"Определено не е добър момент да бъдеш нацист..."
Репликата от сатиричния филм на Тайка Уайтити "Джоджо Заека" със сигурност описва не само края на Втората световна война, но и ситуацията в Германия в момента.
Ако може да търсим повратна точка в отношението на страната към крайнодесните екстремисти, тя почти със сигурност ще е нощта на 2 юни 2019 г., когато Щефан Ернст - отколешен неонацист, познат на полицията по редица случаи, застрелва проимигрантски настроения политик от Християндемократическия съюз в Хесен Валтер Любке.
Тази политически мотивирана екзекуция намери своя финал, след като в последната седмица на януари 2021 г. Ернс беше осъден на доживотен затвор за това убийство, както и за "опит за убийство по особено жесток начин" срещу иракски бежанец през 2016 г.
Краят на това мегадело, продължило над година и половина, обаче съвпадна с пика в усилията на германските власти да изградят отново една своеобразна имунна система срещу крайнодесния радикализъм в страната.
Всички сме наясно с нацисткото минало на страната. И докато през втората половина на XX век Западна Германия успява да се отрече от нацизма (докато Източна Германия се прави, че въпросът въобще не я засяга), обединението на двете части на страната, свързано с много икономически сътресения за Изтока, както и последвалата през 2013-2016 г. мигрантска криза доведоха до възход на крайнодесните идеи.
Истината е, че в германското общество расизмът под една или друга форма винаги е съществувал и това може да го каже всеки източноевропеец, посещавал страната. Огромният приток на мигранти от Близкия изток и Северна Африка обаче подейства като катализатор за тези настроения и в Германия откровено негативното отношение към чужденците нарасна значително в средата на миналото десетилетие.
Това си пролича със създаването и възхода на антимигрантската организация Патриотични европейци срещу ислямизацията на Запада (ПЕГИДА), както и от засилването на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD).
Нещата бяха стигнали дотам, че на протестите на ПЕГИДА се събираха десетки хиляди души, особено в Източна Германия, докато AfD в някои провинции на страната се превърна във втора политическа сила, като това заплашваше да се случи и на национално равнище.
И тогава дойде убийството на Валтер Любке. Властите в Берлин, включително и Федералната служба за защита на конституцията, отговаряща за вътрешната сигурност на страната, вече бяха установили, че имат много сериозен проблем с крайнодесните екстремисти и техния шумен възход.
Протестите в градове като Кемниц, Кьолн и Дрезден бяха прераснали вече в опасни сблъсъци с полицията, а групи от "пазители на чистотата" на Германия извършваха тежки побои над мигранти и промигрантски активисти. Подобни неонацистки организации се активизираха и полицията знаеше, че те складират оръжия и изпращат членовете си на военни обучения в различни страни от Източна Европа, включително и в България.
Убийството на Любке обаче беше контракатализаторът - толкова голям шок за Германия, самото сърце на Европа и европейските демократични ценности, че процесът започна да се обръща. И германските служби за сигурност вече имаха свободата да действат по-широко.
Редица групировки, включително популярните Combat 18 и Nordadler, бяха забранени като незаконни, а част от членовете им - арестувани и изправени пред съда. А междувременно властите обръщат все по-голямо внимание на крайнодясната заплаха от радикализация.
Публикуван наскоро доклад на вътрешното разузнаване на Германия показва, че 1203 души, за които се предполага, че са десни екстремисти, имат лиценз за притежание на огнестрелно оръжие. Според данни от 2019 г. от тях 528 притежатели на лиценз са т.нар. Райхсбюргери - членове на организация, която отхвърля демократичния ред на Германия.
Част от тях са посещавали много курсове по стрелба, включително и в други държави членки на ЕС, предимно в Източна Европа. От вътрешното министерство на Германия напомнят, че използването на стрелбища само по себе си "не е престъпление", но когато става такова натрупване на уличаващи данни, властите не могат да си затварят очите.
По време на дебатите по закона за оръжието в парламента на Бундестага през декември 2019 г. специалистът по въпросите на националната сигурност от партията на "Левите" Мартина Ренер даде оценка, че над 700 "неонацисти" все още притежават огнестрелно оръжие.
