Транссибирската железница не е нито най-дългата, нито най-екстремната, старата, скъпата или каквото и да било "най" в измерими показатели. Но определено е сред най-известните, мистичните и романтичните и топ цел на любителите на пътешествия с влак.
Легендарният път, наричан още и Транссибирска магистрала, не е един влаков маршрут, а мрежа от влакови линии. Общото между тях е, че свързват Москва и европейската част на Русия с мистичния Изток, пренасят през култури, часови пояси, ландшафти и изумителни гледки.
И осигуряват дни наред живот в друг свят.
Официалната първа копка на железницата е дадена през 1891 г. от княз Николай Александрович, бъдещият император на Русия, във Владивосток - една от крайните точки на магистралата.
Редовно влакове от тогавашната столица Санкт-Петербург до Владивосток на Тихия океан започват да се движат от 1903 г.
В днешни дни под Транссибирска магирстрала се разбират три маршрута през Сибир - един до Владивосток и два различни до столицата на Китай - Пекин. Това са Транс-Сибирският, Транс-Монголският и Транс-Манджурският маршрут.
И трите първоначално следват жп линията Москва - Улан Уде.
Оттам първият, Транс-Монголският, се отделя на юг, за да стигне до Пекин през Монголия и пустинята Гоби. Това е и най-популярният за туристите вариант на пътуването. Той е дълъг 7865 км.
Другите две линии следват един и същ маршрут до Чита. Оттам Транс-Манджурската се отклонява на югоизток и достига Пекин по пътя за Харбин и през Североизточен Китай. Така тя заобикаля Монголия. Дълга е 9001 км.
Транс-Сибирската линия продължава на изток през Сибир към Владивисток. Тя се движи единствено в Русия, но е най-дългата от трите - 9289 км.
Между трите линии има една основна прилика, която е и съществена част от чара на това пътуване - за разлика от други класики като "Ориент експрес", това е нормална железопътна линия, която се използва като начин за придвижване. И е пълна с обикновени руснаци, монголци и китайци.
А това означава, че в рамките на пътуването човек може да се запознае, напие и буквално да живее с купища хора - нещо, което обикновеният туризъм трудно може да предложи.
Самото пътуване е 6 дни - за линията до Пекин през Монголия, и 7 дни - до Владивосток и през Манджурия до Пекин.
Туристите по обясними причини избират пътя през Монголия към Пекин, но пък този до Владивосток е най-автентичен - защото почти няма да чуете западна реч. В Транс-Монголската линия пък ще срещнете много хора като себе си - които са се качили на влака заради самото уникално пътуване.
А най-хубавото е, че изживяването може да бъде удължено - както като дестинация, така и като време в рамките на класическите маршрути.
Началната точка може да бъде Лондон или Лисабон, а крайната - Ханой, Бангок или Сингапур. От Владивосток има линия до Пхенян за малцината, които могат да влязат в Северна Корея, както и фериботи до Япония и Южна Корея.
Или пък, в рамките на класическите маршрути, да се организират спирки. Линиите минават през невероятни места, а и монотонните дни във влак носят специфична умора, затова и е обичайно за туристите да правят една или две "почивки".
Най-често това е Иркутск, където е невероятното езеро Байкал, а и все пак едно е да гледаш величествения Сибир през прозореца, а съвсем друго - да го усетиш от земята.
Другата задължителна почивка е в столицата на Монголия Улан Батор за тези, които са избрали този вариант на железницата.
Това обаче изисква допълнително планиране, тъй като Транссибирската не се движи всеки ден и няма нещо като "целоседмичен билет", който да се ползва за слизане и качване по желание - това е влак основно със спални купета и се резервира предварително.
Това не е пречка, тъй като и в Русия, и в Монголия има и други влакове и удобни връзки, които могат да се използват по същата линия, просто не с оригиналната линия от Москва.
За мнозина обаче дните във влака може да са напълно достатъчни.
Само за няколко денонощия маршрутът минава през по-индустриалните градове на Русия, за да стигне до Урал, безкрайната шир и гори в тази част на Сибир, Байкал, монголските степи, пустинята Гоби, а преди Пекин дори може да бъде зърната Великата китайска стена.
