През май 2019 г. официалното издание на Европейския съюз публикува документ от седем страници, озаглавен "Препоръки на Съвета за изчерпателен подход към обучението и изучаването на езици". Заявената цел на Съвета на ЕС е колкото проста, толкова и запленяваща и амбициозна: жизненоважно е за гражданите на ЕС да знаят поне два езика извън майчиния си.
През 1951 г. в дните на Европейската общност за въглища и стомана шестте страни основателки - Италия, Франция, Германия, Белгия, Нидерландия и Люксембург, са признавали четири официални езици: италиански, френски, немски и холандски. С разширяването на Европейската общност до девет държави, броят официални езици също се е увеличил: през 1973 г. са добавени английски и датски, а през 80-те години и гръцки, испански и португалски. С годините и с разширяването на Европейския съюз са добавяни и други езици, като броят на официалните е достигнал 24, плюс повече от 60 малцинствени и регионални езици.
Многоезичността е един от основните принципи на Европейския съюз. Под многоезичност се разбира способността на човек да се изразява на други езици, както и съвместното съществуване на различни езикови общности в конкретна географска област.
Извън чисто търговските и индустриални предимства, насърчаването на езиково обучение означава и подкрепа за разбирането между хора от различни култури. Това според европейските институции улеснява публичния транснационален дебат и засилва европейската идентичност. Затова и многоезичността има стратегическо измерение за Европа. Както заявяват от Съвета на ЕС, "многоезичната компетентност е в основата на визията за Европейско пространство за образование".
В момента насърчаването на европейските граждани да учат повече езици е само проект на хартия. По данни на Евростат малко повече от половината европейски граждани казват, че могат да водят разговор на втори език. Само един от петима може да говори два езика, различни от майчиния му, а по-малко от един на десет души владее повече от три езика.
Тези проценти варират между различните държави, а от значение за това са и възрастовите групи и заетостта (няма значими разлики между мъжете и жените). Така например, въпреки че около 73% от гражданите на възраст 25-34 години говорят поне един чужд език, нивото постепенно спада до 55% за тези на възраст 55-64 г.
Не са изненада данните на Евростат, че английският е най-говореният и най-често изучаваният в основното училище и прогимназията (около 98% от учениците) чужд език в ЕС. Френският е на второ място (33% от учениците го изучават), следван от немския (23%) и испанския (17%).
В много държави започват да се изучават и трети езици. В Ирландия, Италия, Нидерландия, Румъния и Португалия над 50% от учениците в прогимназията изучават френски като трети език. В Дания и Полша като трети език от учениците (отново над 50%) се изучава немски, а испански учат около половината от всички ученици във Франция. Италиански учат 57% от учениците в Малта, 10 процента в Хърватия и 4 процента във Франция.
Не е достатъчно обаче просто да се отчита колко ученици имат часове по чужди езици. Трябва се отчете и доколко ефективно учат и доколко са мотивирани да ги използват. Въпреки че официалните данни за възрастта и езиковото обучение са насърчаващи, данните от други изследвания показват сериозни разминавания в нивото на владеене сред учениците в различните европейски държави.
Първото сравнително изследване на езиковата компетентност сред европейските ученици, публикувано през юни 2012 г., разкрива драстични различия. Например 82% от шведските ученици са усвоили добре разговорния английски, докато същото може да се каже само за 27% от испанските и 29% от полските ученици. Някои държави изобщо не присъстват в изследването (очаква се да се появят в следващо изследване, което ще се проведе в близките години).
Налице е сложна езикова мозайка според Натали Байдак - координатор по анализите и проучванията в Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA), която провежда програми и дейности от името на Европейската комисия. Тя казва, че се наблюдава насърчаващ спад на възрастта, в която започва езиковото обучение. Преди 20 години децата са започвали да изучават чужди езици на 10-11 години, докато сега в почти всички държави от ЕС започват от 6-8 годишни. От друга страна разликите между държавите са огромни и все още има много работа за вършене, за да се подобри изучаването на втори чужд език, смята Байдак.
Има два основни фактора, свързани с успешното изучаване на чужди езици: ефективността на езиковото обучение в образователната система и доколко хората имат достъп до чужди езици в заобикалящата ги среда. Нужно е не само засилването на езиковото обучение в училищата, което включва инвестиране в квалификацията на учители, подобряване на приемствеността между основното и средното училище и др. Но трябва да се насърчи и достъпът до повече езици в ежедневието, например чрез чуждестранни филми със субтитри, както е в северните държави. В този смисъл, разпространението на интернет и стрийминг услугите е подпомогнало много изучаването на езици, особено на английския.
Последните изследвания на "Евридика" - европейската мрежа за информация по въпросите на обучението, осигуряваща на политиците от страните членки информация, на която да базират образователните си политики, също подчертават необходимостта от специален подход в толкова богата и сложна мозайка като Европа.
Доклад на "Евридика", озаглавен "Ключови данни за преподаването на езици в училищата в Европа", анализира 60 индикатори, свързани с изучаването на езици, включително променливи като гамата от езици, достъпна в програмите за задължително обучение, часове, посветени на уроци по езици, транснационална мобилност на учителите и учениците и лингвистична подкрепа за новопристигнали ученици от емигрантски произход.
В този контекст Италия демонстрира признаци на подобрение. Например от 2003 г. насам задължителните часове по английски започват от първата година на основното училище. Нещо повече, италианските ученици, подобно на около 60% от европейските, започват да изучават втори чужд език в средното училище, обяснява Симона Биаджиани, анализатор на европейските образователни системи и политики в италианското поделение на "Евридика".
Но и там, както и в останалата част от Европа, езиковото обучение варира в различните региони. Доклад за 2019 г. на Invalsi разкрива, че най-добри средни резултати по разбиране и слушане на английски се постигат от учениците в северната, но не и в централната и южната част на Италия. Подобна картина проличава и от международното изследване на Програмата за международна оценка на учениците (PISA). Според него в северна Италия учениците имат резултати, по-високи от средните за ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие), докато резултатите постепенно спадат и в крайна сметка слизат под средните в южните региони.
Има и други много важни инструменти, които трябва да се вземат предвид за ефективното езиково обучение в училище. Сред тях изпъква програмата Еразъм+ и всички други стимули за транснационална ученическа и студентска мобилност (която важи за ученици в гимназията и за студенти в университети), реализирана от Европейския съюз.
Ученическата и студентската мобилност е ключов фактор за подобряването на езиковата компетентност. Европейският съюз обещава да инвестира до 30 млрд. евро между 2021 и 2027 г., за да направи програмата по-включваща. Дори още по-големи усилия са нужни за увеличаване на броя европейски граждани, способни да говорят повече езици, както препоръчва Съветът на Европейския съюз.
