Анета Кофман може да посочи 35 души само в нейния квартал, които са починали от рак през последните десетина години. Сред тях е и нейното собствено семейство. Майката на Кофман е починала от рак през 2007 г., а преди три години нейният 18-годишен син е бил диагностициран като раково болен.
Тя живее в Миндън, Западна Вирджиния, в едно малко градче в централната част на Апалачия, където въглищните мини така и не са успяли да го превърна в процъфтяващ район.
Сега единственото, което е останало, са около 250 души, порутени къщи и токсични отпадъци, за които местните жители твърдят, че са причина за огромният дял на раковите заболявания.
Самият окръг Файет, където е разположен Миндън, страда от висока безработица и бедност; окръгът с население над 44 000 души е имал нива на безработица от близо 8% през 2016, като 19% от населението му живее в крайна бедност. А историята на градчето е пореден пример как токсичното замърсяване вреди особено много на най-бедните и уязвими общности.
В периода от 1970 до 1984 г., базираната в Миндън компания Shaffer Equipment произвежда електрическо оборудване за въгледобивната индустрия. Петрол, съдържащ полихлорни бифенили (PCB) се е използвал в трансформатори и друго оборудване, което по-късно е било изхвърлено в изоставена мина в Миндън.
Полихлорните бифенили, които са много токсични и са свързани с някои типове рак, са забранени от американската Агенция за защита на околната среда (EPA) през 1979. Само че това химическо вещество е трайно и продължава да съществува дълго.
През септември 1984, службата за управление на природните ресурси на Западна Вирджиния прави инспекция на някогашната производствена база на Shaffer и открива, че старото оборудване, изхвърлено в мината, замърсява почвата край близката рекичка Арбъкъл.
Градът моли Агенцията за защита на околната среда да дойде и да извърши сериозна проверка. В две отделни процедури за почистване на района, извършени в рамките на седем години, екип начело с Боб Карън от регионалната служба на EPA премахва замърсени почви в региона на Миндън. Първото почистване е в периода декември 1984-декември 1987, а второто продължава от ноември 1990 г. до януари 1991 г.
Една година по-късно, федералното правителство завежда дело срещу Shaffer Equipment и други, които са изхвърляли материали в мината, за да възстанови похарчените за почистването 5 млн. долара - традиционна практика при такива обстоятелства.
Само че е имало един проблем: ръководилият почистването Боб Карън е излъгал за квалификацията си.
Така нареченият "експерт по боравене с опасни отпадъци" е твърдял, че има бакалавърска степен от университета "Рутгърс" в Ню Джърси, и защитена магистратура по органична химия от университета "Дрексел" в Пенсилвания. На практика обаче няма нито едната, нито другата образователна степен.
Заради това Shaffer успяват да постигнат отмяна на съдебното дело и всяване на недоверие сред останалите жители на Миндън. Много хора започват да смятат, че щом Карън е излъгал за квалификацията си, значи и "извършената от него работа е била под изискваните стандарти", казва Брандън Ричардсън, основател на местната екологична група Headwaters Defense.
Междувременно местните жители наблюдават как общото здравословно състояние на населението продължава да се влошава.
През 1997 г. подпалвач предизвиква пожар в останалата сграда на Shaffer, която съдържала замърсени материали. EPA се връщат да извършат поредна оценка. След нея американският Военно-инженерен корпус проектира "шапка", която да покрие токсичната почва и останките от сградата. Тя е готова през 2002 г., но според Ричардсън това е просто "лепенка върху рана от куршум". Години по-късно и почвите и водите в района все още са токсични и причиняват болести.
Анета Кофман започва да чува истории за проблеми, предизвикани от токсични отпадъци, още през 80-те години, но първоначално не се замисляла особено за това. След смъртта на майка ѝ от рак на матката, гърдите и яйчниците през 2007 г. обаче тя започва да се пита дали всичките случаи на рак в региона са случайно съвпадение.
През 2017 г. тя създала facebook страница, където хората могат да й изпращат съобщения за случаите на рак в района на Миндън. Там тя публикува снимки и истории, споделени от близките на болните и починалите от туморни заболявания.
Кофман и други жители на района започват да оказват натиск върху представители на EPA да се върнат в града. Така през юни 2017 г. агенцията прави още изследвания на производствената база на Shaffer Equipment и на река Арбъкъл, за да определи дали са нужни допълнителни мерки.
Същия месец д-р Хасан Амджад започва обиколки сред жителите, за да направи проучвания за диагностицираните случаи на рак в града. Неговото изследване е продължено от екологичната група на Ричардсън. Заключението от двете начинания е, че връзка между двата фактора има.
"Установихме 110 случаи на хора, диагностицирани или починали в последните четири години от рак", разказва екологът. Местните обаче са убедени, че проблемът с раковите заболявания в региона се игнорира.
"EPA няма доказателства за висока концентрация на туморни заболявания в Миндън", коментират от пресслужбата на агенцията, но признават, че проверки не са правени. През юли говорителят на Службата за обществено здраве на Западна Вирджиния Тоби Уагнър заяви, че данните не подкрепят твърденията за висока концентрация на ракови заболявания в Миндън.
И все пак статистиките на местно равнище разкриват различна ситуация.
През октомври, EPA оповестиха, че са открили "тревожно високи" нива на PCB на местата, където са извършени проверки, но са нужни допълнителни изследвания, за да се прецени какви да са следващите действия. От пресслужбата на агенцията обявиха, че се "проучва дали защитата на “шапката” върху производствената база пред 2002 г. е ефективна". Освен това оттам обещават, че ако проверките потвърдят необходимостта от ново почистване, то ще бъде извършено.
Междувременно жителите на Миндън лобират за включване в списъка с национални приоритети на "Супер-фонда" на EPA. "Супер-фондът" е програма, която идентифицира и поема ангажимента за изчистване на токсични замърсявания на цялата територия на САЩ. В Западна Вирджиния в момента има 10 такива места с токсични замърсявания, но за да бъде включен Миндън в списъка, EPA трябва да прецени дали той отговаря на изискванията, и щатът Западна Вирджиния трябва да се съгласи с включването му.
Само че Миндън се изправя пред нов проблем - председателят на американската Агенция за защита на околната среда Скот Пруит. Още от назначението си на поста той успя да разгневи еколозите с мащабните си опити да отмени редица регулации, целящи да защитават хората и околната среда от замърсявания. По думите му обаче почистването на токсични замърсявания е сред основните му приоритети.
Междувременно пред губернатора на щата Джим Джъстис е постъпило искане от жителите на района да бъдат преместени някъде другаде, а самото място да се обезлюди. Подобно презаслеване на жители от замърсени с токсични отпадъци райони не е без прецеденти.
Мосвил в Луизиана, исторически цветнокож град в силно замърсения район на щата, известен като “Раковия пасаж”, беше изправен пред подобен проблем през 2014 г., след като голяма химическа фабрика там направи опити за експанзия. Южноафриканската компания-собственик на фабриката замърсяваше въздуха, водите и почвите и предизвика заболявания на централната нервна система сред мнозинството от местните жители. Към 2015 г. Почти всички от жителите на района приеха домовете им да бъдат изкупени и се преместиха другаде.
Подобно решение е точно това, което Кофман се опитва да постигне за своята общност. "Обичам нашата общност. Обичам съседите ми, които познавам от малка", казва тя. И все пак тя не си представя, че ще може да остане дълго в родния си град. "Не искам да се питам дали няма да съм следващата, разболяла се от рак."
