След години, когато гледаме назад към 2016-а, с какво ще я запомним? Всяка година има своите катаклизми, но 2016-а сякаш донесе повече от обикновено. Западният политически свят беше разтърсен из основи от Brexit и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Гей-клуб в Орландо стана мястото на най-смъртоносната престрелка в съвременната история на Америка. Световната бежанска криза продължи да се утежнява, докато Алепо потъваше в руини.
И все пак машината на популярната култура продължи да си върви, както винаги го е правила. Въпреки че понякога бива отхвърляна като фриволно развлечение, което отклонява вниманието от по-важни въпроси, това, което виждаме по телевизията, хората, които са наши идоли и филмите по кината оформят начина, по който мислим. Би било глупаво да се правим, че популярната култура няма значение или не влияе на начина, по който функционира светът.
В годината, в която Доналд Тръмп - бизнесмен, превърнал се във водещ на реалити шоу, а впоследствие и в политик - спечели президентския пост, популярната култура има по-голямо значение от всякога.
Предлагаме ви 11 най-значими попкултурни и новинарски събития, които спомагат да бъде обяснена 2016-а година, за добро или лошо.
1) Светът загуби толкова много големи имена
Изгубихме твърде много икони на популярната култура през 2016-а - Алън Рикман, Джийн Уайлдър, Мохамед Али, Ленърд Коен, Джордж Майкъл и Кери Фишър. Но първите няколко кончини, които повлияха на целия свят, бяха на музикалните легенди Дейвид Бауи и Принс. Смъртта на Бауи на 10 януари потопи света в скръб и придаде нов контекст на Lazarus, неговия съзерцателен последен албум и постановка. Всичко започна отново, когато Принс умря на 21 април, което накара милиони хора да плачат. И двамата бяха пионери, безстрашни примери за това какво означава да живееш живота си на макс, дори и това да означава да скъсаш с традициите или да игнорираш очакванията на другите. Тези двама извънземни таланти - сега вече в друг свят - докоснаха милиони души и завинаги промениха дефиницията на думата "икона".
2) Хълк Хоган и Питър Тил унищожиха Gawker Media
Хълк Хоган
В края на годината, когато тактика на кампанията стана да се иронизират "медиите" като безлична шумяща маса, е невъзможно да пренебрегнем значимостта на успешното дело на Хълк Хоган срещу Gawker Media заради публикуването на секс-запис с Хоган през 2012-а. Огромното обезщетение от $140 млн., присъдено през март, в крайна сметка доведе до фалита на компанията и постоянното закриване на водещата й медия Gawker.com - спорен и скандален сайт, който никога не се извиняваше за начина, по който отразяваше знаменитостите и популярната култура.
Делото обаче придоби шокиращ обрат, когато милиардерът от Силициевата долина Питър Тил разкри, че е помогнал за финансирането на иска на Хоган, за да смаже "уникален по рода си противник," защото Gawker са публикували твърдения за сексуалността му през 2007 г.
Отражението върху свободата на словото от действията на милиардер, който активно се ангажира с ликвидирането на медия, която не харесва, е притеснително - особено сега, когато Тил се присъедини към преходния екип на Тръмп като съветник. Това накара мнозина да се опасяват още повече за и без това напрегнатите отношения на новия президент с пресата като цяло.
3) Батман срещу Супермен срещу Дедпул срещу Отряд самоубийци срещу Капитан Америка срещу Доктор Стрейндж
Супергероите са част от американския развлекателен бизнес от десетилетия, но тяхното разпространение в Холивуд през 2016-а ясно показва, че те нямат намерение да слизат от екраните. Всъщност те стават по-големи, по-кървави и понякога по-странни с всеки следващ блокбъстър. В ъгъла на ринга, заеман от DC Comics, 2016-а доведе до премиерата на "Батман срещу Супермен" и "Отряд самоубийци", мрачни и цинични адаптации на любими герои. От страната на Marvel, имаше "Дедпул" (първият филм на студиото с рейтинг R), силният, макар и депресиращ "Капитан Америка: гражданска война", и визуално странния "Доктор Стрейндж".
4) Горилата Харамбе стана необичаен меме участник
На 28 май в зоопарка в Синсинати бе убит Харамбе, горила, която хвана малко момче, паднало в клетката й, един ден след честването на 17-я рожден ден на примата. Инцидентът бе отразен от медии по цял свят и стана повод за ожесточен дебат.
