След като на много места в света мерките започнаха постепенно да се разхлабват и хората отново могат да се срещат, идва ред да помислим и за това, което новият социален етикет изисква.
За хората изглежда все по-близка идеята да се социализират отново.
Въпреки че мерките се разхлабват, все пак остават някои ограничения. Това например засяга броя на хора, които могат да седнат заедно в заведение - в България той е до четирима души. В Белгия правителството позволи на хората да приемат до четирима други в домовете си.
И в Хонконг вече се разрешава на по-големи групи хора да се събират. Там веднъж вече се "опариха" от разхлабването на мерките и след втора вълна от коронавирус, ги затегнаха повторно. Едва наскоро, след като броят заразени отново падна, на гражданите вече е позволено да се виждат и с по-големи групи хора.
Шотландското правителство пък позволи на хората да напускат домовете си по-често, но оставайки в близост до тях и общувайки само със собствената си група домакинства. За разлика от тях, главният медицински съветник на Обединеното кралство Крис Уити предупреди, че тесният контакт със семейството може да представлява риск за някои уязвими групи.
И все пак и във Великобритания се обмисля да се позволи на малки групи да се събират за хранене, да споделят грижи за децата и да събират отново двойки, които живеят разделно.
Изглежда, че докато коронавирусът все още е непосредствена заплаха, правилата за социални контакти трябва да бъдат строги и точни. Как обаче те затрудняват хората, зажаднели да общуват отново?
В Белгия, например общуването се оказва сложно, тъй като там се позволява на четирима души да бъдат поканени в даден дом, но това означава да се канят само тези конкретни четирима души до следващото разхлабване на мерките.
По същество това, което белгийската държава иска от своите граждани, е да образуват групи от домакинства, които да ходят на гости само едни на други. Това изисква от гражданите си и Шотландия, а може би скоро и Великобритания.
Други държави разработват подобни планове и макар точните указания да варират, но всичко се свежда до малък логистичен кошмар, който ще изисква някои деликатни действия, както отбелязва Politico.
На пръв поглед изглежда, че размерът на домакинството няма значение. Но ако семейството е от повече хора, или пък е има само един човек в домакинство, това изправя хората пред сложни размисли кой да бъде поканен и кой не. И до въпросите дали да изберат най-близките си приятели или близките си роднини.
Според журналиста на свободна практика Мари Льо Конте са възможни няколко сложни варианта, които може да последват от тези мерки.
Според нея, ако семейството има малки деца и е изтощено след дълги месеци, в които е трябвало да им намира забавления, то ще се нуждае от безплатна детегледачка. Това означава, че семейство може да избере да общува със своите по-възрастни роднини, но така отпада приятелският кръг, за който е зажадняло.
Идеалният вариант би бил да избере приятели, които обичат деца и нямат свои. Това обаче означава и че няма да могат да се видят особено качествено, тъй като все някой ще бъде ангажиран с въпросните деца.
Другият вариант също не изглежда толкова удобен - семейството с деца да покани друга двойка с деца. Тук моментът е, че и родителите и децата трябва да се харесват, иначе упражнението се оказва излишно. Не е особено лесно обаче да се намерят така добре пасващи си семейства.
Също въпрос на сложна логистика е, например е децата да останат при приятел, който след това самите родители да поканят, и да отидат на гости на други през това време.
Друго умно планиране според Мари Льо Конте е просто да изберат приятели с двор и да се наслаждават на откритото пространство, независимо дали това са най-добрите им приятели или любимите роднини, или не. Компромисен вариант е и голям балкон с южно изложение.
При всички положения, виждането само с четирима души изисква сложни сметки.
Но ако за родителите изглежда сложно, то не е по-просто и за хората без деца или за тези, които живеят сами. Ако те бъдат поканени, трябва да върнат жеста, а това е свързано с притеснения относно големината на жилището, напитките, готварските умения и редица други неща, които биха могли да изкарат човек от списъка с желани гости.
Изборът на само няколко приятели, с които ще трябва да се общува неизвестно колко време, изисква и да се помисли за това дали се харесват всички четирима души.
И също дали изборът да падне върху хора, с които се познaват от дълго време, но и рискът до петата среща да слушат една и съща позната история, или ще рискуват с нови познанства. При неутвърдените приятелства има риск да се окаже, че хората не са си толкова интересни и дори са досадни или са от типа гости, които "никога не си тръгват".
Съществува и опцията избраните приятели вече да са поканени другаде. Затова изглежда в Белгия и Шотландия ще трябва да направят много бързо тези сметки. Това обаче може да е улеснение, когато ги покани човек, с който не им се общува, тогава жителите на тези страни могат просто любезно да излъжат, че вече са се "сдвоили" с друго семейство.
В сравнение с Белгия и Шотландия, на родна земя схемите също изглеждат далеч по-елементарни.
Тук в заведение се допускат по четирима души на маса, като изключение правят по-големите семейства. Някои могат да се възползват от това и да убеждават сервитьорите, че всъщност наистина живеят в едно домакинство с "всички тези братовчеди".
И в нашия случай обаче вариантите са или да излезем с четиричленното си семейство, или да изберем кои двама да останат вкъщи, за да се видим с други двама през това време. Ясно е, че подобно разделение изисква доста гъвкав график и на четиричленното семейство, а и на въпросните приятели.
Най-лесно изглежда, че ще бъде за несемейните да излизат със свои приятели - просто трябва да изберат в коя вечер кои ще присъстват, и кои ще останат за следващия път.
А да не забравяме, че предстоят и летните почивки.
Много е вероятно мерките да останат и през лятото, а отделно всяка държава решава сама какви да са ограниченията. Тоест и в това отношение може да се наложат сложни сметки с кого и как.
Друг особен момент е с прегръдките и ръкостискането. След като в градския транспорт и в затворени помещения все още се изкисва носенето на маски, а здравните власти препоръчват спазването на дистанция, това означава предпазливостта да продължи и поне за известно време твърде близките контакти да бъдат спестени.
Според някои алерголози и инфекционисти повече никога няма да има ръкостискане, прегръдки или поздрави тип "дай пет".
"Ако трябва да бъда честен, не мисля, че някога отново трябва да се ръкуваме", каза преди време пред Wall Street Journal Антъни Фоучи, ръководител на Националния институт по алергии и инфекциозни болести в САЩ, който играе ключова роля в справянето на американци с коронавируса.
С него се съгласява и експертът по инфекциозни заболявания в клиника "Майо" - една от най-големите медицински изследователски институции в САЩ.
"Когато протегнете ръка, разширявате обсега на евентуалното биологично оръжие", коментира Грегъри Поланд. Той нарича ръкуването остарял обичай и смята че няма място в култура, която вярва, че болестите се причиняват от микроорганизми, попадащи в тялото.
"Това, което виждаме сега, определено ще премине в нашето ново нормално. Хората ще се откажат от ръкостискането и това ще бъде разбираемо, защото нещата са се променили в резултат на тази пандемия", казва д-р Океке-Игбоку пред CBS 12 News.
Това обаче засега остава крайна позиция. Така или иначе за известно време ще се наложи да се научим да изразяваме привързаността си по други начини - без докосване, както и да се научим да разпознаваме усмивките зад маска.
И умно да избираме хората, с които ще се виждаме. А според психолози всичко това ще направи хората по-чувствителни в четенето на езика на тялото и ще се даде акцент на гледането в очите.
Поне в едно отношение след всичко това експертите са единодушни, че беше постигнато подобрение - в личната и обществена хигиена. Остава въпрос на лична преценка и внимание да не обидим другите, когато общуваме с тях, докато всичко приключи.
