Научната фантастика и как тя ни помага да разберем климатичните промени

Годината е 2140-а и две деца карат сърфове в центъра на Манхатън, близо до мястото, на което "Бродуей" пресича "Шесто авеню". Ако мястото поне малко ви говори нещо, знаете, че то е доста далеч от бреговете.

Но в романа на Ким Стенли "Ню Йорк 2140" Манхатън е наводнен след неспоменати в книгата климатични промени и морското равнище се е покачило с над 15 метра.

Градът-амфибия вече се нарича "Супер Венеция", а мрежата му от канали е кръстосвана от водни бусове.

Да караш сърф в сърцето на Манхатън може и да не е толкова невероятно в бъдеще. Романът на Робинсън, написан през 2017-а, принадлежи към все по-разрастващата се група произведения, посветени на промените в климата. Те описват белязани от бедствия метрополиси, съществуващи някъде години напред.

Докато дипломатите изготвят стратегии за справянето с климатичните промени, а инженерите се стремят да измислят все по-ефикасни соларни панели, писателите също намериха своята роля в динамично променящия се свят - да разказват историите на следващия век. По този начин те може би помагат на читателите по цял свят да разберат по-добре ситуацията, в която се намираме.

Климатичните промени са криза, която все ни убягва от погледа, особено сравнена с други катастрофи, които също за причинени от човека.

Ако отровите река с токсични химикали, до дни ще видите умряла риба във водите, но какво виждате, докато изпускате въглероден диоксид? През 2018-а в доклад на ООН учените предупредиха, че сме се запътили към катастрофа, но никой не може да си представи съвсем точно как ще изглежда тя.

И тук се намесва фантастиката - тя ни приближава до абстрактните понятия като се фокусира върху историите от бъдещето.

Читателите виждат детайлно описание на бъдещето след промените в климата и започват да си го представят по-лесно. Всичко изглежда реално - родителите в тези книги се тревожат за децата си, имат извънбрачни връзки или се оплакват от вечно закъсняващия градски транспорт, точно както се случва в ежедневието на читателя.

Научната фантастика кара хората да мислят по начин, по който никой доклад за климатичните промени не го прави. Помага им да почувстват какво може да ги застигне, но и да се замислят за настоящето. Броят на произведенията, посветени на "климатичната фантастика", е труден за определяне, а и непрекъснато расте.

За 2016-а са преброени над 50 романа, които се занимават конкретно с причинените от човека климатични изменения и последиците от тях. Склонността на научната фантастика към екстраполация придава на жанра допълнителен чар. Става дума за вземането на определени условия, които съществуват и днес, разпростирането им в бъдещето и поставянето на героите сред тези условия.

Може да е непосилно например да си представим един свят, в който температурата се е покачила с повече от 2 градуса - скок, който според учените ще унищожи голяма част от живота на Земята.

Трудно е и да си помислим, че модерният ни начин на живот може да доведе до подобна ситуация, ако не променим нещо. С научната фантастика настоящите обстоятелства лесно се пренасят напред в годините и бихме могли да прочетем какво би могло да е през 2080-а.

Съвременните творци обаче подхождат по различен начин и към възможните развои на бъдещето.

Когато климатичните промени станат тема на мейнстрийм културата и особено ако стигнат до Холивуд в продукции като "След утрешния ден", те обикновено са описани като пълна катастрофа. Но по-голямата част от литературата отива една крачка по-далеч и се пита какво е станало след кризата.

Един от възможните отговори идва от "соларпънк" движението - писатели, които в творчеството си активно си представят по-добро бъдеще. Те не харесват дистопичния тон в литературата, според който идва Апокалипсиса, а след него е само мрак. Вместо това описват по-хубав свят, най-вече движен от възобновяеми източници на енергия.

Жанрът процъфтява от 2012-а насам, а в Tumblr има редица блогове, посветени на него.

Тъй като въпроси като "Какво би могло да се случи?" оставят твърде много отворени вратички, научнофантастичните автори често включват и политическа критика. Героите им често критикуват икономиката и системата и се стремят към повече справедливост. На места читателят се чуди дали става въпрос за бъдещето, или за настоящето.

Идеята е ясна - ако хората са готови на промени, ако управляващите са готови да слушат, то светът ще е едно по-положително място.

А писателите се стремят да наложат климатичните изменения като тема като правят това, което правят най-добре - писането.

Понякога пишат с щипка оптимизъм, чрез който се преминава през кризите.

Но дори и с този оптимизъм авторите искат да са убедени, че посланията им достигат до читателите. Защото както казва един от героите в "Ню Йорк 2140", докато учените публикуват доклади и махат с ръце за внимание, а авторите описват шокиращи картини от бъдещето, по-голямата част от света изгаря планетата като маниакален пироман.

Новините

Най-четените