Никой обаче не очакваше Харамбе да провокира до такава степен емоциите в Интернет и да намери нов живот като неизбежно меме, както се случи, когато образът му започна да изниква навсякъде онлайн, чрез Reddit дискусии и Twitter споменавания и Change.org петиции. Хората се шегуваха с него по Vine, Instagram, и дори на тениски на националния конгрес на републиканската партия на САЩ. Харамбе се превърна в удобен инструмент и за прогресивно, и за консервативно настроените, като всяка от страните го използваше за своите цели. Харамбе е "Мемето на Шрьодингер: едновременно иронично и искрено."
5) "Алтернативната десница" ремиксира популярни мемета за политически нужди
Не можем да обсъждаме меметата през 2016, без да споменем притеснителното онлайн разпространение на бели националистически тези чрез привидно безобидни мемета, споделяни от членовете на така наречената "алтернативна десница". Много такива мемета включваха намусената жаба Пепе - безобиден герой от комикс, първоначално създаден през 2008, наново ремиксиран през 2016 и превърнат в символ на омразата. Мнозина бързо отхвърлиха тези мемета и създателите им като част от периферно политическо движение, но алтернативната десница сега има защитник на бялата националистическа кауза в лицето на назначения като съветник от Тръмп и бивш редактор на Breitbart Стив Банън. Надали от тази група са се надявали на по-голяма масовост на идеологията си.
6) Изцяло женска версия на "Ловци на духове" дебютира насред скандал
Фурорът около изцяло женската нова версия на "Ловци на духове" стартира почти веднага след огласяването на проекта през 2014 г., и достигна пика си в месеците преди филмът да дебютира по кината на 15 юли. Голяма част от негодуванието произтичаше от горчивина около така и неслучилия се сикуел, за който се носеха слухове отдавна, и някои от феновете на оригиналния филм започнаха да бомбардират режисьора на новата версия Пол Фейг и актьорския състав на филма с послания на омраза и общо неодобрение още преди премиерата.
Всичко това някак засенчи факта, че филмът сам по себе си се оказа доста приличен, особено заради страхотната актьорска игра на Кейт Маккинън. Но независимо колко ядосани мъже в Интернет се опитаха да го омаловажат, "Ловци на духове" (2016) все пак постави жените на преден план в екшъна, и все още вдъхновява много момичета.
7) Pokemon Go за кратко надделя над социалния живот на всички
Химията на света се промени на 6 юли, в деня, в който Nintendo пуснаха Pokemon Go. Залагаща на носталгията, изживявана от порасналите деца от 90-те години, техните родители и цяло ново поколение от треньори на покемони, новата мобилна игра стана тотална сензация часове след като първите потребители я изтеглиха.
В продължение на цял месец хората обикаляха истински, реални улици в търсене на Пикачу и Оникс, Волпикс и Одиш, като се гордееха с резултатите от тренирането на покемони и изразяваха предразсъдъци срещу Ратата. Реалният "лов на съкровища" в играта доведе до няколко неловки ситуации, от рода на музея на Холокоста, приканил посетителите да спрат да играят вътре, и играч, търсещ покемон и вместо това попадащ на труп. Хилъри Клинтън дори се опита да капитализира истерията, като насърчи хората да гласуват както отиват да играят Pokemon Go, което изглежда не беше толкова вдъхновяващо, колкото е изглеждало в черновите на речта й.
Както е неизбежно с всяка истинска сензация, първоначалната неустоима привлекателност на Pokemon Go оттогава намаля. Но винаги ще помним как сме обикаляли по хълмове наравно с десетки други треньори на покемони в търсене на неуловимия Дратини.
8) Вселената на Хари Потър се разшири, без признаци да спира
Колкото и категорична да беше Джоан Роулинг през 2007, когато издаде седмата и тогава последна книга за Хари Потър и заяви, че вероятно никога няма да напише друга, през 2016-а има изобилие от ново съдържание за Хари Потър.
Самата Роулинг отдели много време през годината за добавяне на ново съдържание в Pottermore, официалния сайт за Хари Потър, като запълни празнотите в историята на магьосническия му свят. Това се оказа особено скандално през февруари, когато британската авторка оповести няколко нови магьоснически училища, включително едно за целия африкански континент, и друго, чийто произход се оказа проблемно свързан с американския фолклор. После през юли пиесата "Хари Потър и прокълнатото дете" - за следващото поколение вещици и магьосници, потомци на Хари и неговите връстници - дебютира на лондонска сцена. През ноември дебютира свързаният с вселената на Потър филм "Фантастични чудовища и къде да ги открием" с участието на Еди Редмейн и по сценарий на Роулинг. Доколкото "Фантастични чудовища" е първата част от според някои медии франчайз от пет филма (?!), изглежда сякаш вселените на Хари Потър наистина са безгранични.
