Генерал Роналд дела Роза е шеф на филипинската национална полиция и разбира важността на публичното разкаяние. Защото е бил принуден да се извинява неведнъж.
Той призна пред филипинския сенат и телевизионните камери, че е сбъркал, като се е доверил на недисциплинирани полицаи, които са убили кмета на малък град, заподозрян в търговия с наркотици. Те се саморазправили с лежащия безпомощно на пода на килията си кмет.
"Не мога да виня обществеността, че губи доверие в полицията," каза той пред сената, като избърса сълзите си с кърпичка, подадена му от сина на убития кмет.
Той призна и грешката си, че не е уволнил всички корумпирани полицаи, след като някои от тях са използвали за прикритие операция срещу дрогата, за да отвлекат с цел откуп корейски бизнесмен. След това убили отвлечения мъж в "Камп Крейм", централата на полицията, където живее и работи дела Роза.
Дела Роза не е коментирал последното си невярно изказване в петък след атаката срещу най-големия курорт в страната. Часове след като каза, че подчинените му са овладели кризата, като обеща безопасност и връщане към нормалното ежедневие на Филипините, десетки тела бяха открити в комплекса Resorts World Manila.
Въпреки обещанията на генерала да направи страната по-сигурна, чувствата на филипинците по този въпрос са противоречиви. Скорошно проучване показа, че те одобряват твърдите мерки срещу дрогата, въведени от президента Родриго Дутерте, но не се чувстват в по-голяма безопасност.
И все пак 55-годишният генерал дела Роза твърди, че е сигурен в правилния си подход в изпълнението на кампанията на президента срещу дрогата. Като шеф на националната полиция, дела Роза, който е градил кариера като фронтовак, отговаря за ежедневните действия на органите на реда, в резултат на което хиляди филипинци са намерили смъртта си - много от тях екзекутирани на улицата.
Дутерте, който спечели президентския пост с обещанието да отърве страната от наркотиците и престъпността, публично е призовавал неведнъж гражданите да убиват наркоманите, предлагал е имунитет на полицаи за действия в рамките на кампанията срещу дрогата и е казвал за наркоманите във Филипините: "С удоволствие бих ги избил."
Все пак дела Роза демонстрира изненада от критиките от западните правителства, агенциите на ООН, Европейския съюз и Международния наказателен съд. Всички те заклеймяват кампанията срещу дрогата и заплашват с наказателни действия, ако нарушенията на правата на човека продължават.
През април филипински адвокат подаде иск в Международния наказателен съд, като поиска присъди срещу генерал дела Роза, както и Дутерте и други представители на администрцията му, заради престъпления срещу човечеството.
"Не очаквах това," коментира дела Роза негативните реакции срещу избиването на наркомани.
Сенатор Антонио Триланес, водещ опонент на администрацията на Дутерте, описва дела Роза като изпълнителен войник, "операционализиращ мислите и намеренията на Дутерте."
Под командването на дела Роза, полицията досега е избила над 2600 души в операции срещу дрогата, разкрива официална полицейска статистика. Поне още 1400 души са били убити от неизвестни извършители във връзка с наркотици, и още 3800 убийства се разследват.
Генерал дела Роза е изградил приятелството си с Дутерте в рамките на три десетилетия. Двамата се запознават през 1986, когато дела Роза завършва филипинската Военна академия, а Дутерте е назначен за зам.-кмет на Давао, тогава провинциално затънтено градче с тежка престъпност и кървави бунтове от комунисти и мюсюлмански сепаратисти. През 1989 г. Дутерте, който вече е започнал да придобива имиджа на агресивно говорещ кмет, ценящ смелостта и жестокостта, е кръстник на сватбата на дела Роза.
Подобно на Дутерте, дела Роза произхожда от провинция Давао. Той е израснал в селски район в бедно семейство - баща му е карал моторикша, а майка му е била продавачка на риба - и си е пробил път през йерархията, като си е спечелил репутацията на войник, който никога не бяга от бой.
"Така получих прякора си Бато ("Скалата"), коментира той. "Където имаше проблеми, аз бях там."
