche Welle, адвокатската колегия в Токио призова за дискусия относно правата на човека. На пресконференция на 31 октомври членът на камарата Теруо Тоджо отправя искане ограничаването на мярката за неотклонение до депортиране. Досега властите не са имали нужда да мотивират нито задържания, нито освобождавания, което според адвокатите води до сериозни възможности за злоупотреби.
"Задържането на чужденци без документи от години не е разумно. То нарушава личните човешки права", коментира Кае Дои от Human Rights Watch Japan.
В редакционен коментар либералният вестник "Маничи" отправя питане към японското правителство дали то е въобще е запознато с основните човешки права. Вестникът преди това е описвал в свои статии условията в центровете за депортиране като "скрит мрак".
В същата статия на вестника се казва, че около 15 чужденци са загинали, докато са били транспортирани или след като са били задържани от японските имиграционни власти. Това седи доста неподходящо наред до похвалите на Япония като отворена към чужденците държава, идващи преди Олимпийските игри през 2020 г. в Токио.
Новата стратегия на Министерството на правосъдието срещу гладни стачки идва, след като нигириец почина в края на юни след прекарани три години и половина в центъра за депортиране в Омура от глад.
Мъжът се е подложил на гладна стачка, а властите в затвора не са го принудили да се храни заради липсата на медицински персонал в центъра.
Въпреки това в началото на октомври в свой доклад от управата на центъра твърдят, че техният персонал е действал правилно по всички параграфи на правилника.
"Ние сме длъжни да депортираме [нелегалните мигранти]", каза пред чуждестранни журналисти шефът на департамента, отговарящ за миграцията, Шоко Сасаки.
"Не искаме хората, които са в такова задържане у нас." По-късно службата й разпространява твърдението, че 43% от хората, които отказват да бъдат депортирани, са извършили престъпления.
Това предполага, че тяхното освобождаване би застрашило обществената безопасност, заяви адвокатът Масако Сузуки. Но всъщност японското наказателно законодателство не предвижда превантивното задържане на потенциални нарушители, каза тя.
Междувременно Япония търси нови начини за налагане на депортациите. През юли правителството успя да убеди Турция да приеме обратно дори турски граждани, които нямат паспорт. В замяна на това Турция получи право да участва в новата визова програма за чуждестранни работници.
Япония предложи на Иран същата сделка. Една трета от затворниците, които са в ареста до депортирането в Япония, са иранци. Досега обаче правителството в Техеран настояваше гражданите му да имат право да отказват депортирането.
