Facebook изглежда невъзможно да бъде спрян. Социалният сайт, съществуващ само от 11 години, вече е доминиращата сила в американските медии.
Той осигурява около една четвърт от целия интернет трафик.
В замяна, Facebook получава огромен процент от рекламните приходи - парите, които поддържат новинарските организации на пазара - и удържа огромна аудитория.
Вече знаем от анкета на Pew миналата година, че близо половината от възрастните, които използват интернет, се информират за всичко случващо се само от Facebook.
Сега се замислете върху последните данни от Pew, които те огласяват в годишния си доклад за състоянието на медиите, публикуван в сряда:
• Както и в предходните години, само 5 компании генерират доминиращия дял (61%) от цифровите рекламни приходи: Facebook, Google, Microsoft, Yahoo и AOL.
• Facebook е увеличил повече от два пъти приходите си от цифрови реклами в рамките на две години. Той е получил 5 млрд. долара за реклама за миналата година. Това е 10% от всички приходи от цифрова реклама.
• Facebook получава една четвърт от приходите от дисплейна реклама и над една трета (37%) от дисплейната реклама върху мобилни устройства.
Последната точка - доминацията на Facebook в приходите от мобилна реклама - си заслужава да й обърнете повече внимание.
Facebook успя да се наложи финансово на мобилния пазар, като остави на заден план десктоп приложението си. Точно това правят и потребителите, но от години оставаше неясно дали парите също ще се пренесат на мобилния пазар. (Всъщност това и в момента е неясно, особено за новинарските сайтове - за тях е спорно дали мобилните им приходи ще бъдат достатъчно високи).
Делът на Facebook от приходите върху десктопи е спаднал с 20 процентни пункта миналата година, докато дялът им от мобилните приходи се е повишил с 20 процентни пункта.
Това, което разкриват тези данни, и което е очевидно и от останалата част на доклада на Pew, е че вече утвърдената доминация на Facebook продължава да нараства.
Докладът на Pew напомня също, че Facebook - и в по-малка степен и други социални сайтове като Twitter - е променил "новинарската диета" на американците.
За повечето потребителите на новини отдавна е отминало времето, в което те сядат да прочетат цял вестник.
Вместо това хората все повече влизат във Facebook и оттам в разнообразни новинарски сайтове за конкретни материали.
Средното посещение на уеб сайта на New York Times и свързаните приложения през януари 2015 е траяло само 4,6 минути - и това са най-високите стойности в топ 25.
Повечето онлайн посетители на вестника са "мимолетни", идващи вероятно от линк в социална мрежа или линк, изпратен по имейл, и не може да се мисли за това изживяване като за "четене на вестник", а просто за браузване на материал онлайн.
За сравнение и контекст: средният американски притежател на смартфон прекарва повече от 42 минути на ден във Facebook, според изпълнителния директор Марк Зукърбърг.
Във Facebook се прекарва поне една от всеки пет минути, в които хората използват смартфон, казва той в обръщение към акционерите.
Затова да се каже единствено, че Facebook е нещо огромно, означава той да бъде подценен.
Дори да го наречем "Кока-кола на социалните медии", както прави Остин Кар в материала си във Fast Company, изглежда омаловажаване.
"Най-голямата социална мрежа в началото на XXI век полага основите", пише той. "Това е плаформа, която може да превърне Facebook в част на почти всяко социално взаимодействие, което се случва в целия свят".
Facebook иска да бъде порталът, чрез който хората се оказват онлайн. И все по-често той е точно това.
Медийните компании вече са крайно зависими от Facebook за трафик.
Vox например получава 40% от посещаемостта си чрез социалната мрежа.
Други водещи новинарски огранизации получават около една четвърт от посетителите си от Facebook, твърди Nieman Journalism Lab.
За много сайтове процентът на трафик от Facebook вероятно е много по-голям.
"Facebook не би трябвало да бъде единственият начин, по който хората потребяват новини", заяви наскоро директорът по медийни партньорства на социалната мрежа Анди Мичъл.
Въпреки това, миналия месец няколко компании - включително New York Times и BuzzFeed - потвърдиха плановете си да започнат да хостват медийните си продукти директно във Facebook.
"Нищо не привлича новинарските организации така, както Facebook", пише New York Times за споразумението. "И нищо не ги прави по-нервни".
Има сериозни причини за това. Както го заявяват с прости думи от Pew: "Въпреки че нови връзки се изграждат между новинарските организации и технологичните фирми като Facebook, технологичните компании все пак контролират по-голям дял от споразумението и жънат повече финансови изгоди".
Facebook, като всяка сериозна технологична компания, има история на промени в алгоритмите си.
Което означава, че той непрекъснато променя механизмите, определящи кои новини - от обновления на статуси от приятели, до статии от световни медии - се появява във Facebook потока на приятелите ви.
"През 2015 победителите в лотарията за внимание на Facebook ще са повече видеа, както и истинско местно, достъпно в приложенията съдържание от рекламодатели", пише Феликс Салмън за Nieman Lab в края на миналата година.
"Губещите ще са външните уеб сайтове, които са зависими от Facebook за вълната си от трафик. Този трафик ще започне да спада през 2015 - за първи път от доста време. И последиците от това вероятно ще са огромни".