Постепенно той достига командирски постове, и става шеф на полицията в Давао през 2010. И на тази си позиция той полага основите на "Оплан Токанг", прототип за националната кампания срещу дрогата.
"Хората там ме смятаха за местен герой," отбелязва дела Роза. Когато той се намира на обществени места, хората си правят селфита с юмрук на гърдите, като знак на подкрепа за генерала.
Когато Дутерте става президент, за никой не е изненада, че генерал дела Роза е назначен за шеф на филипинската Национална полиция.
"Аз съм най-довереният му висш служител," казва дела Роза в интервю. "Познавам го до дълбините на сърцето си."
Нарежданията, които е получил, по негови думи са били да повтори в национален мащаб това, което е направил в Давао. "Така че да покажем на целите Филипини какво е да живееш в Давао, същия стил на управление, същите практики на прилагане на законите," коментира дела Роза.
А тези практики са обект на тежки критики от активистите за защита на правата на човека, въпреки че жителите на Давао като цяло застават зад тях. Давао е лишен от забележителности провинциален град с ниски сгради, търговски центрове, скромни ресторанти и сергии за плодове. Активисти твърдят, че е имало 1400 случая на убийства без съд в Давао по време на кметския мандат на Дутерте.
Групата, която е получила името "Екзекуторска бригада на Давао", според свидетели, бивши членове и организации за защита на правата на човека, е убивала заподозрени в престъпления, често без дори членовете й да слизат от мотоциклетите си.
Критиците на Дутерте казват, че полицията на Давао си е затваряла очите, докато "отрядите на смъртта" са действали безнаказано, като допълват, че през 30-те години, в които Дутерте е бил начело на Давао, не е имало нито един успешно осъден убиец.
Дела Роза отговаря, че не може да потвърди съществуването на организирана "Екзекуторска бригада на Давао", и отхвърля като градски легенди истории, разказвани от бивши членове на отрядите на смъртта, и дори от самия Дутерте, за престъпници, хвърляни отвисоко от хеликоптери или хвърляни на крокодилите. Никой от свидетелите не споменава името му като член на такава бригада.
Оплакванията от нередно поведение на полицията и обвиненията в участие на полицията в извънсъдебни убийства са станали напоследък норма в бедните предградия на Манила, дела Роза казва, че разглежда тези обвинения като всеки друг иск, подаден срещу полицията.
Дела Роза също така твърди, че се опитва да овладее експлозивно високите нива на убийства в страната. "Правим всичко по силите си да разследваме всички тези убийства," заявява той.
И все пак десет месеца след като е заел новия си пост, генерал дела Роза все още продължава да твърди, че убийствата от стрелба от мотоциклети са дело на дилъри на дрога, които се избиват взаимно. Както и в Давао, малцина от убийците биват заловени, и без сериозни доказателства, подкрепящи твърденията на дела Роза, жителите на най-засегнатите от случаите на извънсъдебни убийства квартали в десетки разпити, интервюта и разговори казват, че полицията е замесена.
Фелим Кине от Human Rights Watch, който публикува през март доклад за злоупотребите на полицията с правомощията й, казва, че Дутерте и генерал дела Роза "са неспособни или не желаят да се справят с този проблем на извънсъдебни убийства от членове на полицията и свързани с тях отряди на смъртта."
Сенатор Триланес коментира, че липсата на контрол над полицията от дела Роза е част от по-мащабна стратегия. "Смятам, че това е умишлено, защото хората, които са създали тези отряди на смъртта от редовете на филипинската национална полиция, и той не ги спира, защото това е начинът им на действие," коментира Триланес.
В повечето случаи генерал дела Роза е защитавал действията на своите хора. "Полицаите ми не се замесват в каквито и да е глупости," заяви той пред местните медии миналия месец, след разследване на случай с килия без прозорци, скрита зад библиотека в едно от полицейските управления в Манила, където са били държани 12 души без обвинения срещу тях. Твърди се, че полицаите са се опитвали да изнудват семействата на задържаните за пари.
Самият дела Роза отказва да обръща внимание на международните критики и заплахите от евентуални присъди от Международния наказателен съд. "Работя за филипинския народ," казва той. "И филипинският народ одобрява това, което правим."
