"Това е важна стъпка в правилната посока, но не е достатъчно. Всички ние трябва да засилим действията си по отношение на промените в климата, за да поддържаме жива целта за ограничаване повишението на глобалните температури."
Общо взето с тези неособено позитивни думи председателят на ООН Антонио Гутереш закри най-същественото събитие за климата от последните години, известно като COP26.
Това бе двуседмичната Конференцията на ООН по изменението на климата, проведена в Глазгоу, която приключи този уикенд.
Тя продължи цели две седмици, удължена с ден повече от първоначалния план, и събра на едно място 25 000 делегати, включително близо 200 държавни и правителствени ръководители, сред които Джо Байдън, Борис Джонсън, Джъстин Трюдо, Нафтали Бенет и Реджеп Ердоган. Лидерите на Русия и Китай Владимир Путин и Си Дзинпин отказаха да присъстват, като на място бяха изпратени техни представители.
"Знам, че сте разочаровани. Но пътят към прогреса не винаги е права линия. Понякога трябва да се поеме през заобиколни пътища. Понякога има препятствия. Но аз все пак знам, че можем да се справим", каза още Гутереш като в голяма степен изрази всеобщият дух на разочарование към резултатите от конференцията.
Самите очаквания към нея бяха големи, тъй като тя се проведе със закъснение от цяла една година заради коронавирус пандемията, а изнесените данни в навечерието ѝ сочеха съществени климатични промени, които стават все по-видими и осезаеми от всички. Затова и много погледи бяха отправени с надежда към световните лидери и техните представители, които трябваше да водят съвсем нелеки преговори в Глазгоу.
Крайният резултат е така нареченият Климатичен пакт, където за първи път на подобно равнище се признава, че климатичната криза е причинена преди всичко от изкопаемите горива.
Въглищата са най-големият източник на парникови газове и замърсяване, а постепенното им премахване бе сред основните приоритети на председателят на COP26 и британски министър Алок Шарма.
"На път сме да изпратим въглищата в историята. Това е споразумение, върху което можем да надграждаме. Но в случая с Китай и Индия, те ще трябва да дават обяснения на по-уязвимите държави", каза Шарма, цитиран от The Telegraph.
Това, което има предвид той е съпротивата на Пекин и Ню Делхи към приемането на съществено по-сериозен тон във финалния текст на документа, като именно това бе причината за удължаването на цялата конференция. Двете икономики са изключително зависими от изкопаемите горива и съответно преходът към други видове енергия би бил много труден за тях, както и за други развиващи се държави.
В този смисъл натиск от страна на Индия, Китай и Саудитска Арабия доведе и до промяна на пакта в последния момент.
За какво става въпрос в крайна сметка?
Според Парижкото споразумение за климата от 2015 г., една от основните цели е ограничаване на затоплянето на планетата до 1,5 градуса. Там обаче не се споменават думи като "въглища", "петрол" и "изкопаеми горива" - нещо, което трябваше да бъде променено на COP26.
Така в първоначалния си вид пактът от Глазгоу съдържа формулировката "поетапно отказване", която обаче е заменена с "постепенно намаляване" на използването на изкопаемите горива. Като компенсация Индия пое ангажимента, че до 2030 г. ще добива половината от енергията за своите нужди от възобновяеми източници.
От своя страна представители на островни държави от тихоокеанския регион счетоха това за напълно недостатъчно и изразиха дълбокото си разочарование.
През миналата седмица външният министър на Тувалу Саймън Кофе произнесе емоционално видеообръщение към срещата на върха, докато стои нагазил до колене в морската вода, за да покаже, че островните нации като неговата са на предната линия срещу повишаването на нивото на световния океан.
"Моето изявление съпоставя обстановката на COP26 с реалността, пред която сме изправени в Тувалу поради въздействието на климатичните промени и повишаването на морското равнище", каза Кофе. "Тувалу буквално потъва."
Тук точно се появява и основната разделителна линия, която стои между различните участници.
Налице са ясни трудности при прехода към възобновяеми източници на енергия, особено за икономики, които са силно зависими от изкопаеми горива. Някои от тях са далеч от готовността си да направят такъв скок, дори поетапно, а прибързани действия в тази логика биха могли да доведат до катастрофални икономически последици за цели региони.
В същото време обаче имаме и предупрежденията на научната общност, които показват, че остава прозорец от едва десет години за възможността на ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса по Целзий.
Друг проблем се оказа и финансовият въпрос. Още през 2009 г. богатите държави се ангажират да предоставят 100 милиарда долара годишно на по-бедните, за да им помогнат по пътя на прехода към чиста енергия. Реално обаче голяма част от тези пари не достигат до предназначението си.
В този смисъл развиващите се страни поискаха ревизия и на финансовия инструмент, свързан с принципа "загуби и вреди" - вид компенсация след катастрофални природни бедствия. Той е създаден още през 2013 г., а в Глазгоу развиващите се страни се опитаха да предявят напразно претенциите си и идеята им за създаване на нова финансова система бе блокирана.
Единствено бе постигнат компромис за воденето на годишен диалог до 2024 г. за обсъждане на условията за финансиране на дейности.
"Приетите текстове са компромис. Той отразява интересите, ситуацията, противоречията и състоянието на политическата воля по света. За съжаление, тя не бе достатъчна за преодоляването на дълбоките противоречия", изтъкна Гутереш.
Така общо взето всичко бе отложено за следващия COP27, който ще се проведе догодина в Египет.
Тогава ще се очаква държавите да се явяват със значително по-амбициозни ангажименти за намаляване на парниковите емисии с цел достигане до заветните 1,5 градуса.
А при сегашните темпове глобалното затопляне ще се увеличи с 2,4 градуса, което би представлявало "смъртна присъда" за държави като Малдивите по думите на министъра на екологията на островната държава.