В самия влак обаче цари любопитен живот, в който и скуката е сладка и спокойна и някак отпускаща и благотворна.
На Транссибирската - според каприза на съдбата - човек може да се запознае с кого ли не - руски професор, хокеист или войник, монголски бизнесмен или загадъчна китайска дама. Да си говори с тях с часове и да си раздели бутилка водка.
И всичко това вкупом с местните обикновени хора, които ползват линията за придвижване и рядко пътуват от единия до другия ѝ край.
Самият влак предразполага към нови запознанства и заради начина, по който се пътува с него - основно в спални купета. Ако човек пътува сам е напълно възможно да има съквартирант.
С което стигаме и до изключително важната битова част на почти едноседмично пътуване.
В зависимост от линията - само в Русия, през Манджурия или през Монголия, има няколко варианта на пътуване.
Най-популярната линия - през Улан Батор, се обслужва от китайски влакове. Те предлагат купета с 2 или 4 легла, като първите са по-скъпи.
Такива са купетата и във влака през Манджурия, но Транс-Сибирската до Владивосток предлага само купета с по 4 легла. В последната има и общи спални вагони, с много легла - възможно най-автентичното пътуване, но все пак далеч не за всеки, особено ако не е местен.
Всеки пътник има собствени чаршафи за леглата, възглавници и одеяла. В повечето купета има и контакти за зареждане на телефони и електронни устройства, а ако не - такива има в коридора. Лошата новина е, че няма Wi-Fi. А може би това е добрата новина...
Другата лоша новина, както доста хора подозират, е въпросът с банята. В някои от влаковете в купетата за първа класа, т.е. с по две легла, има самостоятелни бани и тоалетни.
В останалите има или по една баня на вагон, както и по една тоалетна, или отделен вагон с бани, за които се доплащат малки суми. Освен това от налягането на водата във влак не бива да се очакват чудеса.
Колкото до хигиената - баните и тоалетните се чистят ежедневно, но състоянието им зависи и от хората, които пътуват във вагона и би могло да е от задоволително до плачевно.
Всички линии разполагат с ресторант-вагони, където пътниците да се хранят, като те се сменят във всяка от различните държави - в Русия се предлага руска кухня, в Китай - китайска, в Монголия - монголска. Всеки може да си носи собствена храна и да не яде във вагон-ресторантите.
Влакът спира за по 5-20 минути на гари на всеки няколко часа. Това е идеален момент пътниците да се разтъпчат и при нужда - да си купят и храна от перона. На места дори има и местни хора, които предлагат варени картофи, пушена риба, сладкиши или дори водка.
В купетата не се пуши, но за хората, които не могат без цигара - може да се пали на места за пушене между вагоните.
Това пътуване се смята за безопасно, особено ако се вземат елементарни предпазни мерки, на които така или иначе сме свикнали като да се заключват вратите на купетата нощем или да не се оставят скъпи вещи без надзор.
Най-доброто време за пътуването е от късна пролет до ранна есен - от май до септември.
Освен че Сибир е доста студено място, другият проблем през зимните месеци са късите дни - така човек няма възможност да гледа навън достатъчно дълго.
Иначе влакът е добре отоплен и няма опасност на пътниците да им е студено, дори в най-лютата зима. През студените месеци има и по-малко туристи, а и зимата на Сибир има огромно очарование, особено ако ѝ се наслаждаваш през прозореца на топлото купе.
Цените може сериозно за варират. Билети могат да се купят както директно от самите оператори на влаковете - цената на билет за втора класа от Москва до Пекин в купе с 4 легла може да е 600 долара. Но това е малка част от всичко, което трябва да се плати - за пътуването трябва да се стигне до Москва, после има и връщане от крайната точка, както и визи и още куп разходи.
Много туристически агенции предлагат всичко накуп, естествено - и срещу комисионна, но организацията на подобно пътуване не е по силите на всеки, така че вероятно по-високата им цена си струва.
Особено за такова епично преживяване.