Само преди седмица, Facebook оповестиха, че ще дават по-голяма тежест на ъпдейти на статуси, публикувани от приятели, вместо от новинарски организации - но същевременно казаха, че публикациите от медийни компании все пак ще се появяват във фийда на хора, които "обичат да четат новини или да взаимодействат с постове от страници, които ги вълнуват".
Което означава, че Facebook все повече става новинарски редактор на Америка.
Само че той е редактор с неясна и аморфна преценка за ценни новини, адаптирана към поведението на всеки конкретен потребител и това какво той харесва.
Не е напълно невъзможно някой ден хората да могат да контролират - или поне да могат най-малкото да виждат - невидимата архитектура, стояща зад интернет, с комбинацията си от таргетирани реклами и новини и то по начина, по който тя функционира за конкретния човек.
Преди сме споменавали и за идеята, че новинарските организации трябва дори да могат да пишат свои собствени алгоритми, позволявайки на Facebook потребителите да се абонират за възприятията примерно на The Atlantic чрез алгоритмично филтриране.
(Мислете за това като за магазин за приложения, но в него избирате от алгоритми). Възможно е, със сигурност. Но доколко вероятно? Не особено.
Засега - и в обозримото бъдеще - Facebook дърпа конците.
Тук е моментът да се изредят всички псевдо-интелектуалци и да обяснят, че те НЯМАТ Фейсбук и че Фейсбук е простотия, много по-яко е да се общува на живо... Въпреки че те самите най-често общуват на живо с дясната си ръка и телевизора, а с друг човек са общували последно в Несебър през 2006-та...
Трябва да си прост като тухла четворка, за да си мислиш, че малоумието, което се лее по ФБ може да бъде заместител на класическата журналистика. Естествено в БГ това не важи, защото тук истински журналисти кажи речи няма.
Е, аз к'во казах...
Защо бе @Kenny McCormick човек не може да се похвали с нещо невероятно, а за някои това е невъзможно да нямаш Facebook. Тази мания започна с сайтовете за запознанствa, ако не бяха те започнали тази мания сега Facebook нямаше да е толкова популярен. Той се появи в точното време, да замести всички други и да стане главен. Като нормален човек съм имал 3 - 4 регистрации в такива сайтове, но най - голямата простотия се лее в Facebook няма по - голям сайт който да разбираш всичко за "приятелите" си, даже кога отиват до тоалетна. Имах такова животно преди 4 години и от тогава нямам желание да използвам този сайт.
Кени, именно защото нямам фейсбук, се виждам достатъчно редовно с хората, които ЖЕЛАЯ. И не се мисля за нещо по-специално, просто не ме кефи и не ми трябва. И то точно заради такива като теб, които както казаха по-долу и лайното ще си снимат. А това да се "свързвам" с хора, които по някаква причина са попаднали в живота ми (примерно бивши съученици от преди 15 години) е толкова малоумно, ако имах нужда от тях, щях така или иначе да съм във връзка и без фейса. Най-тъпото е именно такива "бивши" някакви си, с които дори сте спрели да се поздравявате на улицита, но след появата на фейсбук, изведнъж видиш ли си ставате "приятели". Отврат!
Не знам за псевдо-интелектуалността ми, обаче определено знам, че вече съм прекалено стар и социопатен за такива глупости. От друга страна обаче се радвам, че ги има въпросните глупости, защото ми много забавно с "бурите в чаши с вода", разиграващи се покрай (и със) тях.
Така като ви слуша човек, с едно изключение, всички нямате ФБ.Тоест, искате да ми кажете, че 1 на 8 човека има ФБ (съдейки по коментарите ви) и че всички ,които се мислите за голяма работа, нямате ФБ?Я се скрийте някъде бе... .За това ФБ има над един милиард потребителя, и дори и да няма стойност като журналистическа платформа, той се ползва от хората за кеф. Аз пък съм капитан Немо... И си вярвате на всичко отгоре, а докато пишете глупости, тайно лайквате на мама кекса, дето го е снимала с телефона, който сте и подарили за рождения ден..
Ъъъ, щом Фейсбук има 1 милиард потребителя, а населението на Земята се води, че е 7 милиарда, според теб един на колко трябва да се е записал в него? Това щото ще гледаме "статистически" на нещата, нали...
Само да вметна, че бивш алкохолик, пушач, наркоман, педе*аст и негър – няма. И ако последното е нелечимо, щото е по наследство, предпоследното е модерно, то за първите три има спиране, но не излекуване. Зависимостите са зависимости до гроб и както „бившите“ пушачи от едно дръпване минават на кутия от следващия ден, така и ФБ наркоманите от едно влизане, увисват в матрицата за по 10 часа на ден. Разбира се, със зависимостта си можеш да се бориш и алкашите имат едно златно правило: „Успешно си се преборил със зависимостта не когато не пиеш, защото нямаш в къщи, а когато имаш и не го пипваш.“. Същото е и с ФБ зависимостта – с изтриване не става (пък и май не се триеше), мурафета е да имаш профил, но да не дремеш денонощно в него. Както и в Кафето, новинарските сайтове, телевизора, ПС игрите и прочее средства за геноцид на мозъчните клетки. Е, за това се иска воля, сила на характера и щипка кураж да пробваш, но тези неща са до възпитание – никой не се ражда наркоман, но твърде много родители са възпитали мекотели, които не могат да устискат на нито едно мимолетно удоволствие.
Реалист, ще ли да ми обясниш как да се виждам достатъчно често с приятелите ми от Лондон?