9) Независимо доколко беше готов Рио, Олимпиадата дойде
Олимпийските игри в Рио стартираха доста неравно, заради многобройни медийни публикации за трескави, недовършени подготвителни работи и лошо отношение към местните бразилски общности, които се оказаха на пътя на олимпийското строителство. Но след като игрите започнаха, драматичните спортни събития станаха центърът на вниманието.
Винаги дългоочакваните женски гимнастически състезания не разочароваха, като Симон Байлс и женският американски отбор практически изместиха цялата си конкуренция. Плувкинята Кейти Ледецки би собствения си поразителен световен рекорд на 800 метра свободен стил и 400 метра свободен стил. Плувецът Райън Лохте излъга за бразилски бандити, обрали го с насочено оръжие, и предизвика международен скандал, но в крайна сметка използва инцидента, за да си осигури участие в "Танцувай със звездите".
Но най-изненадващият попкултурен акцент на игрите дойде от Лесли Джоунс в Saturday Night Live, която успя да превърне смешното си отразяване в туитове на състезанията в стабилен коментаторски ангажимент, който забавляваше милиони хора.
10) Бионсе създаде Lemonade
Бионсе беше в медиите почти през месец. През февруари тя пусна видеоклипа за протестната си песен "Formation," после я изпя на полувремето на Супербоул в едно от най-политическите изпълнения по време на това събитие. През април тя публикува Lemonade, блестящ и силен визуален албум, който никой не очакваше. През юли направи силно изказване по въпросите на полицейската бруталност срещу невъоръжени чернокожи. И през ноември, тя и Dixie Chicks превзеха наградите за кънтримузика, дни преди тя да подкрепи Хилъри Клинтън за президентския пост.
Бионсе, прогресивна и планираща всичко поп-икона, никога не оставаше далеч от мислите на хората през 2016-а - което като се има предвид внимателно изграденият й имидж, именно това беше нейното желание.
11) Доналд Тръмп създаде, унищожи и надделя над комедийните вечерни шоута
Начините, по които Доналд Тръмп ту използваше, ту критикуваше медиите, за да спечели президентските избори през 2016, ще се изучават с години. Един от аспектите на този анализ несъмнено ще се спре на това как вечерните комедийни шоута- историческите дворцови шутове на Америка - не успяваха да отразяват изборите, докато те се случваха по все по-абсурдни начини.
Saturday Night Live направи завой на 180 градуса от поканата към Тръмп да води шоуто в края на 2015 до това да наеме Алек Болдуин да играе глупаво копие на Тръмп през 2016-а - нещо, което предизвика открито презрение у новия президент на САЩ.
В Last Week Tonight, Джон Оливър разкритикува многото неработещи системи на Америка в болезнено детайлни монолози.
В The Daily Show, Тревър Ноа се установи на освободения от Джон Стюарт стол, като изразяваше объркване и неверие по отношение на страната, която вижда пред очите си.
В The Late Show, Стивън Колбер - вече не играещ героя от Colbert Report от ерата си в Comedy Central- откровено атакуваше Тръмп чак до момента на изборите. После той гледаше как Тръмп спечели, докато водеше специално предаване по темата на живо по Showtime, и се сриваше пред очите на всички с всяка минута от него.
В Late Night, Сет Майърс заздрави репутацията си като сериозен, изненадващо многостранен анализатор, обясняващ какво се случва.
Естествено, един от миговете във вечерната телевизия, които ще останат запомнени завинаги, принадлежи на The Tonight Show и Джими Фалън - късният вечерен борец за каузата на "Защо да не се разбираме помежду си и просто да се забавляваме?". През септември Фалън проведе неагресивно интервю с Тръмп, в което разроши емблематичната оранжева коса на кандидата, сякаш се среща с очарователно ново кученце, а не говори с човека, който прекара цялата си кампания в лъжи и в разпалване на латентния гняв на много американци за своя собствена изгода.
Докато гледаме към 2017-а и ерата на Тръмп като президент, медиите - и популярната култура, която спомогна изначално за превръщането на Тръмп в публична фигура - ще играят решаваща роля в отразяването и реакцията към новата президентска администрация. Остава въпросът: кой ще го върти на нажежен шиш от безмилостна критика, когато е необходимо, и кой ще се задоволи просто да му разроши косата с усмивка?