Германия има две форми на лицензиране за притежаване на оръжие: една за ловци и спортни стрелци и друга - за хора, на които им се налага да притежават оръжие - телохранители, полицаи и други. Последните промени в закона имаха за цел да засилят контрола върху собствеността на първата група.
В специален доклад през септември 2020 г. германските служби изчисляват, че 13 000 склонни към насилие десни екстремисти живеят в Германия. Агенцията цитира и "подчертан афинитет" към оръжията сред т. нар. "Нова десница".
Някои леви политици в страната подчертаха, че това ориентиране на радикални субекти към притежание на оръжия е наистина опасно, предвид факта, че Щефан Ернст, както и други осъдени крайнодесни, са имали оръжие въпреки предишни присъди. Извършителят на масовата расово мотивирана стрелба в Ханау от миналата година, Тобиас Р., е бил на три пъти през 2019 г. в стрелбища в Словакия.
Затова и очакванията в момента са за ново затягане на проверките за осигуряване на разрешително за притежание.
Но докато темата за огнестрелните оръжия и радикалите е по-специализирана, много по-голямо внимание събира натискът на германската държава над крайнодесните партии.
Службата за защита на конституцията в последните години проявява особено внимание към "Алтернатива за Германия" заради залитанията на част от нейните членове към радикални идеи и тези.
Крайнодясната партия, която започна като движение на евроскептичните икономисти през 2013 г., се адаптира все повече към възгледите на своите привърженици... а те са далеч от умерени.
Последователните лидери като Бернд Луке и Фраук Петри например бяха отстранени, защото са твърде "умерени" и готови да направят компромис с утвърдените партии от политическия мейнстрийм.
В кратката история на AfD редовните медийни противоречия се разпалват заради използването на риторика от нацистката епоха или изявления, заиграващи се с нацистка символика. Като тези изказвания най-често идват от някои от по-крайно настроените фигури в партията.
Една изявена подобна фигура е Бьорн Хьоке, лидер на AfD в провинция Тюрингия и най-видната фигура в т.нар. Крило на партията - крайна фракция, която не се свени да изказва расистки и ксенофобски позиции. Миналата година самата партия забрани "Крилото" заради обявените планове на вътрешното разузнаване на Германия да разследва дейността на движението в партията.
Извън реториката обаче на места в страната връзките между членове на "Алтернатива за Германия" и екстремистки крайнодесни организации действително са повод за притеснения за властите.
Съвсем наскоро ръководството на AfD анулира членството на Кристиан Венцел от град Касел - виден местен неонацист, когото партията беше издигнала като кандидат на избори за местен съвет. Впоследствие обаче се оказа, че Венцел е бил член и на вече забранената екстремистка организация "Кръв и чест" през 90-те години, като е установено, че е бил в контакт с Щефан Ернст.
Това далеч не е единственият подобен случай. Така например през януари разследване на обществената телевизия ARD показа, че водещият кандидат на "Алтернатива за Германия" в провинция Рейнланд-Пфалц - Майкъл Фриш, смятан за умерен представител на партията, всъщност е наел за съветник бивш член на неонацистката Националдемократическа партия, известен на полицията като потенциално насилствен екстремист.
Всичко това води AfD към съдбата на "Крилото" и засилено внимание от страна на Службата за защита на Конституцията, която в момента подготвя да издигне партията до ниво на "потенциален случай", при който тя прокарва политики, противоречащи на Конституцията.
"Алтернатива за Германия" вече се опитва да се противопостави съдебно на подобно преследване от страна на службите, като тепърва предстои случая да се разглежда от съда.
Едно е ясно обаче - властите в страната са готови да противостоят на екстремистката заплаха от крайнодесен тероризъм. Акции, обиски, арести - това ще е основният лайтмотив в следващата година, когато става въпрос за подобни организации.
И подобно на малките нацисти Джоджо и Йорки от "Джоджо заека", мнозина ще осъзнават тепърва, че в Германия настават лоши времена да бъдеш крайнодесен екстремист.
