За 37-годишната Светлана Тихановская да бъде политик е съвсем ново амплоа. Самата тя не се и описва като такава и да оглавява народното недоволство в Беларус съвсем не е не първото ѝ желание.
Всъщност тя дори казва, че просто иска семейството си обратно, за да може да готви за тях. И все пак в момента Тихановская е водещият опозиционен кандидат за президентския вот в неделя, 9 август.
Нещо повече - някои наблюдатели са на мнение, че тя - обикновена учителка и преводач по професия, може би е най-голямото предизвикателство, пред което сегашният президент на Беларус Александър Лукашенко се е изправял досега през всичките си 25 години на власт.
Истината е, че Тихановская се озова на тази позиция почти случайно. Реалният активист и политически деец в семейството е съпругът ѝ - 41-годишният влогър Сергей Тихановски, който е яростен критик на президента и дори поведе кампания срещу него за президентския вот. На неговите протест Неговата кампания си избра слогана "Спрете хлебарката" - така Сергей се обръща към Лукашенко. На протести и митинги неговите привърженици размахваха чехли - символното оръжие за изтребване на насекоми.
Тази остра кампания обаче стигна своя край, когато влогърът беше задържан от властите. Той обаче беше арестуван преди самата предизборна кампания дори да е започнала на практика, като обвиненията срещу него са за организиране на неразрешена демонстрация в началото на годината. При обиска, направен в дома му, властите твърдят, че са открили 900 000 долара, скрити в дивана в хола му.
В ареста той е бил подлаган на тежки условия и насилие, както се видя от негова поява във видеовръзка пред съда в делото срещу него. Там се видя, че той изглежда свалил килограми, а следи от насилие личаха по него.
Така, когато Тихановски беше официално дисквалифициран от президентската надпревара, неговата тиха съпруга, традиционно стояща встрани от политическите акции на мъжа си, взе решението да се кандидатира вместо него - в името на целостта на семейството си, в името на това повече други семейства да не бъдат разбивани по този начин.
И изненадващо, тя успя да събере необходимите 100 000 подписа за регистриране в Централната избирателна комисия, която още по-изненадващо я допусна до вота. След като съпругът й е освободен, той ръководи кампанията й няколко дни, преди да бъде арестуван отново. В момента той е в ареста и е обвинен в насилие срещу полицията. Привържениците му казват, че той е бил провокиран.
За първи път такъв външен човек влиза в изборния процес на авторитарната страна. Някои дори сравняват кампанията ѝ с това бегач аматьор изведнъж да се окаже в надпреварата за олимпийското злато при маратонското бягане.
Разбира се, Тихановская може да бъде изключена по всяко време, но засега това не се случва. Нещо повече - тя успя да обедини зад себе си подкрепата на другите двама потенциално силни опозиционни кандидати - бившия банкер Виктор Бабарико и бившият дипломат Валери Цепкало, които също бяха възпрени от това да се кандидатират за президент.
В снимка, символизираща обединението на опозицията, Тихановская позира заедно с Мария Колесникова - началник на кампанията на Бабарико, и Вероника Цепкало - съпругата на бившия дипломат.
Този символичен акт обиколи медиите по цял свят, задавайки тона на кампанията на бившата учителка като "женската революция на Беларус". Междувременно в страната десетки хиляди присъстват на митингите на Тихановская, разбивайки рекорди в страна, в която хората отдавна са обезсърчени да участват в политиката от авторитарното управление на Лукашенко.
В Беларус се знае, че протестиращите и активните демонстранти рано или късно се сблъскват с КГБ - оцелялата през прехода беларуска служба за сигурност, наследник на онова старо КГБ.
Самата предизборна програма и платформа на Тихановская не са кой знае колко подробни и ясно формулирани.
За сметка на това обаче тя успява да постави няколко ясни цели: независимост на Беларус, освобождаване на всички политически затворници, включително и съпруга й. Ако спечели, тя обеща да проведе свободни избори в рамките на шест месеца, за да могат кандидатите на опозицията, които в момента са възпрепятствани, да се кандидатират и тя да се върне към това да си гледа семейството.
Ясно е, че Тихановская е необичаен кандидат с необичаен подход към задачата, която стои пред нея. В началото на кампанията си тя изглеждаше даже несигурна и неудобството от ситуацията ѝ личеше. За сметка на това излъчванто на "честна жена" е силата, която изкара толкова много хора по площадите да скандират името ѝ.
Беларусите до голяма степен са недоволни от избирателната система, лошото икономическо положение, авторитарното правителство и работата на Лукашенко с коронавирусната криза. Затова и едно свежо лице е точно това, което мнозина търсят.
"Мисля, че на всеки пет години се нуждаем от нов президент, имаме нужда от нови идеи. Всички тук се интересуват от едно и също нещо, искаме да бъдем свободни", заяви 33-годишният Антон пред Euronews.
Междувременно колкото повече свиква с новата си роля, толкова повече нараства и самочувствието ѝ. Тя не се страхува да каже, че няма всички отговори и признава, че не е експерт по външна политика или икономически реформа.
Това личи от поведението ѝ в самата кампания и това как не се оставя да бъде притискана в ъгъла от Лукашенко и коментарите му, че Беларус все още не е готов за жена президент и че някой, който не е служил в армията, не може да бъде държавен глава.
На тези му думи Тихановская отговаря с контрапредложение - много по-добре ще е само майки да бъдат допускани до надпреварата за президент, защото само те знаят как да полагат истински грижи за страната.
Макар тя да проявява смелост в говоренето си, стана ясно, че е изпратила децата си в чужбина след получена анонимна заплаха в дома им.
Истината е, че малцина реално имат надежда Тихановская да победи Лукашенко - тежестта на 25 години в управлението, подкрепата на службите и цялостната консервативност на много от хората в страната са фактори, които трудно ще бъдат заобиколени.
И въпреки това самата кампания на тази 37-годишна майка и учителка е знак, че нещо в страната е започнало да се променя.
Въпросът е до каква степен гражданското общество в страната ще се възползва от тази промяна, за да си извоюва някои свободи. Времето ще покаже.
