Началото на 2022 г. се оказва повече от тежко за журналистическата общност в Мексико. Само в рамките на месец бяха убити четирима журналисти, осмелили се да разследват пропадането на страната в хаос от корупция и насилие.
Последната жертва е Роберто Толедо, застрелян в понеделник, 31 януари, докато е извършвал репортаж в района на град Ситакуаро в щата Мичоакан - място, известно с дейността на наркокартела "Ла фамилия мичоакана".
"Толедо загуби живота си от ръцете на трима души, които го застреляха по подъл и страхлив начин", разказва неговият колега Армандо Линарес. "Ние не носим оръжие. Единствените ни средства за самоотбрана са химикалката и тетрадката."
Смъртта на Толедо идва след три други убийства на представители на медиите от началото на годината, а това е твърде голяма цифра даже за стандартите на Мексико.
На 10 януари във Веракрус с нож е убит собственикът на новинарски сайт Хосе Луис Гамбоа. Седмица по-късно пък е намерен мъртъв фотографът Маргарито Мартинес, прострелян в главата посред бял ден близо до дома си в Тихуана. В същия град е застреляна и журналистът Лурдес Малдонадо Лопес.
Мексико от години е определян като най-опасното място в света за работа на представители на медиите. Според данни на американската неправителствена организация Комитет за защита на журналистите (КЗЖ) само през 2020 г. в Мексико са убити общо 9 журналисти, докато през миналата година те са били 8.
Общата цифра от 2000 г. досега е 147 жертви, като това превръща Мексико в държава, която е по-опасна за работа, отколкото е една военна зона. Данните на КЗЖ показват също, че през 2021 г. за период от няколко месеца са били регистрирани средно по една атака или нападение срещу мексикански журналист на всеки 12 часа.
"Мексико страда от многокомпонентна криза по отношение на свободата на печата, а ситуацията непрекъснато се влошава през последните няколко години", твърди Ян-Алберт Хутсен, представител на КЗЖ за Мексико. Той допълва, че страната е изправена пред "продукт на действията на организираната престъпност, наред с корупцията в полицията и прокуратурата".
Последното е основен фактор и за липсата на ефективност при търсенето на отговорност. Смята се, че над 90% от покушенията срещу журналисти остават неразкрити. Така се създава една устойчива среда на несигурност, където доминира усещането за безнаказаност и пълната липса на законност.
Тези чувства сред репортерите се засилват допълнително и от фактa, че двама от убитите през януари 2022 г. са били в специалната правителствена програма за защита на журналисти.
Тя стартира още през 2012 г. и включва полицейска защита и наблюдение на хора, за които е сигурно, че съществува пряка заплаха за живота им. Колумбия е първата държава в Латинска Америка, която въвежда подобен механизъм, а след това я последват Мексико, Гватемала, Хондурас, Бразилия и Перу.
Journalists in almost 40 cities in Mexico protested violence against the press and impunity today. In Mexico City, they gathered at @SEGOB_mx. An impression. pic.twitter.com/cLpkug3g7s
— Jan-Albert Hootsen 🇳🇱🇲🇽 (@jahootsen) January 26, 2022
Проблемът в Мексико обаче е, че механизмът там не изглежда да е особено ефективен, като от старта му досега са загинали 13 журналисти, които е трябвало да бъдат предпазени. Някои от проблемите описва Балбина Флорес от "Репортери без граници".
По думите ѝ когато журналистите са заплашени и се обърнат към програмата, спешните мерки трябва да бъдат задействани в рамките на 12 часа, като това обикновено включва намесата на местната полиция.
"Само че ако някой живее в отдалечен район, то в такъв случай той обикновено бива или преместен, или му се осигурява телохранител. В най-честите случаи отнема период от 15-20 дни, за да се задействат най-простите мерки и до половин година, за да се осигури убежище и бодигард", обяснява Флорес.
Към момента над 500 журналисти са включени в програмата, която бива поставена под все по-голям натиск, тъй като от 2019 г. насам молбите за включване в нея са нараснали с 60%. В същото време нейният бюджет и персонал не са променяни изобщо, така че да се създаде възможност за отговор на търсенето.
Един от журналистите, включени в програмата, е била Лурдес Малдонадо.
Тя повдига въпроса за безопасността на журналистите още през пролетта на 2019 г. по време на сутрешна пресконференция на президента Андрес Мануел Лопес Обрадор. Тогава Малдонадо изразява опасения за собствения си живот, тъй като участва в съдебен процес срещу неин бивш работодател и текущ политически съюзник на президента.
Година по-късно е включена в специалната програма, тъй като оцелява на косъм след опит за покушение. Това обаче не се оказва достатъчно, когато убийците идват за нея миналата седмица. Тя е застреляна в дома си, след като нападателите се възползват от това, че двамата ѝ бодигардове са приключили работния си ден и са се прибрали.
Една от последните публични изяви на Малдонадо е по време на гражданска демонстрация малко след убийството на Маргарито Мартинес.
"Критично важно е този случай да бъде изяснен. Трябва да разберем какви са причините Маргарито да бъде убит", казва тя тогава. "Уплашена съм, а съзнанието ми е изпълнено със съмнения и конфликти."
Седмица по-късно тя е убита по същия начин.
