Патрик Дебоа е католически свещеник, който обаче прекарва последните 15 години в разследване и разкриване на детайли около едни от най-масовите убийства от страна на нацистите в Източна Европа и Русия - събития, познати като "Холокоста с куршуми". По време на Втората световна война германците убиват около 1,5 млн. евреи в рамките на Съветския съюз, предимно чрез публични разстрели.
И докато лагерите на смъртта са добре документирани, много малко се знае за избиването на евреи в Украйна, Беларус, Русия и близки до тях региони.
Мисията на Дебоа е да промени това. Той и екипът му интервюират повече от 6 хиляди свидетели, благодарение на които събират повече подробности за убийствата и идентифицират почти 2 500 неизвестни допреди това места, на които те са се случили.
За целта Дебоа основава неправителствена организация със седалище в Париж, наречена Yahad-In Umun - еврейски израз, който означава "Всички заедно". Доброволците в нея посвещават всичките си усилия, за да изследват Холокоста в Източна Европа.
Членовете работят над десетилетие в откриването на масови гробове на евреи и други малцинствени групи - роми и инвалиди, например. Те са разстреляни от нацистките отряди и техните съюзници. Постепенно Yahad-In Umun стават специалисти в областта на проучването на геноциди.
Екипът работи с антрополози и балистични експерти. Изработва и протокол, по който да протичат интервютата с останалите живи свидетели, за да им помогнат да си спомнят, да ги улеснят да говорят и да споделят колкото се може повече детайли.
Сега френският свещеник се насочва към Близкия Изток с аргумента, че нацистите и Ислямска държава действат по сходен подход при масовите убийства, а освен това местните обикновено помагат в извършването им. Главно той документира престъпленията на ИДИЛ, които са извършени срещу езидите - кюрдска малцинствена група в Южна Азия.
И те, и евреите са разстрелвани публично, едва ли не като част от някакво жестоко шоу. Освен това Дебоа дава пример с германците, които са използвали съветската система за наемане на безплатна работна ръка за "мръсната работа". Геноцид не може да бъде извършен без съдействието на местните.
Според свещеника силната идеология не е единствената мотивация за жестокостта.
В машината на геноцида идеологията никога не е напълно избистрена. Нацизмът на Хитлер е бил важен, но сексът и парите никога не са губили своето значение. Гестапо е имало секс роби из Русия, а що се отнася до ИДИЛ - когато те арестуват езиди, носят по една торба за златото, една за бижутата им и една за техниката им. Нацистите са правили почти същото. Идеята за власт, пари и секс никога не се губи.
Зад интереса на Дебоа има лична семейна история. През 1942-а дядо му е депортиран от Франция в работен лагер в Украйна. Той никога не проговаря какво се е случило в селото Рава-Руска.
Затова в един момент Дебоа решава да отиде до там. На място открива, че германците са застреляли поне 18 хиляди евреи, а освен това са убивали цигани, сакати хора и съветски затворници. Никой обаче не е склонен да разказва за това.
Първото от тези пътувания на свещеника е през 1989-а. Когато се връща няколко години по-късно, колапсът на Съветския съюз е променил ситуацията. Кметът на града сам го води до масово гробище и там намират 50 фермери, които са били свидетели на разстрелите. Повечето вече са готови да говорят открито.
Нещо повече, кметът казва на Дебоа, че това, което прави в Рава-Руска - да изслуша десетки хора, може да направи и в стотици други села в Русия.
Свещеникът не се колебае и приема предизвикателството като знак на Божията воля.
През последните осем години с него работи украинката Катерина Дуженко. Тя започва като негов преводач и сега от Париж се грижи за архивите на Yahad-Im Umun и за сайта им. Дуженко вижда как много хора търсят организацията в опит да разберат какво е станало с близките им по време на Втората световна война. Те са наясно, че роднините им са убити, но не знаят подробности за случилото се. Yahad-Im Umun им предоставя тази информация.
Те ползват немски и съветски архиви наравно със свидетелствата на очевидци. Така сглобяват по-ясна картина как протича "Холокостът с куршуми". Украинците не говорят лесно на тази тема, но е важно да се знае, за да не се повторят същите грешки.
Дебоа смята, че случващото се с малцинството на езидите също е зов от Бога. Отново лични причини го водят при тях.
През 2016-а при атентат, за който ИДИЛ поема отговорност, е обезглавен друг френски свещеник и Дебоа не може да остане безучастен. Ислямска държава усилено се опитва да елиминира и езидите - убива мъжте и продава жените като секс робини. Младите момчета биват изпратени в тренировъчни лагери на терористите.
Екипът на свещеника разпитва повече от 200 езиди - жертви и свидетели, които потвърждават престъпленията както с разкази, така и със снимки на случилото се. Веднъж започнал да документира посегателствата, Дебоа разбира, че трябва да отиде още по-далеч. Този път той има шанс да помогне на жертвите, а не просто да проведе разпитите си и да каже довиждане.
Затова организацията му отваря два уъркшопа в Ирак, в които слагат шевни машини, за да помогнат на жените и момичетата езиди.
Те се учат да шият, за да могат да се издържат сами. Доброволците се занимават и с деца сираци, много от които са обучавани насила в ислямската доктрина.
Дебоа обяснява, че масовите убийци обикновено се целят в "другите и различните", независимо дали са евреи или езиди, защото знаят, че мнозинството е склонно да извръща глава на другата страна.
Yahad-Im Umun получава подкрепата на Европейския съюз, френското, немското и американското правителство и различни фондации в Европа и САЩ. На уебсайта на групата са публикувани събраните материали с детайли за масови убийства и свидетелства за делата на нацистите и на ИДИЛ.
Въпреки че интернет и социалните мрежи рушат границите, Дебоа вижда как все повече хора се вкопчват в национализма. Освен това е свидетел как Холокостът започва да бъде отричан на много места. В много държави той дори не се изучава в училище.
Затова мъжът неуморно се опитва да припомни стореното от нацистите и от ИДИЛ.
Когато го питат защо настоява да събере дори и най-дребните детайли, той отговаря, че ако става въпрос за твоето семейство - щеше да ти пука. Отговорът винаги е "Да, така е". Хората са склонни да гледат на Холокоста като на неизбежно зло, но той е престъпление, сторено от човеци. Ние знаем имената на Хитлер, на Химлер, на тези, които стоят зад масовите убийства.
Ето затова Дебоа събира всяка подробност, защото в противен случай изглежда така, сякаш оневиняваме извършителите. А това дава мотив на убийците да сторят същото и утре...
